Ако на 14 февруари по света се отбелязва Денят на влюбените, както и друг път сме посочвали, арменците си имат не само свой такъв ден, но и конкретен светец, реално съществувала фигура, пълководец, загинал мъченически в името на християнската си преданост. Затова по разпореждане на католикоса на всички арменци Карекин Втори празникът, посветен на този светец и мъченик преди години бе провъзгласен за Ден на благославяне на младите хора.
За нас, арменците, пълководецът Саркис е един от най-значимите светци в църковната ни история. Той, неговият син Мардирос и 14-те воини, загиват в името на християнската вяра и за тях е отреден специален ден в църковния ни календар. Празникът е подвижен и тази година денят на светеца бе отбелязан на 30 януари. По този повод в арменските църкви по света бе отслужена църковна служба, бяха благословени младежите и както повелява традицията, бяха раздадени солени питки. Но за това ще разкажем след малко.
Сега нека да си припомним кой е бил пълководецът и какъв е бил житейският му път.
Заради мъжеството и смелостта му император Константин Велики (285-337) назначава Саркис за княз и спарабед (т.е. стратилат – главнокомандващ на арменската армия) на граничещата с Армения Кападокия. Арменецът бил не само блестящ военачалник, но и забележителен проповедник. С разрешението и съгласието на императора той разрушава езически храмове, строи църкви и разпространява християнството в градовете под негова власт. Когато по време на управлението на император Юлиан Отстъпник (360-363) започват гонения на християните, Господ се явява на свети Саркис и му заповядва да напусне империята. Заедно със сина си Мардирос той намира убежище в Армения, където царува цар Диран – внук на Дъртад Велики и син на Хосров.
Когато получава вест, че отхвърлилия християнството Юлиан се придвижва с голяма армия към Персия, в опит да избегне опасността от нахлуване в земите му, арменският цар убеждава Саркис да постъпи на служба при шах Шапух. Той приема с любов пълководеца и го назначава за командир на войските. Много от войниците, виждайки в блестящия си командир благонравието му и предаността към Бога, демонстрирани от живота му, и чудесата, извършени от светите му молитви към Всевишния, се отричат от езичеството и приемат християнството. Персийският владетел обаче настоява Саркис да стане огнепоклонник и да извършва езически жертвоприношения. Той категорично отказва, заявявайки: „Трябва да се покланяме само на истинския Бог – Светата Троица, Който е създал небето и земята. Огънят и идолите изобщо не са богове, тъй като човекът, създаден от пръст, може да ги унищожи“. След като казва това, свети Саркис разбива идола.
В този момент разярена тълпа напада свети Саркис и сина му. Мартирос е първият, който получава мъченическия венец. А баща му е хвърлен окован в затвора, но остава твърд във вярата си и скоро е обезглавен. След смъртта насветеца над тялото му се появява сияние. Четиринадесетте войници, предани на Свети Саркис, също загиват за християнската вяра. Вярващите погребват телата на мъчениците в град Амия.
За арменците св. Саркис е един от най-обичаните светци и не е случайно, че св. Месроб Мащоц пренася мощите му в Карби-Уши (Ащаракски район), където по-късно е издигната църква, която носи името на блажения.
Църковните обреди, свързани с празника на светеца, са съпътствани и с народни обичаи, които се спазват и досега. Те са свързани с легенди и митове, създадени от хората във връзка с лика на сурп Саркис, смятан за покровител на младите. Битува мнението, че чрез застъпничеството му се случват чудеса и затова на този ден младите двойки се молят той да предаде молитвите им на Всевишния, за да помогне на влюбените.
Има много легенди, свързани със сурп Саркис. Ето една от тях:
Бедният Ашуг Хариб обича Шах-Санам – дъщеря на богат мъж. Момичето също го обича, но Хариб е беден, а бащата на момичето е против брака им, защото тя е предопределена за богат мъж. Затова той решава да пътува до чужди земи и да спечели богатството си там чрез честен труд. Но преди да го направи, той моли любимата си да се закълне да го чака седем години. Той ѝ казва, че ако закъснее дори с един ден със завръщането си, тя ще бъде свободна да се омъжи за всеки друг, както пожелае баща ѝ.
Ашуг Хариб прекарва седем години в чужбина. И макар че не вижда любимата си, няма никакви вести от нея, той не се отчайва и отказва, а с надежда чака деня, в който отново ще се видят и ще заживеят заедно. В продължение на седем години, трудейки се денем и нощем, младежът успява да натрупа състояние и се отправя на път за вкъщи. По пътя среща много трудности и изпитания. Изглежда сякаш надеждата е на път да го напусне, че няма да успее да стигне до любимата си навреме. Разтревожен от всичко това, той се обръща с молитва към сурп Саркис с чисто сърце и пламенна душа, търсейки помощ от бързия застъпник на влюбените.
Вслушвайки се в молбите на влюбения бард, светецът веднага му се явява на бърз, снежнобял жребец, вдига го върху коня си и мигновено го отвежда в Шах-Санам. Тогава бащата на момичето, виждайки непоколебимостта на Хариб, станалото чудо и чистата им любов и преданост един към друг, благославя съюза им.
Празникът на Свети Саркис е предшестван от поста, установен от сурп Крикор Лусаворич, който продължава пет дни.
Сред традициите, свързани със светеца пълководец, е яденето на солени питки. В нощта преди празника младите хора трябва да изядат изключително солената питка, след което не трябва да хапват нищо други, нито пък да пият вода, очаквайки да им се присъни бъдещата им невеста или жених.
Друг обичай, свързан с този ден, е да се постави тава с печено пшенично брашно на покрив или балкон, в очакване на отпечатъка от копитата на коня на Свети Саркис. Според легендата, светецът трябва да полети с ангели над къщите. Ако в тавата с брашно бъде оставен отпечатък от копитата на белия му кон – символ на чистота и невинност, мечтата на влюбения млад мъж или жена ще се сбъдне през годината.
В деня на сурп Саркис влюбените си подаряват картички, цветя и сладкиши.