В статия вестник „Паст“ („Факт“) коментира как Баку от години се готви да върне куп азербайджанци в Армения и как арменските власти съдействат за това:
Властите на Азербайджан последователно засилват натиска си върху официален Ереван, стремейки се да постигнат все по-нови геополитически отстъпки. Докато арменската страна в навечерието на парламентарните избори използва „дневния ред на мира“, за да успокои вътрешната си аудитория и да запази властта си, Баку се ръководи от съвършено различна стратегия.
Азербайджан далеч не бърза да подпише окончателния мирен документ, тъй като отстъпчивата позиция на Армения му позволява постоянно да разширява списъка с искания, включително предаването на анклавите, присвояването на нови територии под формата на делимитация на границата, промяна на арменската конституция и „преселване“ на около 300 000 азербайджанци в страната.
Последното вече е внесено на най-високи международни платформи. Администрацията на Алиев е създала и финансира на държавно равнище организация, наречена „Общност на Западен Азербайджан“, посредством която се води активна лобистка дейност. Паралелно със срещите с чуждестранни делегации, миналата седмица организацията проведе конференция в Конгреса на САЩ, а доста по-рано – през януари и март 2023 г., тя изпрати специални обръщения към страните-членки на ООН. В тези документи Баку изисква от Генералната асамблея и Съвета за сигурност на ООН да задължи Армения да гарантира безопасното колективно „завръщане“ на етническите азербайджанци в „родината им“, както и да им се осигури широк спектър от права.
За да вкара в заблуда международната общност, Азербайджан е включил в своите обръщения към международните структури ред исторически фалшифишации, обвинявайки Армения „в насилие“, уж извършено през 1905–1906, 1918–1921, 1948–1953 и 1988–1991 години. Разбира се, че тези твърдения са повече от нелепи, тъй като са налице ред документи, които доказват обратното. А именно, че арменското население е било подлагано в различни периоди на депортации и погроми, не само в Баку и Сумгаит, не само в Нахичеван и Арцах, но и в други области и градове. Що се отнася до последните години от същестуването на Съветския съюз, преди разпада му през 80-те години на миналия век, в Армения действително живееха азербайджанци, които обаче напълно доброволно я напуснаха, продавайки имуществото си.
В тези свои обръщения към ООН Баку отправя обвинения към арменската страна и за извършен културен вандализъм, макар че именно той извършва такъв, напълно заличавайки арменското наследство в Нахичеван и продължава да упражнява същата политика днес и в Арцах. Разбира се, всичко това е документирано и доказуемо.
Представители на властите в Армения, които я управляват през последните осем години – членове на партия „Граждански договор“, от дълго време вече се опитват да скрият тази реалност с помощта на различни информационни манипулации. Така например те открито осмиваха и тролеха публичните предупреждения на Самвел Карапетян и блок „Силна Армения“ относно заплахата от „преселване“ на 300 000 азербайджанци в Армения. Правителствената пропагандна машина се стреми по всякакъв начин да омаловажи или поне да осмее тези сериозни опасения. Фактите обаче ясно показват, че Самвел Карапетян и политическата му сила са напълно прави. Ето защо напоследък настоящият премиер обърна плочата си и започна да твърди, че именно опозицията, говорейки за правото на народа на Арцах да се завърне, дава на азербайджанския президент Алиев претекст да повдигне този въпрос сега.
Само че официалните документи на ООН напълно опровергават тази теза на властите и показват нейната несъстоятелност. Фактите свидетелстват, че въпросната организация на „Западен Азербайджан“ – така азерите наричат Армения, е създадена още през 1989 г. Това означава, че дългосрочните планове на Баку по никакъв начин не са свързани с днешните заявления на арменската опозиция, а доводите на онези, които предупреждаваха и предупреждават обществеността на Армения за заплахата, са напълно обосновани. Въпреки че официален Ереван сега твърди, че отхвърля програмата за преселване, противоречивите твърдения в миналото относно статута на Арцах не дават основания за пълно доверие в настоящите твърдения.
Евентуалното заселване на 300 000 азербайджанци в Армения представлява заплаха от загуба на държавност. Баку би могъл да използва всеки битов или общностен инцидент като претекст за военна намеса под формата на защита на своите граждани. В обръщенията към ООН изрично се посочва, че азерите се доверяват на арменската правоохранителна система и ще изискват присъствието на азербайджански или турски въоръжени сили или специални местни части.
Освен това, много е вероятно азербайджанската общност да поиска официален статут за езика си, създаване на собствени образователни и религиозни институции и придобиване на парламентарни места чрез избирателно право. Това ще доведе до преразглеждане на арменските учебници по история, демонтиране на паметници на арменски национални и военни дейци, промяна на топоними и плащане на огромни компенсации, като по този начин ще се подкопае суверенитетът на Република Армения отвътре. Така всичко, което Самвел Карапетян и блок „Силна Армения“ коментират от месеци, сега, според изданието, е станало част от официалните документи, представени на ООН. И докато управляващата партия троли публичните предупреждения и прикрива реалните заплахи, дългосрочната стратегия на Баку се прилага стъпка по стъпка, на фона на арменското бездействие и информационни манипулации.