На 27 септември арменската църква „Сурп Кеворк”(„Св.Георги“) в Пловдив се изпълни с много сънародници и гости от други градове на страната, както и с наши български приятели. Присъстваха и много сънародници от града, които от години живеят в чужбина, но тачат и уважават този ден и идват в родния Пловдив, за да присъстват на храмовия празник, както и да се срещнат с близки и познати.
До „пангала”(там където се продават свещите) имаше дипляни на арменски и български език, издадени от арменската църква в Пловдив с текст, посветен на празник, предназначени за миряните. А в близост служител на църквата записваше даващите дарения за този ден в специална книга.
Сурп Кеворк Зоравар (Свети Георги Победоносец) винаги се почита в последната събота на месец септември, но нашата църква го отбелязва по традиция в неделния ден. На същата дата се отдава внимание и на светлия Празник на Светия Кръст от Варак (ՎԱՐԱԳԱ ՍՈՒՐԲ ԽԱՉԻ ՏՕՆ). Чувстваше се духа и празничното настроение не само в изпълнения храм, а и в двора на църковния комплекс. Беше пълно с имаше много хора от различни поколения.
Архиереят на Арменската епархия в Румъния, който е и архиерейски наместник на епархията ни в България Н.В.П Епископ Датев Агопян отслужи Света Божествена празнична литургия, в която взеха участие свещеникът на арменската църква в Пловдив авак кахана Таниел Караджян, отец Крикор Холка – енорийски свещеник в Румъния, който придружаваше епископ Датев, както и дяконите Кеворк Язъджян, Хачик Язъджян и Варткес Шишманян. Църковният хор „Шнорхали” с диригент Люси Хампарцумян също допринесе за тържествеността на храмовия празник. На Светата литургия присъстваха председателят на Църковното настоятелство и членовете му. Множество богомолци на този ден взеха Свето причастие от ръката на епископа.
На празничният ден се освети от епископ Татев голяма картина (сърпабадгер), която бе реставрирана, благодарение на щедро дарение. След литургията, която винаги въздейства емоционално, всички присъстващи с голямо внимание и интерес изслушахме вълнуващата проповед, произнесена от епископ Датев. Тя бе многопланова, поднесена на богат и красив арменски език, пълна с въздействащ заряд, с вяра в бъдещето и силата на Бог. Духовникът започна словото си празника, посветен на Светия кръст от Варак. Разказа, че близо до езерото Ван (днес в Турция) на двама отшелници след молитвите им се появило видение на прекрасен кръст, който се намира на върха на планината Варак. Така се открила частица от кръста Господен, която била пазена на олтара на Варакския манастир.
Епископ Датев припомни и за живота и делото на смелия воин на Христа Сурп Кеворк и неговата силна и непоколебима вяра в Иисус, като подчерта, че трябва да сме горди, че нашият храм носи неговото име, че той е много стар и красив и ние трябва да пазим този Божи дом. Напомни ни, че винаги трябва да сме тук, защото църквата без богомолци е просто сграда и става истински храм, когато в него идват вярващи чеда. Архиерейският наместник говори за бурите и вълните, които посрещаме в живота си, но с вяра и Божията воля ги преодоляваме, защото за онези, които вярват, Бог е винаги до тях. Той призова присъстващите да бъдем смели и силни, да не се страхуваме от трудностите, които ни съпътстват, защото имаме нашия Спасител, който бди над нас.
На няколко пъти духовникът подчерта думите „Кач йехек” (бъдете смели) и „Хавадацек Астудзо” (вярвайте в Бог). Отбеляза още, че нашият народ има богата история и е преживял много войни и битки, житейски бури, но винаги е оцелявал, защото Христос ни пази от всички злини и затова нашия народ ще пребъде във вечността. Завършвайки своята проповед епископ Датев отправи благодарности към дер Таниел Караджян – духовен пастир на арменците в Пловдив, църковния клир, хор „Шнорхали”, Църковното настоятелство и църковните служители. Топли думи на благодарност прозвучаха и към всички, помагали за подготовката на мадаха, към дарителите и всички присъстващи миряни. Той честити на всички именници, пожелавайки на тях, на семействата им и на всички енориаши здраве, благополучие и да пазим вярата и църквата си.
На хорана (олтара) бе поставен голям кръст и поднос с приготвения мадах. Епископ Датев с кръст в ръка, заедно със застаналите до него свещеници и тримата дякони, освети мадаха с церемонията за подобни тържествени мигове. А в края на църковната служба пак с кръст в ръка ни благослови. Миряните, взимайки от мадаха, който и тази година по традиция раздаваха в униформи младежи от ХОМЕНЪТМЕН с техните ръководители, целунахме кръста. Проточи се дълга редица от вярващи, които пред хорана получаваха пакета, за да отнесем по домовете си за здраве и благоденствие на семействата ни от този традиционен за празника курбан. Всички си честитихме празничния ден с най-добри благопожелания и отново следващата година пак да бъдем заедно тук, за да почетем Свети Кеворк и неговата вярна служба в името Господне. Радостта ни бе голяма и на двора да се видим с приятели и познати от други градове и дошлите от чужбина.
Накратко ще разкажа и за приготвянето на мадаха.
Подготовката започва обикновено петъчния ден, като по моя преценка той е най-труден и уморителен, защото се палят огнищата. Взимат участие няколко опитни мъже, за да подготвят тежките медени казани и за да поддържат огъня. Работата на жените също не е лека. Дер Таниел освещава солта, а екипът, който работи по подготовката на мадаха, е опитен и затова често се чуват нареждания как трябва да се направи всичко, за да е „както е нужно”. До късно вечерта всичко е направено, а на следващия ден голяма група от помощници е вече в северозападната зала на църквата. В делова обстановка, подготвена от служителите на църквата, млади арменци и по-възрастни, които вече имат опит, опаковаха в кесии питките с късовете месо. С весели приказки, работа и смях приключи деня, в очакване на самия празничен ден на нашия храм.
Нъварт АПКАРЯН