От отминалата седмица насам

в арменския парламент се водят дебати около избора на председатели на постоянните комисии. Те са съпроводени с доста разгорещена размяна на реплики и дори с „интересни“ разсъждения. Така например по време на дискусията относно избора на председател на постоянната парламентарна комисия по правата на човека и обществените въпроси, депутатът от управляващата партия „Граждански договор“ Арпине Давоян си позволи да направи абсурдно сравнение.
Коментирайки темата за депутата, който ще оглави спомената комисия, от опозицията за пореден път прозвуча виждането, че не може да има мир, докато всички арменски затворници в Баку не бъдат върнати в родината си. Това даде повод на Арпи Давоян да заяви: „Чели ли сте или дори знаели ли сте кога военнопленниците са се завръщали в страните си след края на Втората световна война? Този процес е отнел 10 години. Наясно ли сте изобщо с тези процеси?“. Подтекстът е повече от ясен!
В тази връзка следва да се отбележи, че значителна част от съюзническите военнопленници, както и цивилни, държани в германски и японски плен, се завръщат по домовете си през първите две години след края на войната. Става дума за стотици хиляди хора. Да, голяма част от германските и японските военнопленници се завръщат след близо 10 години. Но нека не се забравя, че те инициират войната и окупират чужди територии. Това означава ли, че въпросната Арпи Давоян възприема арменските затворници в Баку като окупатори и нацисти, за каквито те често са определяни от азербайджанския президент Алиев? Същият заяви, че Армения е управлявана от „носители на фашистка идеология“ в продължение на 30 години и нарече съседната република „фашистка държава“, чийто милитаризъм представлява заплаха. Ако депутатката от мнозинството и колегите ѝ от нейната партия приемат това, то коментарът е излишен!
Абсурдността достигна до такова ниво, че заместник-председател на арменския парламент си позволи да направи и една друга препратка, като сравни скалъпеното дело срещу архиепископ Баграт Галстанян – лидер на движението „Свещена борба“, с терористичната дейност на Осама бин Ладен. Заявлението беше направено от Вахагън Алексанян от „Граждански договор“ пак по време на обсъждане на избора на председател на постоянната парламентарна комисия по правата на човека и обществените въпроси.
На това изказване реагира депутатът от блок „Армения“ Левон Кочарян – син на втория арменски президент Роберт Кочарян: „Между другото, терористичната атака, организирана от Бин Ладен (визирайки събитията от 11 септември 2001 г., бел. ред.), уби приблизително 3000 души, докато политиката на управляващата партия „Граждански договор“ в Армения уби още 2000.Осама бин Ладен беше убит, а останките му бяха хвърлени в океана, дори без гроб. Партия „Граждански договор“ обаче остава на власт и до днес“, каза Кочарян.
Вахагън Алексанян не остана длъжен и отговори на казаното, като напомни на Левон Кочарян за деянията на баща му: „Бих искал да ви напомня, че в тоалетната на Осама бин Ладен не беше намерено тялото на убита опозиционен фигура (намек за инцидента с Похос Похосян от 25 септември 2001 г., след като последният се е обърнал към Кочарян с думите „Здравей, Роб“, а един от бодигардовете на президента преби Похосян до смърт в тоалетната на кафене „Поплавок“ в Ереван, бел.ред.)“.
С това напрегнатият диалог не приключи. Месроп Манукян – депутат от опозиционния блок „Армения“, напомни на Алексанян за инцидента със Сона Мънацаканян. На 26 април 2022 г. кола от кортежа на арменския премиер Никол Пашинян блъсна фатално 28-годишната бременна Сона на пешеходна пътека в Ереван. Колата не спря след фаталния удар. През юли 2025 г. шофьорът беше признат за виновен и осъден на година и половина затвор – смешна присъда за извършеното. „Лидерът на страната видя жената да лежи на пътя, но не ѝ беше оказана медицинска помощ. Дори не ѝ беше оказана първа помощ. И това въпреки факта, че в кортежа имаше лекар“, коментира Манукян.