Позорно ли е за една държава да изправи на съд главата на своята национална църква? Някои вероятно ще отговорят на този въпрос утвърдително, но със сигурност голямата част от вярващите няма да приемат подобен акт. Особено, когато не става дума за криминално престъпление, а за решение, взето в рамките на проблем, за който църквата в демократичните държави има своята автономия и правото да разрешава вътрешните си проблеми съгласно своите правила, устави и канони.
Оказа се обаче, че за Армения това не важи, макар че Конституцията ясно диференцира мястото на Арменската апостолическа църква и тази на държавата. Така че на 7 август трябваше да се състои първото съдебно заседание в първоинстанционния съд на град Вахаршабат срещу католикоса на всички арменци Карекин II и още шестима йерарси – членове на Висшия духовен съвет. Часове преди това дворът на Първопрестолния свети Ечмиадзин се изпълни с вярващи, които се присъединиха към молитвата на духовниците и изразиха подкрепата си, скандирайки „Вехапар“, „Станете, идва Католикосът“ и т.н.
Въпреки препоръките от киликийския католикос Арам I и други висши арменски духовници, лидерът на Арменската църква да не престъпва прага на съда, Карекин II, придружаван от шестимата епископи и от вярващи, пое към съдебната зала. Там обаче стана известно, че заседание по делото няма да има. Причината: съдията, назначен да го води, си направи самоотвод. Така че сега наказателното дело е разпределено на 29-годишния съдия Серж Рушанян от Първоинстанционния регионален съд на Армавир, според данни от съдебната информационна система DataLex.
На фона на продължаващите усилия на премиера Никол Пашинян да свали върховния глава на Арменската апостолическа църква, започна безпрецедентен в арменската история акт, който позори не само арменските власти. Обвиненията срещу католикоса и шестимата други ответници произтичат от лишаването от сан през януари тази година на проправителствения епископ Сароян, който се явява ищецът по делото. Адвокатите на духовенството са категорични, че арменските съдилища и правоприлагащите органи нямат юрисдикция по отношение на вътрешните църковни дела. Арменската конституция гарантира независимостта на църковната институция и отделянето ѝ от държавата.
Делото първоначално беше разпределено на Акоп Манукян – съдия от първоинстанционния съд в провинция Армавир. Той обаче се оттегли мигове след началото на процеса, позовавайки се на конфликт на интереси. Съдебните протоколи, публикувани в националната съдебна база данни Datalex.am, потвърждават твърдението му, че е получил адвокатския си лиценз от главния адвокат на Карекин II Ара Зохрабян, когато последният е оглавявал националната адвокатска колегия на Армения. Този факт „може да породи съмнения относно моята безпристрастност по това дело“, беше аргументът на съдията. Някои критици на арменското правителство предполагат, че Манукян просто не е искал да стане първият арменски съдия, който ще съди католикос. И това в голяма степен е разбираемо - дори съветските власти никога не са преследвали предшествениците на настоящия върховен арменски патриарх.
Както вече споменахме, делото е поето от Серж Рушанян, който встъпва в длъжност през 2023 г. на 26-годишна възраст. Засега той не е определил датата за следващото съдебно заседание.
През последните дни се вдигна много шум около това наказателно дело. Прозвучаха крайно негативни реакции не само от страна на Киликийския католикосат, арменските патриаршии в Йерусалим и Константинопол, арменски епархии по света, арменски организации в диаспората, но и от ред международни правозащитни организации. Всички те споделят виждането, че е налице пълен абсурд и потъпкване на религиозните права, недопустима намеса от страна на държавата във вътрешноцърковните дела и решения, които са изцяло в прерогативите на Висшия духовен съвет на Арменската апостолическа църква и нейния духовен водач.
Независимо дали главата на ААЦ се харесва или не се нрави на някого, е без значение. Личните чувства и емоции нямат място, когато става дума за правомерност на дадени действия и тяхното съответствие със законодателството на държавата и нейния Основен закон. Изправянето на духовен глава на съдебната скамейка е огромен, непоправим удар върху цялата Църква и нейната роля сред вярващите. Но най-вече такова действие слага срамно петно върху онези, които са го предприели, защото е ясно, че ги мотивират не моралът и честта, а други фактори, които единствено могат да ги дискредитират пред обществеността и пред света.