На завършилата на 12 април конференция, проведена в Париж с участието на 150 представители на арменски структури от 25 държави, на която бяха обсъдени общоарменските предизвикателства с днешна дата и нуждата от мобилизиране на арменската Диаспора. При откриването на форума бяха прочетени посланията на двамата арменски духовни лидери – на Първопрестолния Свети Ечмиадзин и на Киликийския католикосат.
В своето обръщение католикос Арам Първи казва следното:
„С патриаршеска благословия и топла християнска любов приветстваме участниците в тази конференция. Живеем в трудни времена. Считаме настоящата инициатива, посветена на реалистичните и всеобхватни дискусии на проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени Армения, Диаспората и нашият народ като цяло, за навременна и наложителна.
Бихме искали да започнем речта си с въпрос, който би трябвало да се превърне в отправна точка и движеща сила за подходите и оценките на конференцията: Къде се намира Диаспората днес по отношение на себе си, на Армения и на общите проблеми и идеали на нашата нация? Реалистичната саморефлексия и обективното самоанализиране, далеч от емоционални и едностранчиви преценки, са от съществено значение за поставянето на правилна диагноза на проблемите и предизвикателствата, пред които сме изправени, и за насочване на подходящ курс.
Неоспорим факт е, че след Геноцида църквата, политическите партии и организации изиграха решаваща роля за превръщането на разпръснатите и бездомни деца на нашия народ в организирани общности, за запазването на арменската идентичност и осъществяването на нашите искания чрез църква, училище, клуба и културата, чрез жертвоготовност.
Днес диаспората представя различна картина. Тя е изправена пред различни предизвикателства в един глобализиран свят, където ценностите са в упадък, а националните идентичности са подложени на загуба. Затова считаме самокритичната оценка на Диаспората и преразглеждането и съживяването на целите и дейностите на нашите структури за неотложни. Вече не можем да организираме колективния си живот със стереотипи, износени начини на мислене и остарели практики, да задържим младите хора около нас, да предаваме националния дух на новите поколения и да внушаваме национални идеали, когато подходите ни не са в съответствие с настоящите условия и изисквания. Въз основа на тази загриженост обявихме 2023 и 2024 г. за години на реорганизация на Диаспората. Този процес трябва да продължи, от една страна, като останем верни на корените си, а от друга страна, като отворим живота си за нови мирогледи и хоризонти.
Диаспората никога не е имала собствен дневен ред, освен колективните консултации и съвместните изявления, направени между лидерите на общностите на 24 април и в критични моменти. Считаме за необходимо да формулираме общоарменски дневен ред и да развием начин на мислене, като същевременно запазим собствената си уникалност, който да се превърне в неразделна и допълваща част от общоарменския дневен ред и начин на мислене.
След обявяването на независимостта на Армения, отношенията между Армения и диаспората никога не станаха целенасочени. Липсваше им е солидна основа и фундамент, ясен метод и цел. Всъщност те останаха в сферата на приятелството, бизнеса и туризма, не се превърнаха в планирано и всеобхватно партньорство в културната, политическата и икономическата област. Армения не успя да използва правилно потенциала на Диаспората и нейното значение като политически фактор. От друга страна, Диаспората има огромен принос за Арцах и Армения. Активното ѝ участие в изграждането на родината обаче не бе оценено от държавата.
А през последните години отношенията между Армения и Диаспората са в ужасен упадък. Дали причината е политиката, възприета от арменското правителство, както на вътрешния, така и на външния фронт, която недвусмислено може да се определи като антинационална, късогледа и опасна? Днес всъщност ценностната система на арменския народ започва да се нарушава от самата държава, която е призвана да я защитава. Наистина, как може човек да мълчи и да бъде безразличен, когато правителството полага последователни усилия да погребе Геноцида под праха на миналото, да замени Арарат с Аракац, да остави Арцах в миналото и да смята църквата за просто държавна структура, когато в името на така наречената „истинска Армения“ продължава политиката на игнориране и дори презрение към националните и религиозни символи и ценности? Пред лицето на това явление, изпълнено с различни опасности, разочарованието и безразличието на Диаспората започват да се засилват.
Настоящото правителство също игнорира Диаспората. Примерите са много и разнообразни. Нещо повече, то се опитва да създаде разделителни линии и да поляризира Диаспората, напомняйки за времената на Съветския съюз. Подобна политика е неприемлива за нас, както често сме подчертавали.
В заключение на нашето послание бихме искали да подчертаем следните точки с особено значение:
1) Хармонизирането на диаспорите, възникнали след Геноцида и след обявяването на независимостта на Армения, е първостепенен императив. Възстановяването на националната идентичност на диаспората, която е подложена на бърза ерозия, чрез модернизиране на общностните структури и прилагане на духовни, културни и национални ценности, е повече от спешно. Ролята на Великия дом на Католикосата на Киликия е ключова в това отношение.
2) Краят на егоцентричната и самоцелна диаспора може да не продължи дълго. Животът на Диаспората трябва да стане арменонасочен, но не и арменоцентричен. Диаспората трябва да има свое собствено, свободно и уникално мислене. Нито Армения трябва да се опитва да се намесва във вътрешния живот на Диаспората, нито пък Диаспората в този на Армения.
3) Националният, държавният и диаспоралният дневен ред не трябва да се бъркат един с друг, нито пък да се противопоставят един на друг. Необходимо е да се запази уникалността на всеки от тях. Те трябва да се различават по своите приоритети и акценти. В дълбок и окончателен смисъл обаче те трябва да се допълват взаимно, особено по въпроси от национален характер.
4) Разработването на дневен ред за Диаспората, дори на този етап, може да срещне трудности, предвид различните позиции на диаспоралните структури спрямо политическата насока, възприета от арменските власти. Смятаме обаче, че е необходимо да се заобиколят трудностите от временен характер и да се положат основите за дневен ред за Диаспората. Такива плодотворни опити бяха направени през последните години от Антилиас.
5) Диаспората трябва да има какво да каже и да направи по общонационалните въпроси. Създаването на силна Армения, със силна държава, силна армия и икономика, както и твърдото запазване на единството и целостта на нашата нация, има дълбоко стратегическо значение и следователно представлява съществена част от националния дневен ред.
6) Необходимо е в светлината на новите геополитически развития да преразгледаме нашите стратегически и тактически подходи и акценти, включително националните искания върху Арцах. В тази връзка от съществено значение е да се определи ролята на Диаспората, за да бъде тя съгласувана с външната политика на Армения“.