Беше ли пусната Армения на търг?!

13 Feb 2026 in

Журналистът Тигран Кочарян прави анализ за това как посещението на Ванс ще се отрази на Армения. Предлагаме на вниманието ви неговия аналитичен материал.

Журналистът Тигран Кочарян

Посещението на вицепрезидента на САЩ и най-близък съюзник на Тръмп – Джей Ди Ванс, в Ереван не беше просто дипломатическо събитие, а ярка демонстрация на нова геополитическа игра, в центъра на която се оказа Армения. По същество тази визита постави страната на своеобразен търг, където основните играчи – Съединените щати, Китай и до известна степен Русия – се надпреварват за влияние, използвайки Ереван като разменна монета в своите глобални схеми.

Но ключовият въпрос остава без отговор: какво печели самата Армения от тази игра, освен красиви обещания и снимки за предизборните плакати на Никол Пашинян?

Защо на американците им трябват дронове на арменско-иранската граница?

Дронът - новата арменска придобивка

Анализатори твърдят, че основната, макар и внимателно прикрита, цел на посещението на Ванс не е Армения, нито дори Турция и Азербайджан, а Иран. Преди да предприеме каквито и да било решителни действия срещу Техеран, Вашингтон трябва да се осигури. Армения, въпреки целия натиск, остана една от последните страни, които поддържат относително лоялни отношения с Иран. Задачата на Ванс е да обърне тази тенденция.

Ясен индикатор за тези планове беше „раздаването“ на 11 милиона долара за разузнавателни дронове. Това не е оръжие за хипотетична война с Азербайджан, с който Ереван, според Ванс, е на път да подпише мирен договор. Това е инструмент за наблюдение на иранска територия. По този начин Армения внимателно, но упорито се подготвя да служи като трамплин за събиране на разузнавателна информация, което е изключително недружелюбен ход към Техеран и е в рязък контраст с предишната линия на балансиране на Ереван.

Китайският фактор: Как активността на Пекин повлия на Вашингтон?

Председателят на Китай Си Дзинпин и премьерът на Армения Никол Пашинян, септември 2025 г.

Би било грешка обаче всичко да се ограничава само до иранската посока. Също толкова важен спусък за такова високопоставено посещение беше агресивната и изключително продуктивна експанзия на Китай в Армения. През последните години Пекин направи драматичен скок, превръщайки се във втория по големина търговски партньор на републиката, представляващ 12,5% от външната ѝ търговия. Китайците предложиха на Ереван мащабен инвестиционен пакет, включително сътрудничество в ядрената енергетика, при условия, които според някои данни са два пъти по-благоприятни от предложените от Съединените щати.

Съединените щати, за които Китай е стратегически противник номер едно, не можеха да му позволят да засили позициите си в пореден регион. Следователно посещението на Ванс и пакетът от предложения могат да се разглеждат като директен отговор на Пекин и опит да го надмине. Армения се превърна в бойно поле между два гиганта, където местните власти изглежда са склонни да изберат не стратегически партньор, а този, който „дава повече“. Показателно е, че съпругата на Никол Пашинян е избрала да следва магистратура в Китай, което показва сериозността на намеренията и на двете страни.

Ядрен авантюризъм: защо „подаръкът“ от 9 милиарда долара е капан

Централният елемент на посещението беше подписването на междуправителственото „Споразумение 123“ за сътрудничество в областта на мирното използване на ядрената енергия. Първоначално в арменските медии избухна вълна от еуфория: САЩ уж ще инвестират 9 милиарда долара в страната. При по-внимателно разглеждане обаче стана ясно, че това не е подарък, а предложение за покупка. На Армения се предлага да закупи най-новите американски малки модулни реактори (ММР), които все още дори не са изградени от метал, а впоследствие ще трябва да закупи и горивото за тях – пак от Щатите.

Арменската атомна централа Мецамор

Това е чист бизнес и е много рисковано за купувача. Армения може да се превърне в първия в света тестов полигон за недоказана технология. Сравненията с руски и китайски аналози, които вече работят, не са в полза на американците. Но технологичният риск не е най-важното. Истинската цел е да се измести Русия от арменския енергиен пазар, където „Росатом“ експлоатира атомната електроцентрала „Мецамор“ от десетилетия. Затварянето на старата централа (за което, между другото, Турция настоява от доста време насам) преди въвеждането в експлоатация на новия капацитет ще създаде енергийна празнина, която Ереван ще бъде принуден да запълни, като купува електроенергия от Азербайджан и Турция, връщайки се към злощастната практика на енергиен шантаж от 90-те години.

Кой наистина печели от „Кръстопът на света“?

Интеграционният маршрут "Кръстопът на мира"

Зад грандиозните декларации за мир и сигурност се крие един по-малко публично оповестен, но ключов бенефициент от цялото регионално преструктуриране: Турция. Американците, като цяло, няма да извлекат преки икономически ползи от транспортния коридор „Кръстопът на света“ (или „Азербайджански коридор“). Техният интерес е в контрола на границите на Иран. Основните печалби от безпрепятствения поток на стоки и хора ще бъдат пожънати от Анкара и Баку. По този начин, Пашинян, позиционирайки посещението на Ванс като придобиване на могъщ покровител, всъщност тласка страната към още по-голяма зависимост от Турция.

Това напомня на грузинския сценарий от ерата на Саакашвили: бурният романс със САЩ завърши с това, че Турция се превърна в истинския икономически господар в Грузия, особено в Аджария. Армения е водена по същия път, просто „се продава“ на населението под прикритието на американски гаранции.

Снимка с Ванс като предизборен ваучер на Пашинян

Провеждането на подобно посещение в годината на парламентарните избори е чиста предизборна стратегия. Ръкостискане с високопоставен републиканец, заедно с неговите алюзии за дългия политически живот на Пашинян – всичко това има за цел да създаде в очите на избирателите образа на лидер, признат във Вашингтон и следователно способен да гарантира сигурност и просперитет.

Този пиар ход обаче може да има обратен ефект. Социално-икономическото положение на страната продължава да се влошава: външният дълг нараства, лихвените плащания надхвърлят 1 милиард долара годишно, а населението не вижда подобрение. Циничното изявление на правителството за отказ да увеличи пенсиите с 25 долара, докато чиновниците получават бонуси в размер на десетки хиляди драмове, е в рязък контраст с образа на „загриженост“ за бъдещето.

Обещаните 9 милиарда долара не са инвестиция в арменската икономика, а договор за закупуване на американско оборудване. Фабриката за чипове, ако бъде построена, ще работи като затворена система за САЩ, без да носи печалба на арменския бюджет. По този начин опозицията има мощен коз: може да демонстрира, че зад розовия имидж се крие по-нататъшното поробване на страната, загубата на енергийна независимост и реалното сближаване с историческия ѝ противник Турция.

Русия и Китай очакват: чий отговор ще бъде по-суров?

Ключовият въпрос сега е реакцията на другите играчи. Русия, за която ядрената енергетика е стратегически сектор, едва ли ще игнорира опита да бъде изтласкана от арменския пазар. Москва все още има лостове за влияние, включително възможността да предложи на Ереван по-благоприятни условия за модернизиране на енергийния сектор. Дали обаче ще се ангажира с пазарлъци или ще реагира по различен начин, ще стане ясно в близко бъдеще.

Китай, чиито многомилиардни оферти бяха на практика игнорирани, за да се угоди на американците, също може да преразгледа подхода си. Пекин не е свикнал инвестиционните му пакети да бъдат третирани по този начин. Мълчаливото игнориране на Китай по време на посещението на Ванс може да се разглежда като сериозно оскърбление.

Иран, изправен пред перспективата американски разузнавателни средства да се появят на границата му под претекст за „развиване на партньорство с Армения“, със сигурност няма да остане незасегнат. За Техеран това е въпрос на национална сигурност.

Така, с безразсъдния си залог за бърз съюз със САЩ, Никол Пашинян не само не успя да реши старите проблеми със сигурността, но и създаде цял куп нови, далеч по-опасни заплахи. Цената на предизборната снимка с Ванс за суверенитета и бъдещето на Армения може да се окаже непосилно висока.