Бъдещият председател на арменския парламент Рубен Рубинян: амбициозен политик или турски агент?

26 Jun 2026 in
Вероятно новият председател на парламента в Армения ще се нарича Рубен Рубинян. На практика това е вторият висш чиновник в страната по значимост след премиера Пашинян, който със сигурност ще бъде преизбран на заемания от него досега пост. 

Кой е Рубинян и защо в арменското обществено пространство за него битува виждането, че е турски агент?

От години политическата сцена в Армения е изпълнена с противоречия около този политик, който досега беше заместник-председател на Народното събрание и специален пратеник за нормализиране на арменско-турските отношения. Той има впечатляваща биография по отношение на образованието си, но ключовият препъни-камък е стажът му в Турция през 2017-2018 г. Противниците го наричат ​​„агент на турското влияние“, докато поддръжниците настояват, че това е било просто кратък преход в академичната му кариера. Нека разгледаме валидността на тези обвинения.

Какво точно е подозрително?

Акцентът в разпространяваните предположения е върху едногодишното присъствие на Рубинян в Истанбулския политически център (IPC) към университета „Сабанджи(ъ)“. Проектът е част от програмата „Обмен на опит между Армения и Турция“ на фондация „Хрант Динк“. Темата на работата, над която работи той, е влиянието на организациите на гражданското общество върху процесите на демократизация в Турция.

Университет "Сабанджи"

Мястото на проведения от Рубинян стаж е основният аргумент на критиците му. Те твърдят, че университетът „Сабанджи“ не е просто висше учебно заведение, а платформа за промиване на мозъци на чуждестранните студенти и обучение на персонал, лоялен към Анкара. Основан е през 1994 г. от Sabancı Holding – един от най-големите бизнес конгломерати в Турция. Негов основател е Хаджи Омер Сабанджи, който според някои сведения е иззел имуществото на арменците от Адана, включително църковно, с подкрепата на Кемал Ататюрк през 30-те години на миналия век. Това обстоятелство подкрепя идеята, че университетът е създаден, за да промотира националистически и проправителствени идеи. Освен това има слухове за наличието на турски разузнавачи сред учителите, както и подозрения, че вузът разработва проекти за използване на неправителствените организации за политическа промяна в региона.

На заседание на Народното събрание през януари 2022 г. Рубинян загуби самообладание и в отговор на обвиненията той остро заяви: „Няма човек, който може да ме нарече агент, агент на влияние и т.н.“.

Младият Рубен Рубинян

Биографията на Рубинян е модел за успешно западно образование. През 2006–2010 г. завършва Факултета по международни отношения на Ереванския държавен университет. През 2011 г. става магистър по политика и сигурност на Университетския колеж в Лондон (UCL). Следва още една магистърска степен – този път по европейски изследвания в Ягелонския университет (Полша) през 2012 г. В течение на година (2017–2018 г.) амбициозният арменец се занимава с изследователска дейност в Sabanci University (Türkiye). 

След „Кадифената революция“ от 2018 г. Рубинян неочаквано получи поста на заместник-министър на външните работи, без да има предишен дипломатически опит. Това само наля масло в огъня – критиците видяха назначението като резултат от стажа му в Турция, особено като се има предвид темата на работата му: влиянието на организациите на гражданското общество върху процесите на демократизация.

Рубинян като зам. министър на външните работи, 2018 г.

Може би си заслужава да припомним, че на разширено правителствено заседание, посветено на резултатите от първата половина на 2018 г., президентът на Азербайджан Илхам Алиев направи резонансно изявление. Той директно замеси Баку в политическите промени в Армения, които доведоха до идването на власт на Никол Пашинян с думите: „Искам да кажа, че ние също имаме роля в отстраняването на режима на Серж Саргсян от политическата сцена в Армения“.

На фона на слуховете за предполагаемите връзки на Рубен Рубинян с турското разузнаване, изплува и друг епизод – изявлението на Микаел Минасян (бивш арменски посланик във Ватикана и зет на Серж Саргсян), който открито обвини настоящия външен министър Арарат Мирзоян, че е агент на турските разузнавателни служби.

В началото на политическата кариера

В арменско-турските отношения отдавна е установена ясна система от забрани: няма посолства, няма официални канали за комуникация, дори няма учтиви кимвания през трети страни. Само ледено мълчание и бремето на нерешените въпроси, които не могат да бъдат пренебрегнати. И изведнъж фигурата на Рубен Рубинян се появява в стените на турски университет. Не като турист, не като частно лице, а като изследовател – част от международен проект, с безупречна биография. Как? Въпросът резонира по-силно от всеки отговор.

На хартия всичко изглежда чудесно: „академична мобилност“, „обмен на знания“, „научен диалог“. Но идват ред въпроси. Кой е дал разрешение? Предвид липсата на дипломатически отношения, всяко пътуване до Турция не е частна прищявка, а политически акт. Кой го е санкционирал? Къде е протоколът за одобрение? Къде е публичното обяснение? При чии условия? Кой е контролирал достъпа до информация? Кой е гарантирал, че работата няма да се отклони от обявената тема? Дори „неутралните“ изследователски програми в Турция не съществуват във вакуум. Ако това е било „рутинен стаж“, защо властите толкова бавно го обясняват? И ако има причини за мълчанието, какво точно стои зад него?

Рубинян и Сердар Кълъч преговарят

Самият факт, че въпросите остават без отговор, косвено подхранва слуховете. И колкото по-дълго продължава мълчанието, толкова по-силни стават аргументите в полза на връзките на Рубинян с турските власти. От една страна, обвиненията в „агентурна дейност“ звучат емоционално и не са подкрепени с документални доказателства. Самият Рубинян настоява, че престоят му в Турция е бил открит, а работата му е била чисто научна. От друга страна, контекстът повдига също въпроси. Изследователската му работа в университета „Сабанджи“ наистина е свързано с влиятелни турски кръгове, предвид липсата на дипломатически отношения между Армения и Турция. Рубинян и досега не обяснява напълно заключенията, които е направил от проучванията си и как те се отнасят до настоящата му дипломатическа работа.

Темата на изследването („влиянието на неправителствените организации върху демократизацията“) може лесно да се използва в политически игри. „Кадифената революция“, която последва веднага след завършването на обучението му и признанието на Илхам Алиев за ролята на Азербайджан за идването на Никол Пашинян на власт през 2018 г. са основание за размисъл не само за любителите на конспиративните теории. Липсата на прозрачност при обяснението на целите и резултатите от стажа поражда спекулации. Назначаването на висок пост веднага след завръщането от Турция изглежда подозрително за мнозина.

В политическия живот нещата рядко се случват случайно. Особено когато става въпрос за вериги от събития, които на пръв поглед изглеждат разпокъсани, но когато се комбинират, образуват обезпокоителна картина. Въпреки че в момента няма неопровержими доказателства, че Рубен Рубинян е „турски агент“, съчетанието от обстоятелства – мястото на стажа му, скоростта на кариерното му издигане и неяснотата на отговорите му, дава в определена степен основание да се смята, че той може би наистина има връзки с турските разузнавателни служби. А и определянето му като главен преговарящ с Анкара за стопляне на отношенията също предизвиква основателни съмнения. Все пак той не е дипломат от кариерата за разлика от турския преговарящ, който има забележителна дипломатическа кариера и опит. 

И пак идва ред на въпросите и предположенията. Или Рубинян е талантлив дипломат, чиято работа в Турция е била част от академичната му кариера или е политик, чиито връзки с Анкара са по-дълбоки, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Междувременно арменската общественост продължава да се чуди: преговарящ ли е той или „троянски кон“? И най-важното, готов ли е най-накрая да даде ясни отговори, за да разреши въпроса веднъж завинаги?

Нека да обърнем поглед и към имуществото и доходите на бъдещия председател на Народното събрание в Армения. 

Съгласно подадената от него декларация за имуществото и доходите му за 2025 година, той два имота – апартамент и паркомясто, придобити през 2024 г. През 2025 г. Рубинян е закупил и облигации, стойността на едната от които в края на отчетната година е била 6 590 000 драма (ок. 16 000 евро), а на другата - 4 910 000 драма (12 000 евро). Един от банковите му депозити се е увеличил от 2 500 000 драма в началото на годината до 5 000 000 драма, докато друг депозит е намалял от 5 000 000 до 0 драма. Салдото по банковите сметки в началото на годината (2025 г.) е било 2 784 000 драма (6640 евро), а в края на годината – 1 453 000 драма (3450 евро). Доходите на Рубинян също са се увеличили през отчетната година, като са възлизали на 22 847 000 драма (54 500 евро) в сравнение със 17 373 000 драма (41 500 евро) през предходната година.

Рубен Рубинян стана член на Народното събрание на 20 юни 2021 г. с листата на партия „Граждански договор“, а на 3 август същата година беше избран за заместник-председател на парламента. Съпругата му Мариам Хаджи-Акобян работи в парламента като главен специалист.