„Какво бихте казали, ако медните духови инструменти, толкова характерни за етиопския джаз, роден в Адис Абеба, всъщност имат... арменски произход. Поне по отношение на инструментацията, ако не и на вдъхновението“, отбелязва френското международно радио RFI в едно от предаванията си. Така то започва разказа си за Нерсес Налбантян, описвайки го като „сенчестата фигура в историята на етиопската музика, която продължава да живее в звуковата памет на страната“.
Всичко започва през 1924 г., когато последният император на Етиопия Хайле Селасие открива духов оркестър в Йерусалим, в който свирят деца-сираци, оцелели след Геноцида над арменците. Очарован от техните изпълнения, императорът ги отвежда в Адис Абеба, поема ги под свои грижи и сформира кралския духов оркестър с помощта на тези 40 момчета. Именно този оркестър допринася за създаването на съвременна етиопска музика. А младият му диригент Кеворк Налбантян по-късно, по поръчка на императора да напише националния химн на Етиопия, който е държавен химн на страната до марксистката революция през 1974 г.
За тази история и за Кеворк Налбантян вече сме писали, но нека да я припомним отново за кратко. През април 1923 г. етиопската принцеса Итеге Менен посещава Йерусалим. За да поздрави арменския патриарх Ехише Дурян по случай Великден, тя посещава и арменския квартал, придружена от арменката Аракси Язъджян. Майката на принцесата е кръстница на дъщерята на Аракси – Ана и тази тясна връзка изиграва роля в това, че Итеге (по молба на Аракси) решава да посети и местното арменско сиропиталище „Араратян“, където в нейна чест се организира тържествен прием.
В сиропиталището, открито от Общоарменския благотворителен съюз, живеят над 400 оцелели от Геноцида – предимно деца и юноши от Ванския вилает. По свидетелства на сираците, когато високопоставената дама от Етиопия ги вижда, не успява да сдържи сълзите си. Принцеса Менен прави дарение на сиропиталището и обещава да започне движение в страната си в полза на останалите без родители арменчета. А след завръщането тя насърчава съпруга си да им помогне.
На следващата година рас (княз) Тафари Маконен посещава Йерусалим и арменския патриархат, където е посрещнат тържествено. Програмата в негова чест включва и участието на духовия оркестър на сиропиталището „Араратян“ – „фанфарна група“, състояща се от 40 арменски юноши. Принцът остава дълбоко възхитен от изкуство на групата и знаейки, че тези деца са сираци, оцелели след клането над арменци в Османската империя, а сиропиталището е изправено пред сериозни финансови проблеми, решава да вземе музикантите и да сформира имперски оркестър. Ръководството на сиропиталището не може да откаже това предложение, още повече, че според споразумението, сключено с арменския патриарх, Маконен трябва да се погрижи за пътните разходи на групата и да им осигури добри условия за живот и пенсии в Етиопия.
На следващия ден от пристигането си членовете на оркестъра са приети от принц Тафари, който заявява, че ще ги подкрепи по всякакъв възможен начин. Въз основа на тази група скоро е сформиран Имперският оркестър на Етиопия, наречен „Arba lijoch“ („40 момчета“). Но им е нужен ръководител. И такъв се появява в лицето на Кеворк Налбантян (1887-1963 г. ), който оцелява от Геноцида и емигрира в Етиопия, а и вече има опит с подобни групи. Под негово ръководство арменският оркестър започва да се радва на голямо уважение и популярност в страната.
Скоро, по предложение на Тафари през 1926 г. Кеворк Налбантян написва музиката на първия химн на страната, изпълнен от „Arba lijoch“ на 2 ноември 1930 г., по време на церемонията по коронацията на рас Тафари, познат в историята като император Хайле Селасие. Арменецът основава и музикалното училище „Яред“ в съседство с университета в Адис Абеба през 1954 г., играе основна роля за подготовката на ново поколение музиканти, полага фактическата основа на методическите принципи на творческото съчетание на етиопската национална и модерна европейска музика.
Но сега нашият разказ е посветен на неговия племенник Нерсес, който идва в Етиопия в края на 30-те години. Именно той като талантлив автор на аранжименти и диригент, се превръща в един от архитектите на съвременната етиопска музика. Неговите аранжименти се изпълняват от Императорския театрален оркестър. Император Хайле Селасие I му възлага да напише композицията „Африка“, която се изпълнява на церемонията по основаването на Обединената африканска организация през 1963 г. А през 1977 г., малко преди смъртта си, той участва в Панафриканския фестивал на културата и изкуствата в Нигерия като част от етиопската делегация.
Делото на Кеворк Налбантян продължава и извежда на ново ниво племенникът му Нерсес Налбандян, установил се трайно в Етиопия през 1939 г. След като чичо му прекратява активната си дейност, по искане на император Селасие, той поема ръководството на Императорския оркестър. Като музикант-изпълнител (свири на пиано, цигулка, саксофон), диригент, композитор и преподавател по музика, през следващите години той ръководи Градския театър на Адис Абеба, Имперския театър и Музикалната школа. Но най-голям е приносът му в модерната музика и по-точно – за развитието на етиопските джаз принципи.
Нерсес успява хармонично да вкара западните принципи на класическата и джаз музика (включително използването на духови инструменти) в стилната и инструментална основа на етиопската традиционна музика. Според специалистите тези принципи са насърчавани през 1950-60-те години, а етиопският джаз придобива тогава широко и световно признание.
Младият Налбантян основава арменския хор „Мурадян“, който включва арменски и етиопски песни в репертоара си. Многобройните му композиции за хорове, песните, написани за духов оркестър, и маршовете, публикувани в списание „Пюник“ в Адис Абеба, допринасят за развитието на етиопската професионална музика.
След месеци на интензивни дипломатически маневри, лидерите на извоювалите независимост африкански държави се споразумяват да свикат първата си континентална среща на върха в Адис Абеба през май 1963 г. – среща, която ще даде началото на Организацията на африканското единство (ОАЕ), предшественик на днешния Африкански съюз (АС). След като решението е взето, Етиопия действа бързо, организирайки обширни мерки за сигурност, транспорт и настаняване, за да посрещне държавните глави на континента.
В съответствие със значимостта на събитието театър „Хайле Селасие“ организира музикално тържество. Отговорността за създаването на музикалната програма се пада на вече доста известния и признат специалист Нерсес Налбантян – диригент на първия официален оркестър на Етиопия. Така той композира песента „Африка, Африка“ специално за историческото събитие.
Нерсес започва подготовката за церемонията, като довежда арменския църковен хор, обучава го и води репетициите за случая. Скоро обаче във вестниците се появяват критики, в които се твърди, че арменците не са усвоили амхарски достатъчно добре, за да изпеят химна. Това не представлява пречка за него и той започва да работи с музикалната трупа на театър „Хайле Селасие“.
Критиките обаче продължават: „Как би могъл чужденец да ръководи групата на сцената, за да представи новия химн на Африка?“. Императорът не може да не се съобрази с протестите и като компромис организаторите решават Налбантян да остане зад кулисите, зад завеса, докато етиопският диригент Тефера Абуневолд ръководи музикантите на сцената. От скритата си позиция Нерсес дирижира оркестъра, за да напътства видимия диригент. Този епизод остава тръпчив вкус, но… едва ли дълбокият принос на арменеца се помни единствено чрез този инцидент.
Много историци и учени, занимаващи се със съвременна етиопска музика, са документирали влиянието на Нерсес Налбантян. Тесфайе Лема – директор на етиопския оркестър през 70-те и 80-те години на миналия век, а по-късно и основател на Центъра за етиопски изкуства и култура, признава жизненоважната роля на арменския музикант в режисурата, композирането и преподаването в театър „Хайле Селасие I“, работата в клуба на Културния център на Университета в Адис Абеба, дейността в Музикалното училище „Яред“ и други институции в книгата си „ История на етиопската музика от 1889 г. до 1983 г.“. Франсис Фалчето в „Абисин суинг: Илюстративна история на съвременната етиопска музика“ и Кей Кауфман Шелемей в „Пей и пей“ също подчертават приноса на Налбантян. Те разказват как младият музикант, родом от Айнтаб в Османската империя, пристига в Етиопия, композира повече от петдесет етиопски песни и написва музикалната пиеса „ Гебре-Марям Гондарска“ (1933–1934). Тяхната колективна работа подчертава как арменеца изиграва ключова роля в развитието на етиопския театър и съвременната етиопска музика.
Борис Аджемян в своята основополагаща книга „ Фанфарите на Негуса“ , също така описва как Нерсес Налбантян става ръководител на общинския оркестър през 1946 г., полагайки основите на театър „Хайле Селасие I“ под ръководството на австрийския режисьор Франц Зелвекер от 1955 г. нататък. Отбелязва, че музикантът допринася за създаването на почти всеки голям институционален оркестър в Етиопия, включително Общинския полицейски оркестър, Армейския оркестър и този на музикалното училище „Яред“. Именно с театър „Хайле Селасие“ – днес Национален театър – Налбантян най-пълноценно демонстрира своя артистичен диапазон и лидерски качества, които продължава да развива до смъртта си през 1977 г.
От 1998 г. насам компилацията „Éthiopiques“ – поредица от лейбъла Buda Musique, донася международно признание на големи етиопски артисти, като кураторът Франсис Фалчето създава до момента 31 тома до момента. Последната част – „Налбандян Етиопецът“, възражда наследството на Нерсес, записано на живо от Either/Orchestra. Проектът започва през 2004 г., когато групата свири в Етиопия. Впечатлени от тяхната интерпретация, децата на Налбантян обединяват сили с Фалчето, за да се опитат да възродят музиката на своя баща. Диригентът на групата Ръс Гершон щателно реконструира и пренарежда композициите от оригинални партитури и записи, а групата се завръща в Адис Абеба през 2011 г., за да изпълни произведенията заедно с етиопски гост-музиканти.