Конференцията на ООН за биоразнообразието COP17 стартира на 19 октомври и ще продължи до 30 октомври 2026 г. в Ереван. Официалното откриване на съпътстващите събития започна на 18 октомври, като форумът е домакин на първия глобален преглед на колективния напредък по прилагането на Глобалната рамка за биологично разнообразие „Кунмин–Монреал“. Основното мото на събитието е „Предприемане на действия за природата“ ("Taking action for nature").
Преди да започне това мащабно събитие арменското правителство започна усилена подготовка. И тогава, и сега, най-коментираното решение е, че бе възложен договор на Doping Space на стойност близо 9 милиона долара (малко над 3,24 милиарда драма) за домакинството на Конференцията на ООН. Оказва се обаче, че натрупаният дълг на компанията към Министерството на образованието от над 500 милиона драма, не е притеснил никого. Поръчката дори е извършена без конкурентна тръжна процедура.
Дългът от 500 милиона драма се състои от неизползвани бюджетни средства за концерта на Дженифър Лопес, който се проведе в Ереван на 3 август 2025 г., глоби за закъсняло отчитане и други договорни задължения. Министерството е поискало връщането на тези пари. Преди това, на 11 август 2023 г., правителството е отпуснало над 2,318 милиарда драма на Doping Space за концерта на Снуп Дог в Армения.
Заслужава да се отбележи, че компанията е основана през 2023 г. След това концертът на Снуп Дог е отменен поради трагичните събития в Република Арцах. Организаторът тогава увери, че изпълнението не е окончателно отменено и ще се проведе, когато рапърът има свободна дата. А на 13 септември 2024 г. в Армения е образувано производство за финансиране на концерт, който така и не се е състоял. Тогава бяха открити признаци на забранена държавна помощ – програмата е възложена на един-единствен бизнес субект без конкурентна тръжна процедура. Точно както се случва сега с конференцията СОР17.
В рамките на това мащабно събитие в Ереван се събраха над 50 високопоставени държавни лидери и международни представители. Особено засилено беше присъствието на Срещата на върха „Лидери за природата“ (Leaders for Nature). Сред най-видните политически и международни фигури, взели участие в нея, бяха Антонио Гутериш – Генерален секретар на ООН, който отправи ключово обръщение към делегатите, Садир Жапаров – президент на Киргизстан, който направи официално посещение в страната специално за откриването и представи инициативи за опазване на ледниците в Централна Азия, Тереса Рибера – изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия, представляваща Европейския съюз на лидерската среща, Джесика Росуал – Еврокомисар по въпросите на околната среда, която оглавява преговорния екип на ЕС, Халед ал-Анани – Генерален директор на ЮНЕСКО, Астрид Шомакер – изпълнителен секретар на Конвенцията за биологично разнообразие (CBD).
Разбира се на срещата присъстваха още арменският премиер и президент Никол Пашинян и Вахагън Хачатурян, както и Хамбардзум Матевосян – министър на околната среда на Армения.
Всички те се обединиха около приемането на Ереванската декларация „Предприемане на действия за природата“ (Yerevan Declaration: Taking Action for Nature), целяща да превърне глобалните ангажименти в реални мерки за спиране на загубата на биоразнообразие. А водещите акцентни на форума COP17 в Ереван, обединени под темата „Предприемане на действия за природата“, са съсредоточени върху преминаването от политически обещания към реално изпълнение на Глобалната рамка за биоразнообразие от Кунмин-Монреал.
Форумът в Ереван бележи критичен момент, тъй като за първи път се тестват новите процедури за планиране, мониторинг и отчетност. Целта е да се оцени доколко държавите реално изпълняват 23-те глобални цели за 2030 г., включително ключовата инициатива „30 на 30“ (защита на 30% от сушата, сладководните басейни и океаните на планетата).
Един от най-сложните и обсъждани въпроси е как да се мобилизират мащабни публични и частни средства. Акцентите тук включват иновативни финансови инструменти. Стартира се инициативата „Приятели на кредитите за природа и биоразнообразие“, подкрепена от ЕС, която цели да превърне опазването на природата в привлекателна сфера за частни инвестиции. Международни организации като WWF настояват за конкретни ангажименти за спиране на държавните субсидии, които финансират дейности, разрушаващи екосистемите.
Сериозно внимание се отделя на механизма за справедливо разпределяне на ползите от цифровата последователност на генетични данни (DSI). Форумът разглежда как компаниите (особено във фармацията, биотехнологиите и агробизнеса), които печелят от тези дигитални ресурси, да внасят средства във Фонда „Кали“, за да подкрепят развиващите се страни и местните общности.
Екосистемите се разглеждат не изолирано, а като основен щит срещу климатичните промени. Обсъжда се как здравата природа гарантира водната и хранителната сигурност, предотвратява конфликти и поддържа световната икономика стабилна.
В Ереванската декларация изрично се подчертава, че коренното население, жените и младежта трябва да бъдат поставени в центъра на процесите по вземане на решения, тъй като те са преките пазители на най-застрашените природни територии.
На форума COP17 в Ереван Европейският съюз (ЕС) зае твърда позиция против каквото и да е отслабване на вече договорените глобални цели за природата и настоява конференцията да бъде белязана от „реални доказателства за действия, а не просто обещания“. Представителите на еврообединението изрично подчертаха, че Съюзът ще се противопостави на всеки опит за смекчаване или размиване на амбициите, заложени в Глобалната рамка за биоразнообразие от „Кунмин-Монреал“.
ЕС призова за спешно интегриране на защитата на екосистемите във всички останали икономически и социални сектори, като селско стопанство, енергетика и инфраструктура. Той поддържа тезата, че загубата на биоразнообразие и климатичните промени са взаимосвързани кризи, които изискват координирани финансови и политически мерки.
За СОР17 са сформирани две основни зони – синя и зелена. Синята зона е разположена в изложбения и конгресен център „Меридиан“. Там ще се провеждат официални преговори, пленарни и работни сесии, министерски срещи и обсъждания на проекти за решения. Достъпът е предназначен за акредитирани делегации, наблюдатели, експерти и журналисти.
Зелената зона е разположена в Спортно-концертния комплекс „Карен Демирчян“. Тя е отворена за обществеността, включително млади хора, неправителствени организации, научни общности, творци, новатори и всички заинтересовани граждани. Планирани са изложби, технологични презентации, обществени дискусии, прожекции на филми, културни програми и срещи с учени и експерти. Входът е безплатен, въпреки че за някои събития може да се изисква предварителна регистрация поради ограничения капацитет.
Какво се надява да постигне Армения с домакинството си на крупния форум?
Подходът на страната е насочен към практическо изпълнение на ангажиментите и открити, прозрачни и приобщаващи преговори. Арменският министър на околната среда Хамбарцум Матевосян пое председателството на COP17. Приоритетните области на Армения включват разширяване на положителните стимули за опазване на околната среда, обмен на опит по други ефективни мерки за опазване на райони, мониторинг на биоразнообразието с помощта на нови технологии и международно сътрудничество за опазване на планинските и сладководни екосистеми.
Домакинството на конференцията дава възможност на републиката да представи своите екологични предизвикателства и програми, да си сътрудничи с международни партньори и да участва в договарянето на насоките за бъдеща работа. Очаква се конференцията COP17 в Ереван да привлече 10 000–15 000 участници. Събитието би могло да даде допълнителен тласък и на туризма и доставчиците на услуги от частния сектор.