Сезонът на полевите проучвания за 2026 г. на съвместната арменско-италианска археологическа експедиция успешно приключи на археологическия обект Шамирам в района на Арагацотън (Армения). Това е многопластов древен обект, характеризиращ се с обширно укрепено скалисто плато, няколко монументални отбранителни линии, обширни селища и важни погребални комплекси. А новите изследвания потвърдиха изключителната приемственост на заселване на обекта – от късната бронзова и желязна епоха до урартския, поструартския, елинистическия, късноантичния и средновековния период. Тазгодишната експедиция продължи от 26 май до 25 юни.
Експедицията провежда теренните разкопки като част от дългосрочно научно сътрудничество между Института по археология и етнография на Националната академия на науките на Република Армения и ISMEO (Международна асоциация за средиземноморски и ориенталски изследвания). Проектът се ръководи от Вардухи Меликян от арменска страна и Роберто Дан от италианска страна.
„Тазгодишната експедиция се фокусира върху проучването на няколко ключови участъка от археологическия обект, за да се изяснят хронологията, функциите и етапите на развитие на един от най-сложните археологически ландшафти на Армения“, съобщиха още от археологическия институт. Оттам инфомираха, че един от най-важните резултати от проучванията през 2026 г. е продължаващото разкриване на Гробница № 3. Това монументално погребение от късната бронзова епоха се отличава с концентрични каменни кръгове, централна каменна гробна камера, богати гробни дарове, бронзови оръжия и върхове на стрели от обсидиан и метал. Открити са и останки от кон, който е бил ритуално пожертван. „Това откритие предоставя важни нови данни за изучаването на местните елити, погребалните практики и символичната роля на коня в общностите от късната бронзова епоха в Армения“, се казва в изявление на Института.
Разкопките разкриха и важни данни за съществуването на обекта преди Урартската епоха. В задната част на една от кулите на урартската крепост е открита камера от средната желязна епоха с отчетливи слоеве от пожар и разрушения, както и гробище, предшестващо изграждането на урартската отбранителна система. Тази последователност предоставя уникална възможност за изучаване на трансформацията на местен център от желязната епоха в района на Арарат в периодите, предхождащи и по време на разширяването на Ванското кралство.
Продължиха и изследванията в укрепените части на обекта. Проучване на портната система на стена 2 разкри, че видимият в момента L-образен вход най-вероятно е бил преустроен през елинистическия период, замествайки по-ранен слой от желязната епоха. Междувременно разкопките и разчистването на кула 3 потвърдиха монументалния характер на урартското укрепление, разкривайки добре запазена мегалитна структура с размери приблизително 8,5 х 8,5 метра.
Експедицията от 2026 г. също така откри нови перспективи за пост-урартското развитие на Шамирам. „Основи на колони, архитектурни структури в съседство с урартските кули и добре запазени средновековни структури, открити в зона 7, показват как древните укрепления са запазили влиянието си върху пространствената организация на обекта през вековете“, се посочва още в изявлението.
Отбелязва се, че резултатите от тазгодишните разкопки за пореден път потвърждават, че Шамирам е един от най-важните археологически обекти за изучаване на дългата история на Централна Армения – от погребалните традиции на късната бронзова епоха и местните общности от желязната епоха до монументалната урартска архитектура и последващите етапи на повторно използване и трансформация на обекта.
Проектът е съфинансиран от Министерството на външните работи и международното сътрудничество на Италия с подкрепата и координацията на италианското посолство в Ереван. Подчертава се, че резултатите от археологически материали, антропологични и други специализирани изследвания, както и по-нататъшни анализи, ще допринесат за по-широко разбиране на историята на Шамирам и неговото значение в древния културен пейзаж на Армения.