Жителите на Армения изразяват загриженост за състоянието на древния манастир Апранис в Ерзънка, според фондация „Гехард“ – научна и аналитична организация, посветена на опазването на обекти на културното наследство. Представители на организацията документираха порутеното състояние на арменски паметник в днешна Турция.
Апранис някога е бил арменски епископски център. Малко се знае за ранната история на манастира, но той е служил като епископски център за област Теркан през XIX век , която е включвала 34 арменски села. Повечето от оцелелите структури на манастира датират от този период и изглежда, че е бил изоставен някъде около 1915 г. Северната част на оградения със стени обект е запълнена със съседни сгради, докато южната страна съдържа главната църква на манастира – църквата „Сурп Ованес“ (Свети Йоан) . Входът се намира от западната страна, върху която е имало каменна плоча с надпис, датираща от 1854 г. Въпреки че тя е унищожена, надписите и кръстовете ѝ все още могат да се видят. Църквата се състои от неф, два кораба и две апсиди, а интериорът е изграден предимно с покрит с мазилка камък и големи полирани плочи, използвани за подови настилки.
На манастирската територия се намира малък параклис, носещ името на Свети Давид“ , разположен на билото южно от основната ограда. Тази правоъгълна църква е построена от повторно използвана зидария и има стари скулптурни фрагменти, вградени в стените ѝ. Параклисът има вътрешен свод и сводест покрив отвън. Надпис над входа разкрива, че това е било гробното място на неизвестен човек на име Давид, на когото е кръстен манастирът.
До параклиса се извисяват два хачкара, високи 6 метра, датиращи от 1191 и 1194 г. Прецизно издълбаните ктиторски надписи разкриват точната им възраст Те са изработени от отделна скала и първоначално са били четири, но днес са останали само два. Камъкът е прецизно резбован с типичните за средновековна Армения сложни геометрични и растителни плетеници. В основата на кръстовете са издълбани традиционни слънчеви дискове и розети, символизиращи вечния живот, а около тях се вият мотиви с лозови листа и гроздове. Те са издигнати като оброчни камъни за спасение на душата и защита на манастира. Наоколо лежи повален и частично разрушен от иманяри трети каменен кръст, който свидетелства за някогашния мащаб на ансамбъла.
Оцелелите два хачкара са древни представителни за средновековното християнско арменско изкуство и са признати от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство от 2010 г. поради символичната им изработка и значение. Каменните кръстове се считат за едни от най-високите и изящно орнаментирани оцелели в света. Поради историческата им стойност, през 2015 г. техни точни копия бяха издигнати в катедралата Ечмиадзин в Армения.
В продължение на много години турски иманяри се опитват да извършват незаконни разкопки там и в резултат на територията на манастира има множество ями. Турция има закони, защитаващи културното и историческото наследство. Но, както пишат представители на „Гехард“, в този случай те не се прилагат. „Арменското наследство, съхранявано в продължение на почти 900 години, се унищожава под открито небе“, е заключението на фондацията.
Исторически погледнато, територията, където се намира манастирът, е принадлежала на Западна Армения. Сега е част от турската провинция Ерзурум.