Бъдещият известен цигулар Едгар Акобян, който е роден в Ереван (Армения) расте в музикална среда, която предопределя пътя му. Баща му Степан е звукооператор в Армконцерт, а майка му Жанна е хоров диригент, дълго време работи в Републиканския център за естетическо възпитание в арменската столица. Именно тя оказва голямо влияние в музикалното и естетическо възпитание на сина си. Едгар е най-голямото дете в семейството. В дома им често звучи класическа музика, от малък слуша най-добрите образци и на западното естрадно изкуство. Така у него се формира широк музикален кръгозор и интерес към разножанровата музика. Бащата на Едгар често пътува с гастроли и взима момчето със себе си, а майката му го води на своите концерти.
Мечтаейки синът ѝ да направи кариера като класически цигулар, Жанна Степановна настоява Едгар да започне да свири на цигулка. Родителите решават той да учи в музикалното училище и през 1988 г., когато е на шест години, той престъпва прага на школото. Тогава за Армения настъпиха тежки времена – катастрофално земетресение, военни действия, глад, тъмнина… При такава ситуация практически се оказва невъзможно да се избира учебно заведение. Първоначално момчето постъпва в музикалното училище „А. Тигранян“, но по стечение на обстоятелствата е преместен в друго такова, което се намира далеч от дома на семейството, в другия край на града.
Поради ограничените финансови средства, с които разполагат родителите му – практически това се отнасяше за населението на цяла Армения, детето няма възможност да се занимава пълноценно с музика, тъй като няма как да му се купи пиано. След време Едгар успява да се върне в старото си училище и да го завърши. Макар че мислите да изостави музиката често да го навестяват. Все пак младият цигулар като един тийнейджър започва да се увлича и по други неща.
През този период Армения преживява недостиг на електричество и на дванадесетгодишна възраст Едгар вече е пълноценен електротехник. Процесът на генериране на електричество го очарова много повече от музиката. Изобретателният млад мъж всеки ден крие цигулката си близо до къщата и, пропускайки уроците по музика, тръгва с приятели да изследва света на „свободно плаване“. След като научава за това от учителите му, майка му поема личен контрол над образованието му и Едгар успява да завърши музикалното училище с отличие.
Абитуриентът няма голямо желание да продължи музикалното си обучение, но след завършване на гимназията осъзнава, че най-важното му умение, придобито през годините, е свиренето на цигулка. „Аз съм цигулар. Не мога да държа оръжие“, решава младият мъж и в навечерието на възрастта за наборна служба се записва в Арменския държавен педагогически университет „Хачатур Абовян“ във факултета по естетическо възпитание. През студентските си години Едгар сериозно се увлича да играе в прочутия по онова време КВН (Клуб на забавните и изобретателните). На фона на популярността на известния отбор „Новите арменци“, Клубът се превръща в пример за подражание и връх на социалния живот за местната младеж. Това е времето на последното рускоезично поколение в Армения, което играело в КВН. И буквално петнадесет дни преди последните си университетски изпити, сутринта на 6 ноември 2000 г., без да предупреди никого, той се качва на самолета и отлита за Москва. Това решение се оказва съдбоносно в живота на артиста.
Руската столица посреща младия музикант в най-добрите си традиции. По това време баща му вече притежава малък бизнес там – пекарна. Убеждавайки сина си, че само с музика не може да се издържа семейство, той му предлага работа в семейния бизнес. Едгар работи в пекарната на баща си в продължение на една година, опаковайки хляб, печейки меденки, правейки глазура и наблюдавайки продажбите в търговските обекти. Изглежда така, сякаш кариерата му с цигулката е приключила, но младият мъж продължава да свири в свободното си време и мъчително търсил изход.
Наближава важно събитие за Армения: 1700 години от приемането на християнството като държавна религия. Вдъхновен от желанието да направи своя културен принос, Едгар се обажда в арменското посолство и предлага да участва като цигулар в културната програма, отбелязваща предстоящото събитие. Така младият арменец се оказва в център „Зъвартноц“ към посолството на родината му в Русия, което се ръководи от Анжела Степанян. И това го връща отново към творческата дейност. Като част от културната програма на Центъра, той започва обширна концертна програма, участвайки в национални тържества в различни руски градове. През същия този период музикантът основава отново екип на KВН в Москва, наречен „Престижните арменци“, който по-късно се слива с екипа на „Арменски проект“ (Ереван).
Именно неговата безкористна страст към KВН служи като свързващата нишка, която отвежда музиканта до следващия етап от творческата му кариера. През 2003 г. Едгар, като част от екипа си, е поканен на честването на 75-ия рожден ден на известния арменски композитор Арно Бабаджанян в Държавната централна концертна зала „Росия“. Там се запознава с организаторите на светските събития в Москва. Със същия екип на Kлуба музикантът е поканен като гост в елитно казино, където, за забавление, свири на цигулка за себе си и приятелите си. На следващата сутрин получава покана – три вечери да свири в казиното срещу солиден хонорар.
И в един ден му се обажда Михаил Шуфутински – известен руски певец, с предложение да запише партията за цигулка в новия му албум „Наколочка“. От този момент нататък Едгар твърдо решава, че цигулката е делото на живота му. Възобновява систематично и упорито самостоятелното обучение по музика, посещава майсторски класове, консултира се с най-добрите музиканти в града и прекарва нощите си в гледане на концерти на велики цигулари в интернет.
Желанието му да твори се засилва с всеки изминал ден. Започва да композира музика и скоро записва първия си албум за цигулка – „Silk Way“, който включва негови собствени експериментални композиции, базирани на арменски мелодии. Албумът така и не появява публично и е раздаван на семейството и приятелите. Въпреки това, този опит става основа за създаването на нов, по-сериозен албум. През 2003 г., заедно с аранжора Армен Попян, цигуларят записва албума „One Violin Story“: десет еклектични оригинални парчета в арменски и европейски стил, където етномелодията се слива с градската песен и класическите техники.
Дълго време музикантът не успява да подпише договор с нито една звукозаписна компания. По това време на руския пазар не съществуват аудиопродукции. В крайна сметка успява да подпише договор с Grand Records, но при едно условие: поради отчетливо кавказкия му външен вид, нито портретът му, нито името му могат да се появят на обложката на албума. Освен това, хонорарът, който цигуларят очаква, трябва да бъде значително намален. Въпреки това албумът „One Violin Story“ скоро се появява по рафтовете на музикалните магазини в цялата страна, а критиците го наричат „висококачествен роден аналог на Ванеса Мей“.
„Оттогава нататък често попадах на композициите си неочаквано. Например, включвах телевизора и гледах предаване с моята музика“, спомня си цигуларят. Той непрекъснато получава предложения да открива или закрива големи, престижни събития. Скоро след издаването на албума, Едгар изнася концерт на годишнината на компанията „Рамблер“ в Концертната зала на Културния център на Московския държавен университет, по покана на режисьора Феликс Михайлов.
През 2005 г. цигуларят печели Голямата награда на Втория Московски международен фестивал-конкурс за детско и младежко изкуство „Отворена Европа“ (в категорията „Професионалисти – под 30 години“). Музиканти от петнадесет държави се състезават за голямата награда – световно турне. Въпреки че получава най-голямата награда, Едгар така и не се възползва от нея, тъй като не може да напусне Русия поради усложнения с документите. Наградата за победителя се състои от възпоменателен медал и телевизор.
През същата 2005 година се случва друга съдбовна среща, която поставя началото на едно голямо творческо приятелство. На светско събитие музикантът среща любимата певица Любов Успенская. Пленена от виртуозното свирене на цигуларя, тя кани Едгар да турне с нея като специален гост. Първоначално артистът изпълнява две или три оригинални композиции на концерт, а по-късно се ражда дуетът „Цигулар“ (музика и текст от Н. Новосадович). Оттогава даровитият цигулар си сътрудничи с множество звезди на руския шоубизнес. През 2008 г., заедно с певеца, пианиста и композитор Дмитрий Маликов, като част от проекта „Пианомания“, той създава инструменталния дует „Пясък и огън“ – трилогия, съчетаваща европейски и арменски мелодии.
През 2008 г. като изпълнител излиза на ново ниво и записва друг албум – „In Transit“. Албумът включва шедьоври на световната популярна класическа музика, арменски, еврейски и източни мотиви, няколко оригинални композиции от продуцента Кирил Иванченко и други. Албумът е издаден от лейбъла RMM (Russian Music Maker), аранжиментиран от Нейтън Дани. Работата е изпълнена на високо професионално ниво, албумът е специално изпратен за миксиране в едно от най-добрите студиа в Лондон, което води до издаването му в iTunes през 2009 г., както изцяло, така и тракове.
През 2011 г. Едгар, като посланик на 27-ата Лятна Универсиада 2013, пътува до Шенжен, Китай, като част от делегация от Казан за церемонията по предаване на знамето.
Благодарение на дългогодишното си приятелство с известния спортен агент и продуцент Ари Закарян, значителна част от творческия живот на музиканта и композитора е свързана с фигурното пързаляне. В продължение на много години, всеки сезон, музикантът се присъединява към известни фигуристи в турнето им „Звезди на лед“ из Северна Италия. Като част от концертната програма, цигуларят не само акомпанира на кънкьорите на живо, поднасяйки предимно свои собствени композиции, но и изпълнява солова инструментална пиеса. През 2010 г. Едгар участва в ежегодното новогодишно представление „Гала Оберстдорф“ в ски курорта Оберстдорф в Германия, с участието на шампиони по фигурно пързаляне от цял свят. През 2010 г. известните фигуристи Сара Майер и Брайън Жубер се изявиха с оригиналната музика на Едгар.
През 2014 г., по време на Зимните олимпийски игри в Сочи, като част от Културната олимпиада, арменецът също изнася самостоятелен концерт в Дома на органната и камерна музика. Между другото, именно той изпълнява „Забрава“ на Астор Пиацола по време на произволната програма на Аделина Сотникова (златна медалистка в женското фигурно пързаляне). По време на Гала концерта на олимпийските шампиони в олимпийския комплекс „Лужники“, заедно с оркестъра на Михаил Янис, акомпанира не само на изпълнението на Аделина, но и на това на сребърните медалисти в танците на лед, канадците Скот Мойр и Теса Върчу.
Едгар винаги се е увличал от сродни области на изкуството, където музиката приема визуални форми: театър, цирк, кино и други. През април 2014 г. цигуларят завършва интересен проект с легендарния руски клоун Олег Попов – турне из ред германски градове (Дрезден, Дюселдорф, Нойс, Трир и други). Музикантът се опитва и в актьорството, играейки цигулар в пиесата „Прераждане“ със заслужилата артистка на Руската федерация Евдокия Германова в Държавния театър на филмовия актьор. Отличава се и като театрален композитор (музика към пиесата „Прераждане“ е негова) и в жанра на филмовата музика (автор на саундтраци към телевизионните сериали „Извън играта“, „Побързай да обичаш“ и „Последното лято“).
Професионалната биография на артиста включва участия в концертни зали като Държавния Кремълски дворец, Държавната централна концертна зала „Росия“, Московския международен дом на музиката, Дворцовия площад (Санкт Петербург) и други. Днес Едгар Акопян активно се изявява както самостоятелно, така и като част от различни творчески проекти, композира и обмисля роли във филми и театър. От 2017 г. той става музикален продуцент на ледените мюзикъли на Татяна Навка „Руслан и Людмила“ и „Аленото цвете“, на „Спящата красавица и легендата за двете кралства“ и „Лебедово езеро“, както и на юбилейните концерти на Любов Успенская.
Едгар Акобян е женен за солистката на арт-групата „Сопраното на Турецки“ Ивета Рогова – певица и също цигуларка. Двамата имат две дъщери.
В навечерието на настоящата Зимна олимпиада в Милано неговата музика спаси изпълнението на руския фигурист Пьотр Гуменник, който в момента в междинното класиране зае първо място.