От научно-аналитичната фондация „Гехард“ коментираха поредното „изключително откритие“, направено от азербайджански археолози. Според последните, върху скалата Одзасар (Иландаг) в Нахичеванската автономна република е открит 2800-годишен урартски клинопис. Той остава неизвестен на научната общност повече от четиридесет години поради липса на информация за местоположението му.
От „Гехард“ пишат: „Нека се опитаме да освежим паметта на азербайджанските археолози. Урартският клинопис е открит през 1988 г. от геолога и археолога Валери Игумнов. През 1997 г. в първия брой на „Историко-филологически журнал“ е публикувана статия (с автори В. А. Игумнов, О. О. Карагьозян и С. Г. Амаякян), озаглавена „Клинописният надпис на Одзасар“. Тя представя подробно открития надпис, неговото местоположение, превод и съдържание, както и неговата интерпретация. В статията се отбелязва, че надписът „е издълбан през последната четвърт на IX век пр.н.е. Съставен е от името на Ишпуини, но по заповед на Менуа“. В. А. Игумнов префотографира открития през 1988 г. надпис, а през 1989 г. го описва и измерва“.
Институтът по археология и антропология към Националната академия на науките на Азербайджан заявява , че надписът е важен източник за древната история на региона и го представя като част от историческото наследство на Азербайджан. Тълкуванията, които се правят около този артефакт, са в съответствие с официалната азербайджанска пропаганда, която представя многобройните арменски паметници в региона като „азербайджанско“ наследство.
„В името на Халд, Ишпуние – син на Сардур, провъзгласява (?): Минуа, синът на Ишпуние, завладял страната (град) Арзин, (град) Иш(?)... Той завладя страната (град) Арцикум(?), той завладя страната (град) Аяниан, уби [хората(?)], прогони ги(?). След завръщането си той издигна стела на бог Халд на планината Булуа. Той установи следния ред: тези съкровища (?) (на бога) Халд нека принеса в жертва, (един) бик (нека бъде пожертван) (на бога) Халда - върховния господар, на (планината) Булуа и една крава - на съпругата на бог Халд, бога на страната Булуа“. Този надпис се отнася до военната и религиозната политика от урартския период. Текстът споменава урартските царе Ишпуини и Менуа (IX-VIII век пр.н.е.). По време на тяхното управление Урарту се превръща в могъща държава: те построяват крепости, завладяват нови територии и превръщат култа към бог Халди в държавна религия.
Завладяването на градовете Арцина и Аяниан свидетелства за политиката на Урарту за териториално разширение. Думите „завладял“ и „разрушил“ подчертават урартската военна победа като демонстрация на сила. Издигането на стела в чест на бога Халди след победа е характерна черта на урартската традиция, която свързва военния успех с божественото покровителство. Халди е бил върховно божество и бог на войната в Урарту, а култът му е служил като важно средство за укрепване на легитимността на царската власт. В завладените територии специален ритуал – жертвоприношение на Халди и неговата „съпруга“, веднага установява урартската религиозна система, която служи като инструмент за политически контрол.
Пак от фондация „Гехард“ поясняват: „На западния склон на планината Одзасар, разположена близо до арменското селище Хошакуник в област Джуха в Нахичеван, се намира 100-сантиметров урартски надпис от пет реда, изветрял от времето и природните фактори. През последните дни този паметник се превърна в инструмент на азербайджанската политическа пропаганда. Изкуственото свързване на надписа със съвременните национални идентичности замъглява истинската му историческа стойност и значение за историческите изследвания“.