Дебатът за новия текст на Конституцията и какво предлага правителството на Армения в тази връзка?

19 Nov 2026 in

Ръководеното от премиера Никол Пашинян арменско правителство предлага цялостна подмяна на настоящата Конституция с изцяло нов Основен закон. Подготвеният от Министерството на правосъдието проект се планира да бъде публикуван за широки обществени обсъждания тези дни.

Основните аспекти и причини за предлаганата конституционна реформа включват няколко момента, които са възлови. На първо място стои открит въпроса за премахването на някои спорни текстове, като това специално се отнася до Преамбюла. Ако се питате „спорни“ за кого, отговорът е еднозначен – за Баку, който постави този въпрос като крайъгълен за подписването на мирен договор с Ереван. В тази връзка най-важната и дискутирана промяна е премахването на отпратката в преамбюла към Декларацията за независимост от 1990 г. Тя съдържа клауза за обединението на Република Армения и Планински Карабах. Пашинян определя този текст като „антидържавен“ и несъвместим с трайния мир.

Реформата е тясно обвързана с подписването на окончателно мирно споразумение между Ереван и Баку. Азербайджанският президент Илхам Алиев категорично изисква промяна на арменската Конституция, твърдейки, че тя съдържа териториални претенции. А арменското правителство твърди, че се опитва да осигури правна рамка, която да гарантира суверенитета и сигурността на страната без риск от нови конфликти. Нещо, което опозицията в страната категорично оспорва.

Освен това Пашинян аргументира нуждата от нова Конституция (приета през 1995 г.) с твърдението, че настоящата не отразява представите на хората за правилата на живот със съседите и вътре в общността, като целта е преход към истински „държавообразуващ народ“. А според премиера тя не дава и реална представа за неговата концепция за „истинска Армения“.

Тъй като управляващата партия „Граждански договор“ спечели изборите през юни 2026 г. с 49,75%, тя сформира правителство, но няма необходимото две трети конституционно мнозинство в парламента, за да приеме промените сама. В отговор премиерът Пашинян открито предупреди, че ако опозицията блокира реформата, правителството ще поведе кампания за „обществен натиск“ срещу нея. Опозиционните сили в Армения се противопоставят остро на реформата, определяйки я като капитулация пред исканията на Баку и геополитически шантаж.

За да влезе в сила изцяло нов Основен закон, правителството е длъжно да премине през национален референдум, тъй като парламентът няма правомощията сам да подмени фундаменталния документ. Каква е стратегията на Пашинян? След като управляващата партия „Граждански договор“ не успя да си осигури конституционно мнозинство, премиерът разчита изцяло на директния вот на гражданите. Правителството планира мащабна информационна кампания, за да убеди обществото, че новата Конституция е единственият гарант за суверенитета на Армения и установяването на мир в региона.

Лидерът на кабинета вече предупреди парламентарната опозиция, че ако се опита да блокира организирането на референдума чрез процедурни хватки или съдебни оспорвания, управляващите ще изкарат поддръжниците си на улицата. Това засилва риска от сериозна политическа криза и гражданско противопоставяне в месеците преди самия вот.

Трябва да допълним, че преди документът да бъде подложен на гласуване, той трябва да бъде одобрен от Конституционния съд. Промените в преамбюла (премахването на връзката с Декларацията за независимост) обаче се смятат от много прависти за посегателство срещу идентичността на държавата, което може да създаде сериозен юридически казус.

Както вече посочихме, опозиционните сили в Армения, които в началото на ноември се обединиха в единен фронт, духовните лидери и националистическите движения, се консолидират около тезата, че реформата е „наложена отвън капитулация“. Звучат обвинения в национално предателство, несъгласните с действията на Пашинян заявяват, че той пише Конституцията под диктовката на Баку и Анкара. Според опозицията отказът от Карабах в правния мир на страната е историческо отстъпление, което няма да спре претенциите на Азербайджан, а напротив – ще ги засили.

Опозиционните лидери вече обмислят обща стратегия. Те са разделени между два варианта: активна кампания за гласуване с „Против“ на референдума или пълен бойкот, за да не се достигне необходимият праг на избирателна активност. Междувременно се подготвят и нови вълни от улични протести в Ереван, подобни на тези, водени от архиепископ Баграт Галстанян. На този фон трябва да отбележим и наличието на политически репресии. Опозицията сочи ареста на Самвел Карапетян и разследванията срещу други критици на властта като доказателство, че правителството използва съдебната система, за да обезглави съпротивата срещу Конституцията преди референдума.

Министерството на правосъдието и премиерът Никол Пашинян планират официално да публикуват пълния текст на проекта за нова Конституция. С това ще се постави началото на първия кръг от широки обществени и експертни обсъждания. Първоначално лидерът на „Граждански договор“ имаше за цел референдумът да се проведе в края на декември 2026 г., но според официалните разчети на Съвета за конституционни реформи, финалният национален вот е насрочен за 2027 г. Това забавяне се налага, за да може проектът да премине през сериозно обществено обсъждане и да се изчистят правните детайли, преди да бъде подложен на гласуване.

За да си гарантира успех на референдума, управляващата партия въведе ключова законова поправка в Изборния кодекс след изборите през юни 2026 г.. Според новото правило, право на глас ще имат само граждани, които са прекарали най-малко 366 дни в Армения през последните две години. Това драстично ограничава вота на огромната арменска диаспора в чужбина (особено в Русия), която традиционно подкрепя опозицията.

Не можем да не обърнем поглед и към реакцията на външните сили към конституционната реформа, която реално превърна Армения в арена на тежък геополитически сблъсък между Изтока и Запада. Москва вижда в действията на Пашинян опит за окончателно откъсване на Армения от руската сфера на влияние и завой към Запада. Като реакция на стремежа на Ереван към членство в ЕС, през май 2026 г. лидерите на Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан поискаха от арменския премиер да се проведе референдум по въпроса за членството на страната в Евразийския икономически съюз (ЕАИС). На 20 октомври 2026 г. беше публикуван доклад, който официално препоръчва спиране на членството на Армения в ЕАИС. Това обаче неизбежно ще доведе до драстично покачване на цените на руския газ и загуба на безмитния достъп до руския пазар.

Както е известно, Вашингтон оказва силна подкрепа на правителството в Ереван, за да укрепи неговата независимост от Русия. На 27 октомври 2026 г. арменският парламент ратифицира рамково споразумение със САЩ за стратегическо сътрудничество по проекта TRIPP („Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет“), който цели изграждане на мащабна регионална инфраструктура, която да свърже Армения със Запада и Турция, заобикаляйки Русия.

Брюксел от друга страна активно финансира реформите в енергийния пазар и икономическата устойчивост на Армения, за да смекчи последиците от руските санкции. ЕС вече отпусна поредния транш от 52 милиона евро (като част от по-голям пакет от 288 милиона евро) за подкрепа на арменския суверенитет и интеграция в европейското пространство.

Но да се върнем отново към въпроса с новата Конституция. Правният и исторически спор около Преамбюла е най-взривоопасната точка в предлаганата от Никол Пашинян реформа, защото не става дума просто за някаква уводна част, а за фундаментален текст, който определя националната идентичност и държавните цели на Армения. Според Азербайджан обаче, докато Конституцията на Армения се позовава на Декларацията за независимост от 1990 г., това означава, че Ереван предявява официални териториални претенции към азербайджанска територия.

Правителството на Пашинян се опита да заобиколи кризата по този казус по юридически път. През септември 2024 г. Конституционният съд на Армения излезе с тълкувателно решение, в което обяви, че препратката в Преамбюла към Декларацията за независимост има само „историческо и символично значение“ и няма директна правна сила по отношение на съвременните държавни граници. Опозиционните партии, правни експерти и Арменската църква категорично отхвърлят това тълкувание. Според тях Преамбюлът и Декларацията за независимост са „генетичният код“ на съвременната арменска държава. Те твърдят, че премахването или подмяната им по искане на чужда държава е фактически отказ от суверенитет и подкопаване на конституционния ред. Тъй като Конституционният съд не може еднолично да промени текста, Пашинян е принуден да свика националния референдум през 2027 г., за да остави решението в ръцете на народа.

Какви други промени се планират?

Освен премахването на препратката към Декларацията за независимост, правителството на Никол Пашинян планира и редица други мащабни промени, които засягат държавните символи, правомощията на институциите и националната идентичност на Армения. Няколко са основните реформи, които се обсъждат в рамките на конституционните промени. 

Пашинян открито критикува настоящите национални символи, като твърди, че те отразяват „исторически илюзии“, а не съвременната реалност на суверенната държава Армения. Той предложи промяна на герба, тъй като в центъра му е изобразен силуетът на планината Арарат с Ноевия ковчег. Според него символ на Армения трябва да бъдат обекти и територии, които се намират в рамките на нейните международно признати граници. Това се тълкува от опозицията като опит за умишлено заличаване на историческата памет и потискане на националното самосъзнание под външен натиск. 

Обсъжда се и промяна на настоящия национален химн „Нашата родина“, като идеите включват замяната му с произведение на известния арменски композитор Арам Хачатурян или пълна промяна на текста, за да се премахнат войнствените мотиви, свързани с борбата за независимост от миналия век.

Очаква се новата Конституция официално да дефинира и ограничи териториалните претенции на страната. В нея ще бъдат заложени точно фиксираните 29 743 квадратни километра площ на Армения. Целта е в Основния закон да липсва каквато и да е двусмисленост, която би могла да се изтълкува от Азербайджан или Турция като заплаха за техния суверенитет.

Министерството на правосъдието и Съветът за конституционни реформи разглеждат структурни промени, насочени към оптимизиране на управлението. Обсъжда се сливането на Върховния касационен съд и Конституционния съд в единен Върховен съд, което според критиците ще даде на управляващите още по-голям контрол над съдебната система. Освен това, въпреки че Армения ще остане парламентарна република, се проучват механизми за промяна в начина на избиране или функциите на президента, за да се гарантира, че институцията няма да се превърне в център на опозиция срещу министър-председателя.

Една от най-чувствителните теми е евентуалното преразглеждане на специалния статут на Арменската апостолическа църква. Настоящата Конституция признава „изключителната мисия на Арменската църква като национална църква в духовния живот на народа“. Тъй като духовенството, водено от католикос Карекин II, се превърна в основен двигател на антиправителствените протести, в политическите среди се заговори за по-строго разделение на църквата от държавата и премахване на нейните данъчни и образователни привилегии.