Един от символичните стилове на арменското ръкоделие – бродерията от Айнтап, е официално включен в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството. За съжаление обаче Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) присъедини това изкуство като културен елемент, принадлежащ на Турция. Решението беше взето на 20-ата сесия на Междуправителствения комитет на структурата за опазване на нематериалното културно наследство, която се проведе в Ню Делхи от 8 до 13 декември 2025 г.
Айнтапската бродерия се характеризира с комбинация от ажурна бродерия, бродерия с опънат конец и сатенен бод и е тясно свързана с арменската общност на Айнтап през османския период. Благодарение на изключително майсторство на жените платът се трансформира в дантела, създавайки „дупки“ с различни форми – „миши зъб“, „око на гургулица“ и др. Изработена с цветни копринени или памучни конци, често в бели или пастелни нюанси, бродерията съчетава шарки със и без дупки, както и елементи като „падаща звезда“. Този занаят се предава от поколение на поколение в продължение на векове, главно от арменски жени, и е използван в ежедневието за изработка на покривки за маса, спално бельо и декоративни тъкани.
Решение на ЮНЕСКО, както и мълчанието на съответните арменски власти към него, предизвикаха протести сред народните занаятчии и специалистите по бродерия. В интервю арменската народна художничка и авторка на книги за бродерии Лусине Мъхитарян заяви, че вече се е свързала с Министерството на външните работи с искане за среща с представителя на ЮНЕСКО в Армения, но ѝ е било казано, че пребиваването му е във Франция и че ѝ е даден телефонен номер, на който да се свърже с него. Тя също така се готви да изпрати отворено писмо до арменското Министерство на образованието, науката, културата и спорта, за да попита дали ще бъдат предприети стъпки за оспорване на решението на ЮНЕСКО, тъй като това, което Турция представя като турско изкуство, всъщност е арменско.
Арменската бродерия е разделена на групи или школи. Тези традиции са създадени и развити в специфични региони и центрове. Например, арменската бродерия в Айнтап се е развила в град Айнтап, в Мараш тя е позната като марашка, в Измир се нарича „измирска“ и т.н. Това се е случвало в течение на векове и именно в тези центрове са се формирали тези традиции. От тях изкуството се разпространява на различни места.
„Регистрирана от ЮНЕСКО като културен елемент, принадлежащ на Турция, това е именно нашата традиция; турците са я научили от нас. В своите центрове те я бродират и представят като „айнтапско ръкоделие“, отбелязва Л. Мъхитарян. Тя подчертава, че има достатъчно информация, материали, книги и статии, които да докажат арменския произход на тази бродерия. Днес продължава да има активни занаятчии в тази област, но подобни проблеми възникват, защото широката общественост е невежа по отношение на културата, а „културната политика“ на Армения допринася за объркването.
Л. Мъхитарян сочи, че няма разлики между арменските и турските бродерии – те са идентични. Разликата е, че турците са интерпретирали по свой начин това, което са взели от арменското изкуство и само специалист ще забележи малките разлики. „Дори има статия, в която се споменава, че две турски жени са работили с арменски занаятчии от Айнтап. Това е доказателство, че са се учили от нас“, подчертава тя.
Майсторката също така преподава бродерия и не може да си представи как отсега нататък ще каже, че това е турско културно наследство. Тя също изразява загриженост относно ситуацията, пред която са изправени арменските музеи, които съхраняват множество образци на айнтапска бродерия. „Какво трябва да пише сега в документа за самоличност на екземпляра и върху изложбените плакети – „Бродерия от Айнтап – нематериално културно наследство на Турция“?“, пита художникът.
На снимките – айнтапска бродерия, създадена от Нъварт Торосян (1930-2020), която е известна майсторка, посветила се на съхраняването и популяризирането на този арменски традиционен занаят.