Точно преди месец преживяхме едно изключително събитие – срещата на два танцови състава с дълбоки традиции. Срещата на „Два дома“. Така се наричаше и концертът, събрал стотици зрители в Античния театър в Пловдив, дошли, за да се докоснат до изкуството на Фолклорен ансамбъл „Тракия“ и на гостите от Армения – Държавния ансамбъл за танци (Бари бедаган).
В България често идват арменски танцови колективи, участват в различни фестивали или гостуват на арменски състави. Но досега никога Хаястани бари бедаган не се е изявявал на българска сцена, така че това превърна срещата с тяхното изкуство в удивително изживяване. А то се случи благодарение на неуморните усилия на Общоарменския благотворителен съюз (AGBU) „Парекордзаган“ в Пловдив. Усилия, които ние като зрители трудно можем да оценим. Но зад организирането и поднасянето на тази концерт стоят не само сериозни финансови разходи, а много труд, нерви, напрежение, трудности, а вероятно и неочаквани препятствия за преодоляване. Така че аплодисментите, които съпровождаха всяко изпълнение, бяха не само за танцьорите, а и за всички онези сънародници – домакините на събитието и техните доброволци, които не пестиха отдаденост и усилия, за да имаме възможността да се насладим на прекараните близо три часа с българските и арменски танци и музика.
„Домът е не само този, който си изградил със семейството си. Дом е и онази земя, към която идентичността ти продължава да те връща“, каза при откриването на концерта „Два дома“ председателят на AGBU-Пловдив Хрипсиме Нурикян. „Това е историята на диаспората: история за принадлежност, която не зависи от мястото, където живееш и за връзка с корените, която остава жива през поколенията – чрез езика, музиката, танца, традициите и паметта“, подчерта още тя.
За арменците от диаспората „Два дома“ не е метафора, а съдба, продължи водещата, напомняйки какво е за арменците България – страната, в която са се родили и изградили семейство и Армения – другият дом, „земята на предците, която остава част от идентичността им“.
Сред гостите на концерта бяха извънредният и пълномощен посланик на Армения в България Н.Пр. Дзовинар Хампарцумян, посланикът на Монголия у нас, архиерейският наместник на Арменската епархия в нашата страна епископ Датев Агопян, кметът на община Панагюрище Желязко Гагов, г-н Дагазян – почетен консул на Армения в Солун, г-н Артур Хованисян – комисар по въпросите на диаспората в България, г-н Армен Саркисян и г-н Артур Газоян – директор и зам. директор на Националния център за фолклор, музика и танци в Армения, арменски духовници, представители на арменски Църковни настоятелства и организации и много други.
С кратко обръщение към присъстващите се обърна г-н Армен Саркисян, който благодари за топлото гостоприемство и подчерта, че за Държавния танцов ансамбъл на Армения е чест да представи своето изкуство на такава сцена. И в знак на топлото отношение към своите домакини той поднесе поздравителен адрес и малък подарък.
Създаденият през 1974 г. ансамбъл „Тракия“ се радва на известност и признание далеч извън пределите на България. Като траен носител на българските народни традиции в концертната си програма той беше включил както пъстри и разнообразни танци, така и познати, обичани народни песни. Насладихме се на танците „Странджанска импресия“, „Върти оро“, „Първа среща“ и „Път през Тракия“. Изпитахме удоволствие и от соловите и ансамблови изпълнения на песните „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Песенна картина от Пазарджишко“, „Събрали ми се, набрали“, „Куне ле“ и др.
Лично аз винаги изпитвам удоволствие да гледам как българската народна музика се превръща в динамичен и пълнокръвен сложен ритъм, как чрез хореографията се пресъздават традиции и послания, пречупени през съвременните възприятия и как сътвореното от народната мисъл се предава на поколенията посредством танца и песента.
Втората част на концерта поднесе поредната порция удоволствие, защото сцената на Античния театър беше „превзета“ от красивите арменски танцьорки, от елегантните танцьори и талантливите музиканти на гостите от Армения. Програмата, подготвена за „Два дома“, беше наситена с емоции, с познати мелодии, с финес и динамика, с онзи арменски ритъм, който ни пренася там, където се издига планината Аракац и където гордо стоят древните арменски манастири и църкви. „Перт“, „Девойките от Сюник“, „Танц на пастирите“, „Хамшен“, „Арменски девойки“, „Танц на откровението“, „Ярхуща“, „Шорор“, „Узундара“, „Ензели“, „Лернацинер“, „Танц със саби“, „Кочари“ – всички тези изпълнения бяха синтез на арменската традиция и народна воля, обичаи и богато наследство. Впечатляващо беше и индивидуалното музикално изпълнение на оркестъра с традиционни арменски инструменти – толкова внушително и въздействащо!
И като всеки достоен финал, и финалът на концерта беше впечатляващ и грандиозен. Защото на сцената на древния амфитеатър всички изпълнители – българи и арменци, заедно изпълниха едно удивително арменско кочари. Така „Двата дома“ не просто обединиха две култури и две традиции, а потвърдиха вековната истина, че когато приятели се срещат, те няма нужда взаимно да си благодарят. Достатъчно е да се потопят в сътвореното от народа, да попият красотата на танцовия език, да приемат различното като част от общото и да изпратят посланието, че хората могат да се разбират и без думи, стига да изпитват уважение към другия и неговото наследство.
С това крупно събитие домакините отбелязаха 120-годишнината от основаването на ОАБС „Парекордзаган“.
