Първоинстанционният регионален съд на Армавир постанови възстановяването на епископ Геворг Сароян като глава на Масиацотънската епархия на Арменската апостолическа църква. Самият епископ обяви това по Обществената телевизия на Армения. Според него, съдът е уважил искането му и е приложил мерки за обезпечаване на иска, като го е възстановил на длъжността му до вземане на окончателно съдебно решение.
Сароян заведе дело срещу Първопрестолния Свети Ечмиадзин, с искане за възстановяване на поста му като глава на епархията. След среща с премиера Никол Пашинян, епископът, заедно с група йерарси на Арменската апостолическа църква, призова Католикоса на всички арменци да се „пенсионира“ и да проведе нови избори. На 10 януари арменският духовен лидер Карекин Втори освободи епископа от поста му. Вартапет Рубен Заргарян беше назначен за изпълняващ длъжността глава на Масиацотънската епархия. Пашинян заяви, че не признава решението на Католикоса.
Коментар по този казус направи бившият председател на Адвокатската палата на Армения Ара Зохрабян. Според него администрацията на Върховния арменски патриарх не може да подлежи на съдебен контрол: „Съгласно чл. 61 от Устава на Арменската апостолическа Света църква Предстоятелят на една епархия се назначава от Католикоса на всички арменци и се явява негов представител. В случай на необходимост Негово Светейшество Патриархът може да отзове епархийският Предстоятел от длъжност“.
Пак според адвоката от разпоредбите на чл. 18 от Конституцията на Република Армения, чл. 2 от Закона „За отношенията между Република Армения и Арменската света апостолска църква“ и чл. 17 от Закона „За свободата на съвестта и религиозните организации“ следва, че:
— Република Армения признава самоуправлението на Арменската Света Апостолска Църква в рамките на нейната йерархия.
— Държавата не може да се намесва в дейността и вътрешния живот на Църквата, които са в съответствие със закона.
Ара Зохрабян даде и пример от практиката на Европейския съд по човешки права (ЕСПЧ), който също има сформирана позиция по въпросите на църковното самоуправление. Той припомни, че в едно от делата, гледани от ЕСПЧ, католически свещеник се е оплакал от отказа да бъде удължен договорът му като учител по католическа религия и етика, позовавайки се на член 8 от Конвенцията. Отказът се е базирал на временното отстраняване на епископа. В този случай ЕСПЧ се е произнесъл в полза на автономията на Църквата и не е установил нарушение на Конвенцията, включително на член 6.
Правистът цитира и друг случай, а именно как по подобен начин ЕСПЧ е потвърдил решението на унгарските съдилища, които са постановили, че нямат юрисдикция да разгледат жалбата на пастор относно незаконното му временно отстраняване от Църквата. „Тъй като съгласно вътрешното законодателство пастор не може да се позовава на каквото и да е „право“, ако Съдът установи нарушение на член 6 от Конвенцията. Това би създало ново право, противоречащо на собствената му установена съдебна практика. Следователно Съдът обяви молбата за недопустима.
При тези обстоятелства съдията е задължен да произнесе решение за отказ да се приеме подобно заявление, понеже делото не подлежи на разследване в граждански процес. В противен случай правото на Църквата на самоуправление ще бъде нарушено“, написа Зохрабян на страницата си във Facebook.