Името на Арсен Айтънян не е сред най-известните измежду значимите фигури в арменската история. Това обаче не означава, че той не е бил забележителен учен с утвърден принос в областта на езикознанието. Ето защо смятаме за нужно да припомним кой е той и какво е дал за развитието на арменския език.
Айтънян е роден на 19 януари 1825 г. в Константинопол. Завършва образованието си в манастира на мъхитаристите във Виена и е ръкоположен за свещеник. От 1840 г. той започва да сътрудничи на различни издания. Интересът му към езиците прозира още от ранна възраст - 16-годишният младеж знае латински, италиански, френски, турски, арабски, английски и немски. По-късно добавя към езиковата си култура персийски, гръцки и санскрит. Разбира се, владее свободно и майчиния си език – както крапар, така и ашхархапар. До 20-годишна възраст Арсен превежда няколко произведения на крапар.
Айтънян печели уважението и високата оценка както на своите съвременници, така и следващите поколения изтъкнати арменски и европейски арменоведи. По-малко от година след публикуването на неговата „Сравнителна граматика“ известният немски арменолог Юлиус Петерман пише обширен, хвалебствен доклад за творчеството на лингвиста пред Берлинската академия. Изтъкнатият френски арменовед Антоан Мейе посвещава ценния си труд върху сравнителната граматика на арменския език („Есе върху сравнителната граматика на класическия арменски“) на паметта на Арсен Айтънян. Известният арменолог Николай Мар в телеграмата си, изпратена до езиковеда по случай 50-годишнината от литературната му кариера, го нарича баща на съвременната арменска граматика.
През 1887 г. Орденът на мъхитаристите във Виена основава списание за арменски изследвания, за чието създаване Айтънян има водеща роля, публикувайки множество статии по лингвистика. Сред тях ярко се откроява тази за транскрипцията (1888 г.). Наред с академичната си работа, ученият заема и административни длъжности. През 1886 г. е избран за игумен на Конгрегацията на мъхитаристите във Виена, което в голяма степен ограничава академичната му дейност, поради което той успява да публикува само от време на време филологически изследвания.
Първото си езиковедско проучване върху древния ръкопис на Агатангегос ученият публикува в списание „Europa“. Между 1845 и 1849 г. Айтънян създава първия глобус с арменски надписи. По същото време допринася значително и за създаването на арменски печатни шрифтове, разработвайки няколко разновидности, известни като „виенски“.
През 1866 г. във Виена е публикуван основният му труд – „Критична граматика на съвременния арменски език“. Това по същество е първото сериозно научно изследване, посветено на западноарменския книжовен език. Особен интерес представлява „Въведението“ на проучването, което предоставя научна обосновка за необходимостта от разработване на разговорен език (ашхархапар) на мястото на класическия (крапар) и превръщането му в книжовен език. През 1867 г. той публикува резюме на този труд под заглавието „Кратка граматика на съвременния арменски език“, а през 1884 г. – „Разширена граматика на златния век на Крапар“.
Арсен Айтънян възприема развитието на езика от географска (еволюционистична) гледна точка. Той е отговорен за първото научно разделение на историята на арменския език (крапар, средноарменски, ашхархапар), класификацията на диалектите според географския принцип. Лингвистът оценява крапар като богат и развит език, но същевременно подчертава, че полето трябва да бъде дадено на ашхархапар. И с тази цел създава граматиката на западноарменския ашхархапар.
Арсен Айтънян умира на 21 юли 1902 г. във Виена. Той прекарва близо двадесет години в преподаване, като е бил учител и директор на училища във Виена, Константинопол и Смирна. В преподавателската си практика се стреми да прилага авангардни методи на образование и обучение. „Критична граматика на съвременния арменски език“ остава изключително важно постижение в арменската лингвистика и до днес. Този труд е особено значим, защото арменският народ като цяло се нужда и има потребност от по-широко използване на говоримия език в литературата и изкуството. Така че той представлява истински пробив, тъй като класическият арменски език се свързва предимно с духовенството и висшите класи, т.е. с имащите по-високо образование.