Арменската епархия на Румъния публикува изявление в отговор на доклада, публикуван от арменското правителство като част от кампания срещу Арменската апостолическа църква и подготвен от Центъра за връзки с обществеността и информацията към кабинета на министър-председателя на Армения.
В заявлението се подчертава, че Арменската епархия на Румъния, бидейки неразделна част от йерархията на Светата Арменска Апостолическа Църква, намира за необходимо да изрази своето осъждане във връзка с публикувания доклад и да потвърди отново редица основни принципи, отнасящи се до идентичността на Църквата, нейното самоуправление и като цяло границите на взаимоотношенията между държавата и Църквата в света.
В текста че посочва, че обвиненията или клеветите не могат да заместят правните доказателства. „Раздели от публикувания доклад съдържат множество неоснователни обвинения, отнасящи се до лични, морални, финансови и канонични въпроси. Арменската епархия на Румъния не счита за уместно да повтаря или разпространява тези обвинения, докато всяко едно от тях не бъде потвърдено от компетентните органи в съответствие с установената процедура“, се казва в изявлението.
По нататък в него се подчертава: „Един от основните принципи на съвременната правова държава е, че обвинението срещу някого само по себе си не е доказан факт. Публикация в медиите, изявление от отворен източник или показания на дадено лице могат да послужат като основание за разследване на въпроса, но сами по себе си не могат да представляват окончателно правно потвърждение. Това е особено важно, тъй като говорим за въпроси, които засягат честта, достойнството и репутацията на духовенството.
Каноничните въпроси на Църквата трябва да се решават в рамките на каноничния ред на Църквата.
Окончателната оценка от държавните органи на въпроси, свързани с църковната дисциплина, служението на духовенството, ръкополагането, лишаването от сан и други канонични въпроси, би могла да доведе до опасно объркване на властите, което би могло да доведе Църквата до разрушение. Ако има основателно подозрение, че някой свещеник е извършил гражданско или криминално престъпление, съответните правомощия принадлежат на държавните правоохранителни и съдебни органи.
Въпросът обаче до каква степен действията на даден клирик съответстват на каноничния ред на Църквата, трябва да бъде оценен от съответните компетентни органи на Църквата.
Държавната и църковната власти не трябва да се заменят взаимно.
Докладът обръща специално внимание на въпросите за свикването на Националното църковно събрание и липсата на единен църковен устав. Дори ако е необходимо да се извърши църковна реформа, самият факт на такава необходимост не създава на държавните власти правомощия да определят съдържанието, сроковете или резултатите от тази реформа. Ако Църквата има канонични или организационни проблеми, начините за тяхното решаване трябва да бъдат определени от съответните съборни и канонични органи на Църквата.
Във всяка Църква по света, която е част от Вселенската Църква, реформите може да са вътрешна необходимост на Църквата, но те не могат да се превърнат в държавна програма.
Особено осъждаме обобщения подход към различните епархии на диаспората, представен в доклада.
Арменската епархия на Румъния не може да приеме каквато и да е външна оценка като окончателно и изчерпателно описание на живота на своята епархия, освен ако такава оценка не се основава на позицията на компетентните органи на съответната епархия, на действително проучване на въпроса и на реалния живот на общността. Духовните, социалните, културните и образователните дейности на Румънската арменска епархия не могат да бъдат оценявани единствено въз основа на твърдения на трети страни или публикации от външни източници.
Първо, всяка епархия има своя собствена история, условия и реален живот на общността и тази реалност трябва да бъде представена точно и отговорно. Второ: по този начин арменското правителство, надхвърляйки правомощията си, всъщност се намесва във вътрешния живот на духовна структура, чиито отношения се регулират в духовен план от Майчиния престол на Светия Ечмиадзин, а в правен план – от Румъния.
Това би могло да се разглежда и като намеса във вътрешните работи на Румъния и дори да стане причина за окончателния разрив на епархията с Ечмиадзин.
Заключение
Арменската епархия на Румъния заявява, че публикуваният доклад, освен фактологичната и аналитичната част, обхваща и конкретни предложения относно вътрешното управление на Църквата, включително предложения относно патриаршеската власт и бъдещия избирателен процес. Това обстоятелство повдига сериозни правни и конституционни въпроси относно границите на отношенията между държавата и Църквата.
Убедени сме, че всички реални проблеми, пред които е изправена Арменската църква, трябва да бъдат решавани на основата на истината, взаимното уважение, диалога, законността и най-вече запазването на каноничния ред на Църквата.
Арменската епархия на Румъния потвърждава отново своята вярност към Майчиния престол на Свети Ечмиадзин, Върховния патриарх и Католикос на всички арменци, вековния йерархичен и каноничен ред на Църквата и единството на нашата Света Църква.
Не твърдим, че животът на Църквата е без проблеми или че църковните структури не могат да бъдат реформирани. Напротив, всяка институция, включително Църквата, може и трябва постоянно да анализира дейността си, да коригира недостатъците и да подобрява служението си. Този процес обаче трябва да се осъществи вътре в Църквата, от самата Църква и в съответствие с нейния каноничен и съборен ред.
Арменската апостолическа църква, както всяко юридическо лице, е длъжна да спазва закона. Същият принцип обаче важи и за държавната власт. Държавата е длъжна да действа в рамките на правомощията, предоставени ѝ от Конституцията и законите. Този принцип не е уникален само за Арменската църква или за вътрешното законодателство на Армения. Член 9 от Европейската конвенция за правата на човека защитава свободата на мисълта, съвестта и религията.
Европейският съд по правата на човека многократно е подчертавал в своята практика, че участието в живота на религиозната общност включва и нейната вътрешна организация, а държавата, при упражняване на регулаторните си правомощия по отношение на религиозните организации, е длъжна да поддържа неутралност и безпристрастност. Това означава, че ролята на държавата в отношенията с Църквата не може да се трансформира в инструмент за избор или налагане на вътрешно ръководство на която и да е религиозна общност.
Мисията на държавата е да осигури върховенството на закона, справедливостта и защитата на правата на гражданите.
Мисията на Църквата е да проповядва Евангелието, да пази вярата, да предоставя духовно служение и да ръководи вярващите в съответствие с нейния йерархичен и каноничен ред.
Арменската епархия на Румъния счита за важно процесът на разрешаване на вътрешните проблеми на Арменската апостолическа света църква да остане в рамките на нейната канонична и съборна компетентност, а държавните органи да зачитат изцяло правото на Църквата на самоуправление, признато от Конституцията и законите на Република Армения.
Думите на нашия Господ, които са служили като ръководство за Христовата Църква в продължение на векове, запазват пълния си смисъл и днес: „Отдавайте на Цезаря Цезаревото, а на Бога Божието“ (Матей 22:21). Тези думи не са призив срещу държавата. Те са напомняне за една проста и фундаментална истина: всяка власт има своите граници, всяка структура – своята компетентност, а животът на Църквата трябва да се определя от нейната вяра, канони и вековен йерархичен ред“.
Духовен глава на Арменската епархия в Румъния е епископ Датев Агопян, който паралелно с това изпълнява функциите и на Архиерейски наместник на Арменската епархия в България.