Американският продуцент и режисьор от арменски произход Сев Оханян отново напомни за себе си. И то с гръм и трясък, което пак го изведе в предните редици на Холивуд. Това стана благодарение на последния филм, който той продуцира – „Грешници“ и който се радва на рекорден успех. Успех, не само сред зрителите, а и в киногилдията. За 68-ите годишни награди „Грами“, лентата се извоюва цел пет номинации, превръщайки се в един от най-номинираните в историята на престижното отличие.
Режисиран от Райън Куглър, „Грешници“ е мрачна, емоционална южняшка готическа драма, която изследва темите за вярата, вината и оцеляването чрез смесица от ужас и духовност. Кинотворбата е широко хвалена заради уникалната си история и мощния си саундтрак, който вече получи голямо признание в света на музиката.
Филмът доминираше в категориите за визуални медии тази година, получавайки номинации за:
- Най-добър саундтрак към филм/телевизия – композиторът Лудвиг Гьорансон е номиниран за своята завладяваща, пропита с госпъл музика, която улавя емоционалната интензивност и духовната дълбочина на филма;
- Най-добра песен, написана за филм/телевизия – „Грешници“ грабна категорията с три оригинални парчета: „Излъгах те“ (написано от Лудвиг Гьорансон и Рафаел Саадик, изпълнено от Майлс Кейтън), „Бледа, бледа луна“ (текст – Гьорансон и Британи Хауърд, в изпълнение на Джейми Лоусън) и „Грешници“ (текст – Леонард Денисенко, Род Уейв, Травис Харингтън, Таркан Козлуклу, Кайрис Минго и Дариус Повилинус, изпълнение – Род Уейв);
- Най-добър компилационен саундтрак за филм/телевизия: официалният саундтрак албум, съчетаващ госпъл, блус и соул, също получи номинация за своята емоционална и културна дълбочина;
Признанието за „Грами“ превърна годината в изключителна за филма, който беше похвален за предефинирането на съвременния черен хорър, като същевременно изследва идентичността и ролята на музиката в разказването на истории. Звуковият му пейзаж, вкоренен в преживяването на афроамериканския Юг, превърна филма едновременно в кинематографично и културно събитие. Освен това с петте си номинации „Грешници“ се присъединява към легендарни филми като „Бодигард“, „Лилав дъжд“ и „Роди се звезда“, които са сред най-известните филмови саундтраци в историята на приза.
„Мисля, че е точно твърдение да кажа, че това е най-трудният филм, по който съм работил досега, и предполагам, че много от хората, участвали във филма, вероятно биха се съгласили. Това е така, защото имахме стремежи за нещо невероятно велико. Точно както при всеки филм, графикът никога не е на ваша страна, бюджетът ви никога не е на ваша страна. За този филм дори елементите не бяха на наша страна - валеше, а след това снимачната площадка ставаше кална и трябваше да чакаме няколко дни и да измисляме нещо друго. Искам да кажа, това бяха всички типични предизвикателства на киното, но наистина се гордея с общността, която изградихме, отново под ръководството на Райън, но с всички нас“, сподели в интервю Сев Оханян.
За арменската публика „Грешници“ е още един важен етап за един от най-успешните американски режисьори в Холивуд с арменски корени. Известен с филми като „Юда и Черният Месия“ и „Търсене“, Оханян продължава да представя силни и емоционални истории на световната публика. „Всички дадоха абсолютно най-добра игра в този проект. Зинзи – моята партньорка, се справи страхотно, а тя не е традиционно обучен режисьор, както сме аз и Райън. И двамата с него учихме във филмовото училище в USC, както съпругата ми Натали [Касабян] и моят партньор по сценарий Аниш [Чаганти]. Зинзи имаше различен живот, но тя даде всичко в този проект. Нашият оператор [Отъм Дюралд Аркапоу] също. Всъщност, всеки от екипа го направи.
Нашите актьори, о, Боже мой, Майкъл Б. Джордан, с когото работя толкова години, беше невероятен. И разбира се, Майлс [Кейтън] – нашето откритие. Това наистина беше преживяване, в което всички се обединиха под една обща цел. Всеки ден на снимачната площадка Райън се разхождаше и казваше: „Голям филм, голям филм!“, като се уверяваше, че всички знаят, че не сме тук, за да правим филм; ние сме тук, за да направим голям филм. И фактът, че публиката се е свързала с него – никога не знаеш какво ще се случи, особено с оригиналните филми, е сбъдната мечта!“, разказва продуцентът.
Но Сев Оханян по свой си начин свързва „Грешници“ и с арменската си идентичност, с която е трайно свързан. „Бях вторият човек, който прочете сценария след Зинзи, и последната страница от сценария, където героят на Майкъл говори, че „за няколко часа бяхме свободни“. И това веднага ми извика мисълта, че съм арменски потомък, напомни за всичко, през което е преминал нашият народ“.
Филмът тръгна по големия екран с огромен успех, като спечели 45,6 милиона долара през първия си уикенд в Съединените щати и още 15,4 милиона долара в международен план, с което общият му приход в световен мащаб достигна 61 милиона долара. Дали обаче лентата ще донесе на екипа си освен пари, признание и награда „Грами“, ще стане известно на 1 февруари 2026 г., когато в Лос Анджелис ще се връчат 68-те годишни призове. А колко ще бъдат те, също ще научим тогава.
Кой е Сев Оханян и какъв път извървява до известността?
Той е роден в Германия, но е бил само на четири месеца, когато родителите му се установяват в Щатите. Като дете на имигранти, още повече арменци, майка му и баща му си мечтаят чедото им да стане я лекар, я адвокат, я нещо, което ще му осигури добър, пълноценен, живот, престиж, стабилност и прилични доходи. Така че младият Сев поема към Калифорнийския университет в Сан Диего и записва специалност журналистика. Но докато учи, просто за свое забавление и това на приятелите си, заснема петминутно видео с домашната видеокамера на баща си. В него един от приятелите му с любов се подиграва на арменските си родители. Заснетото директно отива в YouTube, за да го сподели с приятелите си и да се посмеят. След това отива да се подстриже и когато се връща, вижда, че видеото му вече е гръмнало – само за четири часа е прегледано от маса хора, и то не само в САЩ, които коментират материала. „Беше като наистина, наистина ранно вирусно видео в арменската общност. Затова реших да направя последващо видео. Тези видеа имаха бюджет от около минус 6 долара, но второто видео също стана вирусно.
Тогава си помислих, вместо да правя още един късометражен, просто трябва да направя пълнометражен филм. Затова написах цял пълнометражен филм за това арменско семейство в Америка, където родителите са старомодни, а децата са малко по-американизирани и това е естественият сблъсък, който се получава. Събрах приятелите си и започнах да снимам пълнометражния филм у нас... Всичко беше заснето на реални локации“, спомня се началото на своята филмова кариера бъдещият режисьор.
Така преди почти 20 години, този млад творец от Глендейл прави премиерата на първия си филм. Той е заснет с домашната видеокамера на баща му и с участието на негови приятели и семейството му. Лентата предлага забавен и трогателен поглед към живота на едно арменско семейство в Америка и е известен със заглавието „Моето голямо, дебело арменско семейство“. „Имах голям късмет, че съм направил над 20 филма, но „Моето голямо дебело арменско семейство“ беше единственият път, когато направих филм, който беше 100% истински. Просто заради преживяването да го направя, заради забавлението от създаването му“, припомня си той.
Както се подразбира, за направата на филма няма пари, никой не получава хонорари, избират се локации по улиците в Глендейл, в снимачна площадка се превръща и домът на родителите на Сев. „Аз го написах, аз го режисирах, аз го заснех, аз го продуцирах, аз го монтирах. Аз свърших всякаква работа, освен грима. А после гримьорът напусна, така че аз направих и това. Направихме този филм за 800 долара с видеокамерата на баща ми“, казва Оханян. А после кинотворбата е прожектирана в салона на училището. И то не един път, което донася на създателя му приход, за който не е мечтал. На практика Сев успява да реализира печалба с няколко нули след първата цифра. А местната арменска общност му помага като става първата публика, която гледа филма, когато младежът е абсолютен. Продуцентът помни и досега тези моменти, благодарен е и твърди, че усещането за подкрепа му дава най-много мотивация, освен родителите му, сестра му и съпругата му.
Спечелените пари влага директно в колежа USC, за да си покрие част от таксите за обучение. „Първоначално бях малко смутен от факта, че направих този филм, така че никога не го споменах. Отчасти защото не исках никой да си помисли, че се опитвам да се хваля, но и от вродена несигурност, която изпитвах, че направих само този наистина малък арменски филм без бюджет. Той всъщност не се брои“, признава в интервю Сев.
Днес Сев, вече утвърден сценарист и продуцент, е най-известен с работата си по хитове като „Searching“ и „Run“ със съпругата си и колежка продуцентка Натали Касабян; „Eyes of Wakanda“ и „Ironheart“ с честите си сътрудници и партньори от Proximity Media Райън и Зинзи Куглър. Сев, Райън и Зинзи са и продуцентите на „Грешници“, който попадна в заглавията на вестниците с чупене на рекорди в боксофиса, високи рейтинги на публиката и доминиране в културния разговор.
Плодотворната му кариера му е донесла безброй отличия, включително това, че е включен в класацията на Variety „41 под 40: Новите лидери“ за 2025 г. и е въведен в Залата на славата на Арменското филмово общество. „Дори не съм имал възможност да го осмисля напълно. Имах голям късмет да работя толкова дълго в индустрията и се надявам да работя още десетилетия. Наградите никога не са причината да правиш каквото и да е от това; за мен е важно най-вече публиката и тази връзка. Но да бъда признат от Арменското филмово дружество (AFS) е наистина специално, защото моята собствена връзка с киното е повлияна от арменската ми култура. Арменските ми родители, разбира се, ме запознаха с разказването на истории и киното, особено баща ми, и винаги гледах филми през тази призма – в големи мащаби, а дори и в малки“, казва Оханян.
Казахме, че успешният продуцент има трайна и осезаема връзка с арменския си произход. Така че никак не е изненадващо, когато миналата година той и съпругата му Натали създадоха фонд за дарения за студенти по филмово изкуство в Армения. Ето какво разказва Сев: „И така: Имах истински късмет да прекарам известно време в Ереван през 2016 г., където успях да преподавам в TUMO. Бях изумен от това колко впечатляващи бяха арменските ученици в гимназиална възраст. По това време бях и доцент в USC в магистърските и бакалавърските програми, така че успях да видя, че американските студенти са безспорно невероятни; те са известни с това, но тези арменски ученици се справяха отлично.
Няколко от арменските възпитаници ме попитаха за съвет как да завършат и да стигнат до САЩ. Как се прехвърлят и да отидат в USC или NYU или някой от добрите университети тук? И докато им давах тези съвети и се опитвах да им помогна да изготвят стратегия, един от основателите на TUMO ме попита много учтиво: „Бихте ли ми направили услуга и може би не им давате този съвет? Бихте ли могли да ги насърчите да останат в Армения, за да не си тръгнат всички тези таланти?“ Това наистина остана в съзнанието ми.
Години наред с Натали обмисляхме какво можем да направим, за да помогнем с това. Случайно попаднахме на Арменската образователна фондация – бях гост-член на журито на едно от техните събития тук, в Лос Анджелис, и бях много впечатлена от организацията. Не съм израснал в арменско училище; посещавах арменската програма след училище. С Натали се срещнахме няколко пъти с представители на фондацията и направихме всички проверки, за да сме сигурни, че парите отиват на правилните места. Постоянно следим нещата и няколко студенти вече са получили пълноценно пътуване в арменски колеж благодарение на нашия фонд.
Това е наистина хубаво чувство, защото не мога да подчертая колко впечатляващи и талантливи бяха арменските младежи, с които имах възможността да работя. Честно казано, мисля, че това е така, защото нашите хора са разказвачи на истории от векове и ако можем частично да подкрепим това, защо не?“.
Но с това не свършва връзката на Сев и Натали с Армения. Двамата имат изключително голяма, много дългосрочна цел не само да снимат в Армения, но и да правят проекти, които са за арменците. „Иска ми се да можех да кажа повече! Кариерата ми е толкова много неща, но една от целите ми е евентуално да правя арменски проекти. Не само филми, които са за арменци, но дори филми с участието на арменци или с арменци, или с подсюжети, и то не поради егоистична причина, а наистина защото мисля, че тези истории си струва да бъдат разказани. Наистина вярвам, че успехът на филмите понякога може да се крие във факта, че те са културно специфични, а това очевидно е култура, която означава много за мен. Моят партньор Райън често е казвал: „Трябва да намерим арменски проект.“ Има няколко неща в процес на разработка – едното от тях е голям филм, другото е телевизионно предаване. Всички те са в процес на разработка. Идеята за снимки в Армения би била сбъдната мечта. Всичко, което мога да кажа, е, че работим по въпроса!“, споделя Оханян.
Нека тези негови думи не звучат пресилено от устата на един реално успял в Америка арменец. Той винаги в интервютата си твърди, че е благодарен на арменската общност. И го аргументира, казвайки как например при прожекциите на „Грешници“ се развяват арменски знамена: „Разчувствам се, като си помисля за това. Как е възможно? Как е възможно филм на ужасите, чието действие се развива в американския Юг през 30-те години на миналия век, с изцяло черен актьорски състав за блус музика, да накара хора да развяват арменски знамена? Беше невероятно.
Изпитвам вечна благодарност към арменската общност и чувствам огромна отговорност да ни представям по най-добрия възможен начин. Наистина съм развълнуван да правя още от това. Има толкова много проекти, които са съседни на Армения, особено един огромен телевизионен проект, за който умирам да говоря, но всичко, което мога да направя в момента, е да го загатна и просто да кажа, че обещавам, че работя усилено“.
Можем само да пожелаем успех на Сев Оханян и на целия филмов екип на предстоящата церемония на наградите „Грами“. Ще бъде още един повод за гордост – не само за арменците в САЩ, но и за цялата диаспора, за самата Армения.