На екран във Франция излезе 4-серийният филм „Митеран – поверително“. Минисериалът беше излъчен по френската телевизия, за да съвпадне с 30-годишнината от смъртта на президента Франсоа Митеран. Той проследява бягството му като военнопленник от германски лагер, работата му за правителството на Виши, преди да стане член на Съпротивата, възхода му в политическия свят, започвайки като десен политик, преди да стане социалистически президент в продължение на 14 години и да почине от рак на простатата около 18 месеца след напускането на високия си пост.
Режисьор на сериала е Антуан Гарсон, а в ролята на президента влиза актьорът Денис Подалидес.
Интересното е, че в образа на руския президент Михаил Горбачов се превъплъщава френският актьор с арменски корени Серж Аведикян, чиято филмография е пъстра и доста забележителна. Във филма героят му говори на руски език.
Аведикян е роден в Ереван (Арменска ССР). Родителите му са родени във Франция – потомци на оцелели от Геноцида над арменците. През 1947 г., повлияни от пропагандата на Йосиф Сталин и Морис Торез, те напускат страната и репатрират в Армения. Малкия Серж посещава френското училище в Ереван, а на 15-годишна възраст, заедно със семейството си, се завръща във Франция. Дебютът му на сцената е в колежа, в любителската театрална трупа на неговия преподавател.
След като учи в Консерваторията за драматични изкуства в Мьодон (Франция), Аведикян се премества във френската столица през 1971 г., където работи със студентите от Парижката консерватория. Пет години по-късно – през 1976 г., той създава своя театрална трупа и продуцира няколко пиеси. Едновременно с това преследва кариера като театрален, филмов и телевизионен актьор. През 1988 г. основава собствена продуцентска компания, но продължава да режисира филми. Наред с това заедно със своите колеги – режисьорът Жак Кебадян и Жорж Киледжян създава Арменската аудиовизуална асоциация (ААА).
Между 1981 и 1988 г. по френската телевизия са излъчени няколко документални филма за арменската памет и за събитията от 1915 г. в Османската империя. Между 1984 и 1988 г. Аведикян запознава френската публика и филмова критика с редица арменски режисьори като Хенрик Малян, Сергей Параджанов, Артавазд Пелешян и други, както и с режисьори от диаспората – Атом Егоян, Арби Ованесян, Никол Безджян.
Аведикян е носител на „Златна палма“ за късометражен филм – най-високата награда, връчвана за късометражен филм на филмовия фестивал в Кан. Той получава отличието през 2010 г. за „Кучешки истории“. Този анимационен филм разказва за решението на османското правителство да премести всички бездомни кучета от Константинопол на празен остров в Мраморно море. Според създателя на филма, той е метафора за съдбата на арменците в Османската империя. Наградата бе връчена на Аведикян от Атом Егоян и Мишел Родригес.
В кариерата си Серж Аведикян има още редица признания. Той получава специалната награда за най-добър експериментален и анимационен филм (за „Life Line“, 2004 г.) от Ереванския филмов фестивал „Златната кайсия“. На следващата година пак на същото киносъбитие филмът му „Една прекрасна сутрин“ е отличен със специален диплом на журито в категорията „Арменска панорама“. През 2006 г. – отново на „Златната кайсия“, работата му „Завръщане“ печели наградата на Арменската асоциация на филмовите критици и журналисти в категорията „Арменска панорама“. Този списък може да бъде продължен с още редица признания за таланта на твореца. Нека сред тях само да добавим връчената му през 2013 г. Държавна награда на Република Армения и наградата „Златен херцог“ за най-добър украински филм (за Параджанов) от IV-ия Международен филмов фестивал в Одеса. Впрочем работата му над филма за гениалния Сергей Параджанов и като режисьор (заедно с Елена Фетисова), и като актьор (той влиза в образа на героя си) бива забелязана и многократно високо отличена.
Актьорът, наред с множеството игрални дългометражни филми, в които се снима, участва и в такива на арменска тематика, влизайки в образа на герои-арменци – „Майрик“ (реж. Анри Верньой), „Арам“, „Пътешествие в Армения“, „Сплетени паралели“, „Армия от престъпници“ (за героя от Френската съпротива Мисак Манушян), „Параджанов“, „Историята на лудия“. Публиката го вижда и в редица късометражни ленти. Освен това се изявява и като режисьор, сценарист и продуцент.