На 1 октомври арменското правителство одобри заем от 250 милиона евро от Френската агенция за развитие за финансиране на дефицита в държавния бюджет за 2026 г., който се очаква да бъде 537 милиарда драма (приблизително 1,47 милиарда долара). Плаващият лихвен процент ще се изчислява на базата на шестмесечния EURIBOR и в момента е 5,12% годишно.
Анализ, разбираем дори за лаици, прави спрямо задълженията на арменските власти, арменската медия „Ереван 1“. Според нея това не е първият заем от този вид. Правителството вече е одобрил заем от Световната банка в размер на 200 милиона долара с годишна лихва от четири процента за двадесет и осем години. Освен това, заемите от Азиатската банка за развитие и ОПЕК са на обща стойност над 300 милиона долара.
По-нататък в материала се отбелязва, че финансирането на бюджета чрез външни заеми се е превърнало в системна практика, като всеки нов транш увеличава дълговото бреме, което расте по-бързо от самата икономика.
Разходите се увеличават, инвестициите не
Бюджетът за 2026 г. разкрива интересна тенденция. Текущите разходи са планирани на ниво 2,9 трилиона драма, докато капиталовите разходи ще възлизат на 704 милиарда драма или едва 5,9% от БВП. Освен това, в сравнение с миналата година, капиталовите разходи са намалели от 730 милиарда на 704 милиарда драма. А от януари до юли текущите разходи са се увеличили със 17,2%, докато капиталовите разходи са намалели с 26,6%.
Капиталовите разходи са инвестициите в бъдещето. Те включват пътища, болници, училища и инфраструктура. Когато те бъдат намалени, страната губи способността си да генерира бъдещи приходи. А текущите разходи включват заплати, пенсии и социални помощи. Те са важни за хората, но не създават нови работни места, нито увеличават данъчната основа. С други думи, заемите за текущи разходи не се използват за развитие, а за закърпване на съществуващи дупки. Ще похарчим парите днес, а утре ще измислим откъде да ги вземем, коментира изданието.
За сметка на бъдещите поколения
По-нататък в материала се посочва, че правителството увеличава социалните си задължения, например чрез значително увеличение на пенсиите. Тези плащания, пише в него, са се превърнали в постоянно бюджетно задължение, което на теория би трябвало да бъде подкрепено от стабилни приходи, а не от нови заеми. Ситуацията със здравното осигуряване е още по-тежка. През първата половина на 2026 г. са изразходвани приблизително 80 процента от годишните средства, въпреки факта, че броят на осигурените лица продължава да расте. Това означава, че системата е или недофинансирана, или разходите растат по-бързо от желаното.
И така, как да се запуши дупката? Разбира се, с повече заеми! Като цяло, тази бюджетна структура е удобна за предизборен популизъм. Подобренията са видими веднага, но тези, които все още не могат да гласуват, ще платят за тях! Ето как се финансират рейтингите на правителството на вноски.
Армения не е Америка
Изданието сочи също, че към март публичният дълг на Армения възлиза на 14,07 милиарда долара. Според Азиатската банка за развитие съотношението публичен дълг към БВП ще достигне 51,5% до края на годината. Fitch Ratings прогнозира постепенно увеличение на съотношението публичен дълг към БВП през следващите години до 53,6%.
Това може да не изглежда много, коментира „Ереван 1“. И пояснява: например, националният дълг на САЩ е 125,8% от БВП. Дългът на Япония е 204,4% от БВП, а на Сингапур е 171,9%. Сравненията обаче са неуместни тук. Америка може да си позволи такъв дълг, защото доларът е световната резервна валута. Много страни все още държат резервите си в долари, а търсенето на американски облигации остава високо. Япония и Китай са най-големите притежатели на американски дълг, което позволява на САЩ да рефинансират задълженията си при благоприятни условия.
Армения няма тази привилегия и инвеститорите изискват по-висока рискова премия. Освен това, приблизително 50% от държавния дълг на Армения е деноминиран в местна валута, което прави страната уязвима към колебанията на валутния курс. Ако драмът отслабне, дълговото бреме естествено ще се увеличи.
Ситуацията в благословена Европа
В статията се обръща поглед и към ситуацията в Европа. Отбелязва се, че Европейският съюз, с който Армения активно се сближава, е в разгара на дълбока дългова криза. Франция, която в момента отпуска заеми на Армения, е натрупала публичен дълг от 118,4% от БВП. Дългът на Испания е близо 100% от БВП, на Гърция – 136,9%, а на Италия е 138,4%. Тези страни живеят в дългове от десетилетия и сега икономиките им губят конкурентоспособност. Европейската централна банка вече е изправена пред въпроса дали може да подкрепи френския пазар на дългови инструменти, тъй като доходността по френските облигации достигна многогодишни максимуми.
В заключение изданието подчертава, че Армения е в много по-добра позиция сега, но за да стане европейска, трябва да действа като Европа. Това означава да потъне в дългове! Новият заем от 250 милиона евро няма да бъде инвестиция в бъдещето на републиката, а по-скоро ще принуди бъдещите поколения да плащат текущите разходи. Правителството на Пашинян по същество финансира предизборните си обещания със заеми.