Трите деца на Гаяне и Татул (Вахаршак, Гор и Геворг) от Неркин Чартар (Зораван) в района на Мартакерт посещават местното училище. На 2 април 2016 г. 12-годишният Вахаршак е убит на път за училище, а 11-годишният Геворг е тежко ранен.
Осемгодишният Гор Арустамян умира в Степанакерт на връщане от училище по обяд на 19 септември 2023 г. по време на обстрел на града. Според експертен доклад сърцето на детето е спряло. Майка му Зъварт Аванесян го търси дълго време, но не успява да го намери.
11-годишният син на Кристин – Едуард и неговият приятел Давид загиват два месеца преди 44-дневната война при необясними обстоятелства. Телата на момчетата са открити със следи от мъчения и удушаване. Смята се, че причината е саботажна атака. Семейството живее в село Верин Оратаг в района на Мартакерт.
Осемгодишната Виктория загива в първия ден от 44-дневната война в град Мартуни в резултат на обстрел в собствения им двор. Майка ѝ Анахит и брат ѝ Арцвик, заедно с други роднини и съседи, също са ранени.
Гохарине Григорян губи сина си – 16-годишния Сергей, на 19 септември 2023 г. Семейството е живеело в село Ванк. Домът им е обстрелян с минохвъргачка.
И това не са всички арменски деца от Арцах, станали жертви на войната…
На 15 май в Института за съвременно изкуство се откри една тъжна фотоизложба – „Детство под прицел“. Нейни автори са фотожурналистите Шушан Папазян и Ани Геворгян, които от много години освещават събитията в Арцах. Сега те посветиха работата си на децата, загинали от азербайджански огън в периода 2016-2023 г. Експозицията е безмълвен вик, че това не бива да се случва.
В словото си Ани Геворгян в словото си при откриването на експозицията благодари на родителите, съгласили се да присъстват на събитието. „За нас това е много важно, както беше важно да се запознаем с вас, да направим всичко така, че това да не изглежда просто като тежка история, защото беше важно да предадем случилото се коректно, сдържано, с уважение към паметта“, каза тя.
Фотожурналистката сподели, че изложбата не би могла да се състои без набиране на средства и затова подкрепа са оказали благотворителната организация „Куйригъс“ и Центърът за медиа-инициативи.
Шушан Папазян разказа, че са се готвили за фотоизложбата много години, не само за да се усъвършенстват професионално, но и за да укрепят своята стресоустойчивост. „За да бъдем готови да отидем при семействата, където в резултат на азербайджанските обстрели в различни години са загинали деца. При семействата с непоправима загуба, които днес продължават да живеят, достойно носейки скръбта си. И които справедливо изискват да се помни, да не се забравя какво се е случило с тях“, каза тя.
Проектът „Детство под обстрел“ е документална фотография и разказване на истории. Той е посветен на децата – тези, които са живели много кратко, но сякаш са имали дълго и проспериращо бъдеще. Те са имали радостта и любовта на близките си, своите характери, навици и приятели. Те са можели да станат фермери, лекари, учени… Но целенасоченият азербайджански обстрел ги е свел до обикновена статистика в репортажите за конфликта.
Животът на Сергей Овян, Виктория Геворкян, Вахаршак Григорян, Гор Арустамян и Едуард Алексанян, разкрит за миг чрез поредица от фотографии и семейни истории, намира своя глас. „Когато започнахме този проект, беше трудно да убедим тези хора – родители, роднини – да говорят открито. Те бяха затворени в болката си и чувстваха, че загубата на дете е само тяхна лична трагедия, тъй като не бяха получили широкото обществено съчувствие, от което се нуждаеха. И когато най-накрая се срещнахме, ни беше трудно, въпреки че отразявахме конфликта от години. Трудно е да се говори за деца, които дори не са имали време да се насладят на собственото си детство. Нашата изложба е възможност да запазим паметта на тези деца. Трябваше да реализираме този проект. Всеки трябва да види тази страна на войната, за която често не се говори“, казва Ани Геворкян.
След като всички трудности са зад гърба им, създателите на проекта имат идеята да го превърнат във фотоалбум. Предизвикателството пред тях не е било просто: да намерят силата да се свържат със семейства, чиято мъка не избледнява с времето. Първоначално, с грант от Центъра за медийни инициативи, те създават пет фотоистории, които са публикувани от Medialab. Но за Ани Геворгян и Шушан Папазян е било от решаващо значение колкото се може повече хора да научат за живота на тези деца – неизживян, а насилствено отнет, както и за трагедията на техните семейства.
Организирането на изложбата се превръща в необходимост. Набирането на средства за подобно начинание отнема почти толкова време, колкото и подготовката на самия материал. Обществената благотворителна организация „Куйригъс“ („Сестричката ми“) се намесва, като се наема с набирането на средства. Шушан Папазян продава няколко архивни фотографии. Не е изненадващо, че създателите на изложбата избират тема, която далеч не е популярна сред застъпниците на „истинска Армения“. В края на краищата за тези хора в „истинската Армения“ не може да има деца, убити от „скъпите съседи, които могат да правят каквото си искат на собствената си територия“. И само компютърът може да има памет, но не и хората...
Но паметта я има, жива е. „Ние не отделяме историите на тези пет деца. Влагаме в тях символично значение, което извиква образа на огромната загуба. В крайна сметка, най-важното нещо, което можем да направим днес, е да помним. Да си спомним колко деца са загинали във всички ужасни войни, които, за съжаление, се случиха през последните години“, казва Шушан Папазян. И допълва: „Има събития, които трябва да бъдат записани, дори и да осъзнавате, че сте безсилни да повлияете на ситуацията. И ние ще ги помним и ще говорим за тях“.
Ани Геворгян е журналист, фотограф и носител на наградата за свобода на словото. Участвала е във фотоизложби в централата на ООН (Ню Йорк) и офиса в Женева, в Съвета на Европа (Страсбург), Париж, Рим, Берлин, Виена и другаде. Отразява военни и следвоенни теми повече от десет години.
Шушан Папазян е журналист, отразяваща конфликти, започвайки от 44-дневната война. След окончателното деарменизиране на Арцах, тя отразява историите на убити, измъчвани и изчезнали без вест военнослужещи по време на войната от 19-20 септември 2023 г., както и на техните семейства, оцелели по време на военните действия. Разказва и историите на цивилни, станали жертва на въоръжени нападения или артилерийски обстрел.