Заснемането на „Чатлъ“ – биографичен филм за противоречивия ултранационалистически боец Абдуллах Чатлъ, предизвика полемика в Турция. Според съобщенията продуцентите са предложили на арменски актьори ролята на „боец“, но всички те са отказали офертата, след като са разбрали, че става дума за тайната арменска организация АСАЛА. „Казаха ни, че търсят арменски герой. После разбрахме, че е член на АСАЛА. Никой не прие“, заявяват източници от арменския сектор на изкуствата пред местните медии. След това са предложили на арменци да се включат като консултанти, но пак от екипа на лентата са срещнали отпор и категоричен отказ за участие.
Снимките на филма по проект на известния режисьор Онур Тан, започнаха в края октомври в Унгария - в Будапеща, след пробни снимки в Истанбул, с участието на бившия футболист и треньор Ведат Инджефе, който влиза в главната роля и поразително прилича на своя герой. Според съобщенията той е преминал през специален процес на подготовка, за да улови вътрешния свят на героя и духа на епохата. Другите локации ще бъдат Франция и Гърция. Филмът въвлича публиката в бурната атмосфера на периода, съчетавайки елементи на екшън, драма и политическо напрежение.
Дъщерите на Чатлъ – Гьокчен и Селчен Чатлъ, участват в писането на сценария и са консултанти. Премиерата на лентата е планирана за първата половина на 2026 г. Лентана е продуцирана от Сейфи Шахин и Safe Media. Слоганът на кинотворбата е „Този, който мисли за края, не може да бъде герой“, а Невзат Еркул е основният сценарист. Филмът, чиято цел е да хвърли светлина върху задкулисието на периода чрез разказите на неизвестни досега, интимни свидетели, е режисиран от Дениз Енюксел. Той включва силен актьорски състав: Ерен Вурдем, Йомер Кърт, Шива Бехрузфар, Енгин Бенли, Алтан Гьордюм, Тургай Танюлку, Юнус Емре и други. Продуцентският екип е използвал документални и архивни изследвания, за да предаде духа на епохата възможно най-реалистично.
Призракът на скандала при „инцидента в Сусурлук“
Абдуллах Чатлъ е ключова фигура в турския национализъм през 70-те и 80-те години на миналия век. Той активно участва в „Сивите вълци“ (Ülkü Ocakları) – младежкото крило на Партията на националистическото движение (ПНД) и е свързан с политически убийства, контрабанда и трафик на наркотици.
На 3 ноември 1996 г. движещо се превозно средство в Сусурлук се блъска в камион, излизащ от бензиностанция. Бившият заместник-началник на полицията Хюсеин Коджадаг, Гонджа Ус и Мехмет Йозбай, които са в колата, загиват на място. Седат Будак – член на парламента от Партията на истинския път, оцелява с наранявания. Веднага след инцидента е установено, че лицето, носещо самоличността на Йозбай, всъщност е Абдула Чатлъ, издирван от Интерпол за множество престъпления. Това разкритие превръща привидно обикновения пътен инцидент в нещо много по-значимо и беляза новата политическа история на страната.
Катастрофата дълбоко разтърсва турската политика. Когато става ясно, че издирван престъпник, член на парламента и началник на полицията са в една и съща кола, а в превозното средство са открити оръжия, гражданите стартират кампанията „Една минута тъмнина за постоянна светлина“, а Великото национално събрание на Турция създава Комисията за разследване на Сусурлук.
Извършените разузнавателни действия показват, че министърът на вътрешните работи Мехмет Агар е в центъра на тези сложни взаимоотношения и той подава оставка от поста си малко след катастрофата. На 16 януари 1997 г. е изправен пред Комисията „Сусурлук“ към Меджлиса, но отказва да отговори на някои въпроси, твърди, че не си спомня определени събития. Въпреки това, през годините Чатлъ е прославян и се превръща в символична фигура, особено в националистическите среди.
Кой е всъщност Чатлъ?
Чатлъ е фигура, свързана с поредица от мрачни инциденти, особено през 70-те години на миналия век. Той е издирван във връзка с убийството на журналиста Абди Ипекчи на 1 февруари 1979 г., бягството на Мехмет Али Агджа (извършителят на опита за покушение срещу папа Йоан Павел II) от затвора в Малтепе, убийството на доцент Бедретин Джомерт на 11 юли 1978 г. и убийствата на седем членове на Турската работническа партия в Анкара през 1978 г., известни в историята като „Бахчелиевлерското клане“.
Когато е издадена заповед за ареста му след военния преврат на 12 септември 1980 г., Чатлъ бяга в чужбина. През годините на пребиваването си в Европа пътува с фалшива самоличност и е свързван с обвинения в трафик на наркотици, заговори за убийства и връзки с незаконни организации. През 1984 г. е арестуван в Швейцария и получава 7-годишна присъда малко след нападението, причинило незначителни щети на мемориала на Геноцида над арменците в град Алфорвил, Франция, пътувайки под псевдонима Хасан Куртоглу. След кратък престой в затвора, националистът отново бяга. Завръща се в Турция през 90-те години на миналия век и според информация, изтекла в пресата, участва в неофициални държавни операции.
„Подозрителната“ връзка между Чатлъ и АСАЛА
След скандала със Сусурлук, в националистическите среди започват да представят Чатлъ като човека, който „унищожи АСАЛА “ – въоръжена организация, съставена от арменци, която атакува турски дипломати в чужбина през 70-те и 80-те години на миналия век с цел да се повиши вниманието към Геноцида над арменците и признаване на престъплението от международната общност. Бивши служители на разузнаването и разследващи журналисти обаче отхвърлят тази версия като пропаганден мит.
Бившият началник на отдела за борба с тероризма в MIT Мехмет Еймур заяви през 2021 г., че предполагаемите операции на Чатлъ срещу ASALA са „чисти лъжи“. „Те заложиха бомба на паметник във Франция, но не разрушиха нищо. Историите за падането на АСАЛА са глупости, лъжи“, каза той в интервю за T24.
По подобен начин журналистът Мурат Йеткин обясни в анализа си, публикуван в Informe Yetkin, че разпускането на АСАЛА се дължи на вътрешни неразбирателства след бомбения атентат в Орли (1983 г.) и убийството на основателя на организацията Акоп Агопян през 1988 г. Според Йеткин, когато Агопян е убит, Чатлъ се е намирал в затвор във Франция за трафик на наркотици, което прави участието му в събитието невъзможно.
Ветеранът журналист, който е автор на произведения като „Книгата за Близкия изток за любопитните“ и „Книгата за превратите за любопитните“, публикува статия, озаглавена „Твърдението на ASALA, което не е приключило от четиридесет години и реалността на ASALA“ на уебсайта си „Докладът на Йеткин“ на 28 ноември 2020 г. В нея Йеткин прави следните констатации:
„С края на гражданската война в Ливан и смъртта на Хадад от рак на кръвта (вероятно в резултат на отравяне от МОСАД) в Източна Германия през 1978 г., връзката на АСАЛА с Москва беше прекъсната. Сега основната ѝ подкрепа идваше от радикални групи в арменската диаспора в САЩ и Франция, които искаха по-сурови действия срещу Турция, която сама по себе си се движеше към гражданска война в края на 70-те години.
Повратният момент за АСАЛА е 15 юли 1983 г., когато атакува гишето на Turkish Airlines на летище Орли в Париж, убивайки 8 души и ранявайки 55. Бомбата е произведена в дома на турския гражданин Оханес Семерджи от друг турски гражданин – Найър Сонер, и е поставена от сирийския гражданин Варуджан Гарабедян. Френската държава, която дотогава си затваряше очите за действията на организацията, прекратява подкрепата, когато тероризмът се разпространява на нейна територия, и обявява АСАЛА за терористична организация.
Действията в Орли разделиха АСАЛА отвътре. Докато Ара Торанян от арменската диаспора във Франция искаше тези действия да спрат, екипите на Агоп Агопян и Монте Мелконян бяха за увеличаване на действията. Действителното разпускане на структурата е предизвикано от убийството на нейния основател – Агопян, в Атина на 28 април 1988 г.
Твърдението, че Чатлъ е убил Агопян, е разказвано като героичен епос в националистическите среди оттогава до наши дни и е прието и в други среди. Но по времето, когато арменецът е убит, Чатлъ излежава присъда във френски затвор, осъден за трафик на наркотици. През 1984 г., малко след нападението, причинило незначителни щети на мемориала на Геноцида над арменците в град Алфорвил (Франция), той е арестуван под фалшивата самоличност на Хасан Куртоглу и получава 7-годишна присъда. С други думи, Чатлъ не е могъл да бъде в Атина, когато Агопян е убит.
Така че, ако не Чатлъ, дали е бил Алатин Чакъджъ, Орал Челик, който е участвал в опита за покушение срещу папа Йоан Павел II заедно с Мехмет Али Агджа, Муса Сердар Челеби, който е бил един от лидерите на националистическата организация в Германия, или някой от техните екипи? Или, както твърдят някои израелски източници, МОСАД го е убил заради ролята му в клането в Мюнхен през 1972 г.?
Не. Агопян беше убит от един от собствените си охранители, който беше агент на Ара Торанян. Както е описано подробно в „Пътят на брат ми“ – книга, написана години по-късно от Маркар Мелконян, братът на Монте Мелконян, Агопян е убит от фракцията на Торанян в резултат на вътрешна борба в организацията АСАЛА“.
Провокация към арменската общност
Търсенето на арменски актьор, който да изиграе боец от АСАЛА, е възприето като символична провокация в общността. Снимките продължават в Унгария, докато противоречията относно работата по лентата нарастват. В социалните мрежи арменски и турски потребители поставят под въпрос как филмът може да представи Чатлъ – една от най-противоречивите фигури в турската националистическа и престъпна мрежа.