Събирането на епископи извън територията на Първопрестолния Свети Ечмиадзин е било, е и ще остане една от законовите практики на Арменската апостолическа църква, обусловена от реалностите на времето, каза духовният пастир на Ахтала и съседните села от Гухаркската епархия отец Хетум Тарвердян. Този негов коментар бе провокиран от продължаващите опити за дискредитиране на Арменската апостолска Света цръква, тази път по отношение на това, че Епископското събрание ще се проведе не в Армения, а в Австрия. Решението даде повод за поредица от критики и негативни изявления от страна на противниците на ААЦ и на нейния духовен водач католикос Карекин Втори.
Отец Хетум, за да въведе яснота и да покаже, че такава практика съществува от древни времена до наши дни, направи сбита историческа справка, за да стане ясно на непосветените и незапознатите, че няма никакво отклонение. „На тези, които обсъждат и се опитват да поставят под въпрос законността на свикването на срещата на епископите, която ще се проведе в Австрия по покана на Католикоса на всички арменци, предлагам да се запознаят с историческите факти“, отбеляза той.
Ето я и нея:
Първи исторически факт. Свети Ечмиадзин никога не е имал монопол върху срещите на епископите.
Първият общоарменски църковен събор на Арменската църква се провежда не в Ечмиадзин, а в Ащишат през 354 г. по инициатива на католикос Нерсес Велики. На това събрание са определени ключовите социални и дисциплинарни принципи на Арменската църква.
Срещите през 444 г. в Шахапиван, първата среща в Двин през 506 г., втората през 554 г., третата през 609/610 г. също са проведени в политически и административни центрове, а не в Ечмиадзин. Това не е съвпадение, а логика на времето.
„Ако приемем тезата, че съборът трябва да се проведе само в Светия престол Ечмиадзин, тогава ще трябва да поставим под въпрос именно онези събори, на които се е формирала догматическата идентичност на Арменската църква“, подчерта отец Хетум.
Исторически факт втори. Географията на срещите винаги се е определяла от обстоятелствата на времето
Срещите в Карин през 633 г., Маназкерт през 726 г., Партав през 768 г. и Ширакаван през 862 г. са проведени, като са взети предвид политическите и свързаните със сигурността условия на времето.
Срещата в (Х)Ромкла през 1179 г., която се смята за една от най-важните на средновековната Арменска църква, се е състояла в Киликия – извън Ечмиадзин и дори извън Армения. Въпреки това никой никога не е оспорвал каноничната ѝ сила.
Исторически факт трети. Съвременни прецеденти:
От 5 до 8 март 1956 г. в Кайро се провежда епископско събрание по покана на католикос Вазген I. Протоколите от събранието са запазени и имат официален статут. То се провежда в диаспората при условията на ограниченията върху църковната дейност в Съветска Армения.
През 2016 г. в Степанакерт и Ню Йорк се проведоха епископски срещи. И в двата случая проработи същата логика – сигурност, свободна дискусия, всеарменско приобщаване.
Църквата е институция, а не сграда. Събранието в Санкт Пьолтен, Австрия е историческа закономерност.
Епископската среща, която ще се проведе от 16 до 19 февруари 2026 г. в Санкт Пьолтен, е част от тази историческа верига. Натискът върху духовенството, арестите и ограниченията върху свободата на църковния живот в Армения, официално регистрирани през декември 2025 г., правят провеждането на срещата на друго място необходимо, за да се гарантира нейното пълноценно съдържание.