Фотографът, авторът и издателят Дейвид (Давид) Карамян публикува своя пореден труд – „Вечната Армения: Хачкарите на Норатус“. Този двуезичен том с голям формат документира древното гробище в Норатус (Норадуз) и неговия изключителен пейзаж от арменски каменни кръстове.
Няма държава в света, която може да се равнява с Армения по изкуството на изработване на кръстове върху камък. Тя е уникална не само заради огромния им брой – тези произведения са навярно стотици хиляди, но и поради тяхната оригиналност. Колкото и да търсите, няма да намерите два еднакви хачкара – всеки се отличава от другия, дори и най-простичкият, сътворен далеч преди каменните кръстове да се превърнат в изкуство. А мястото, където можете да видите най-голямо разнообразие, събрано върху една територия, е село Норадуз.
Книгата на Карамян е кулминацията на близо три години снимане, проучване, писане. На 264 страници и близо 200 фотографии, той документира не само отделните хачкари, но и гробовете, надписите, полуизтритите камъни, групите паметници и по-широкия пейзаж, сред който те стоят от векове.
Разположен близо до езерото Севан, Норадуз е дом на най-голямата запазена „колекция“ от арменски хачкари в света. Някои камъни стоят самостоятелно, други са събрани в групи – по два, три, шест, десет или повече – напомняйки за поколения, семейства и общности, чиито индивидуални истории може и да са избледнели, но камъните им са останали. Именно това чувство за присъствие многократно привлича Карамян обратно към селото. А там има една арменка, която ще ви разведе из гробището, ще разкаже за всеки един хачкар или камък, ще чуете най-различни интересни и значими истории. Макар и да няма специално образование, тя е истински експерт, познаващ в детайли особеностите на всеки един от кръстовете.
Вместо да подхожда към гробището просто като към колекция от важни паметници, Карамян започва да го фотографира като пейзаж от културна памет. Сложно издълбаните кръстови камъни стоят до скромни и силно изветрели образци, средновековното изкуство съществува редом с по-късни гробове. Мъх, лишеи, променяща се светлина, пасящи животни и течението на времето са се превърнали в част от визуалния характер на това впечатляващо с миналото си място. Книгата изследва историята, символиката, артистичността и християнското значение на хачкарната традиция, като същевременно позволява на фотографиите да разкрият индивидуалността на камъните и техните взаимоотношения помежду си.
„Вечната Армения“ е представена както на английски, така и на арменски език, което е съществена част от намерението на Карамян за проекта. Арменският текст запазва езика и културния глас на документираното наследство, докато английският текст предава историята, артистичността и духовното значение на хачкара на читателите извън арменската общност. Книгата е замислена не само за тези, които вече са запознати с арменската история, но и за библиотеки, музеи, университети, църкви, културни институции, организации за опазване на културата и читатели, които се сблъскват с арменското сакрално изкуство за първи път.
Културната цел на „Вечната Армения“ е получила одобрението на архиепископ Ховнан Дердерян – предстоятел на Западната епархия на Арменската апостолическа църква в Северна Америка. В писмо до Карамян духовникът хвали годините на изследвания и художествена работа, вложени в създаването на този труд, като същевременно подчерта значението му отвъд фотографията. Неговото послание посочва важността на опазването на арменското духовно и културно наследство и предаването му на бъдещите поколения. Това признание отразява една от централните идеи зад книгата: значението на Норадуз се крие не само в изключителната красота на отделните му хачкари, но и в това, което те колективно съхраняват – векове арменска вяра, майсторство, памет и културна приемственост.
В основата на красотата на „Вечната Армения“ стои и друг по-належащ проблем. Разрушаването на историческото арменско гробище в Джулфа от варварските азербайджански ръце е повлияло дълбоко върху разбирането на Карамян за места като Норадуз. Хиляди арменски хачкари и надгробни плочи някога са стояли там. Културните паметници, оцелели в продължение на векове, могат да изглеждат вечни, но случилото се в Джулфа демонстрира обратното. Това осъзнаване променя смисъла на фотографския процес за Карамян. При многократните си посещения в Норадуз той се стреми да документира не само най-красивите или исторически значими хачкари, но и изветрелите камъни, гробове, надписи, детайли и по-широк пейзаж. Фотографията не може физически да защити камъка от ерозия, разрушение или изчезване, може обаче да запази запис на това, което е съществувало в определен момент от времето. За Карамян това е моментът, в който фотографията излиза отвъд художествената интерпретация и се превръща в акт на документиране – и където самото документиране се превръща във форма на съхранение.
Една снимка може да пътува там, където паметникът не може. Тя може да влезе в библиотека, музей, университет, класна стая, църква, архив или дом. Тя може да запознае Норадуз с някой, който може би никога няма да има възможността да се разходи сред камъните му. И може да свидетелства. Това, което започва като среща с каменните кръстове на древното гробище, постепенно се превръща в усилие за създаване на обширен фотографски запис на мястото в даден момент от дългата му история.
Фотографиите в книгата възхваляват въображението и майсторството на арменските каменоделци – кръстовете, изникващи от сложни геометрии, розетки, лози, преплетени шарки и символи на живота и вечността. В същото време книгата документира по-тихото присъствие на камъни, омекотени от вековете на времето, чиито надписи и резби бавно предават остротата си на времето и стават трудно различими. И все пак, взети заедно те разказват една по-голяма история – за поколения, които са издълбали паметта в камъка.
Новата книга е продължение на работата, която фотографът започва с „Армения – самотният камък“, публикувана през 2022 г. Този по-ранен том събира повече от 350 страници фотографии, изследващи Армения чрез нейните пейзажи, манастири, ръкописи, музеи, скулптура, архитектура и камък. Той включва и фотографии на Карамян на арменски паметници в Арцах, включително Дадиванк, Гандзасар и катедралата Казанчецоц.
Дейвид Карамян е арменско-американски фотограф, автор, дизайнер и издател, чиято работа е фокусирана върху документирането и представянето на арменската история, култура, пейзажи и наследство. Чрез фотография, писане, публикуване и публични презентации, работата му се стреми да свърже публиката с Армения, като същевременно привлича вниманието към важността на опазването на културното наследство. Той е автор и фотограф на „Армения – самотният камък“, „Армения: пътеводител за пътешественици“ и „Вечната Армения: Хачкарите на Норатус“.