На 79-ото издание на кинофестивала в Кан ще бъде отделено специално внимание на творческото наследство на големия арменски кинематографист Ардавазд Пелешян. То ще бъде представено в секция „Класика“. В рамките на програмата ще бъдат показани пет възстановени негови филми – „Земя на хората“ от 1966 г., „Начало“ (1967), „Ние“ (1969), „Обитатели“ (1970) и „Годишни времена“ (1975).
От арменското министерство на културата, образованието, науката и спорта заявиха, че включването на работи на Пелешян е поредно свидетелство за високото международно признание към неговото изкуство и потвърждение на специалното място, което документалистът заема в историята на киното.
Престижният фестивал в Кан ще се проведе от 12 до 23 май. С подкрепата на Фонда за кино Армения ще участва от 12 до 20 май с национален павилион на кинопазара Marché du Film.
Народният артист на Армения (2004), заслужилият деец на изкуството на Руската федерация (1996), носителят на Държавната награда на Арменска ССР (1985) Ардавазд Пелешян е роден през 1938 г. в Ленинакан (днес Гюмри). През 70-те години режисьорът вече се възприема като класик, тъй като неговите филми значително се отличават от привичното разбиране за документално кино. В тях присъстват ритъм, енергична музика и необичаен монтаж.
Ардавазд Пелешян влиза в историята не само като изобретател на новия метод – „пространствен монтаж“, но и като теоретик, който тласка развитието на теорията за монтажа, започнато от Айзенщайн и Вертов. Сред най-известните му работи са „Планински патрул“ (1964), „Земя на хората“, „Начало“, „Ние“, „Обитатели“, „Есенен пасторал“ (1971), „Годишни времена“, „Нашият век“ 1982), „Цветовете на есенния пазар“ (1985), „Живот“ (1992–1993), „Край“ (1993). Творецът е носител на редица отличия за своите филми. През 1985 г. той получава Държавната награда на Арменска ССР за „Нашият век“, награден е с орден „Св. Месроб Мащоц“ през 2003 г., с наградата „Лавър“ (2003), с наградата на името на Сергей Параджанов на Ереванския международен кинофестивал „Златна кайсия“ за принос в световната кинематография (2006).
Пелешян е смятан за един от най-великите новатори в киното на ХХ век. Той разработва метод за създаване на филми, който нарича "дистанционен монтаж" – теория за монтажа, при която свързани или повтарящи се изображения са разделени във филма, така че те да отекват едно срещу друго с течение на времето, в умишлен контрапункт на диалектическата монтажна традиция на Сергей Айзенщайн и Дзига Вертов. Неговата работа е спокойна, почти без думи и вкоренена в арменския живот и пейзаж, като същевременно се обръща към теми, толкова универсални, колкото са трудът, миграцията и връзката между човешките същества и природния свят.
Френският критик Серж Дани го описва като липсващо звено в истинската история на киното. Сергей Параджанов го нарича един от малкото автентични гении в света на киното. Жан-Люк Годар става един от най-гласовитите му защитници и се стреми към неуспешно сътрудничество с него за пълнометражни филми в края на 80-те и началото на 90-те години. През 2020 г. фондация „Картие“ в Париж му посвети първата му самостоятелна френска изложба, озаглавена „Природата“, съпроводена със световна премиера на едноименния му филм.
Реставрациите на филмите на Пелешян са осъществени от Coproduction Office в партньорство с Cineteca di Bologna и под личното ръководство на Пелешян. 4K сканирането е извършено в Обществената телевизионна компания на Армения, с изключение на „Обитателите“, който е сканиран в 2K в Беларусфилм в Минск. Реставрацията и цветокорекцията са извършени от лабораторията L'Immagine Ritrovata в Болоня. Проектът е завършен в сътрудничество с Фондация за кино на Армения, Обществената телевизионна компания на Армения, VGIK и Беларусфилм, с допълнителна подкрепа от ZDF/ARTE, ArMa Media Production LLC и фондация „Калуст Гюлбенкян“. Френският дистрибутор е Potemkine Films.
Създадена през 2004 г., секцията „Класики в Кан“ представя филми в реставрирани версии и отдава почит на работата на носителите на права, кинотеките, продуцентските компании и националните архиви, които съхраняват кинонаследството по целия свят. Тазгодишното издание е посветено на паметта на Дийн Тавуларис - легендарният художник-постановчик на „Кръстникът“, „Апокалипсис сега“ и „Бони и Клайд“, който почина в Париж на 22 април на 93-годишна възраст.