Бившият омбудсман и кандидат за министър-председател от партия „Криле на единството“, Арман Татоян, предложи Денят в памет на жертвите Геноцида над арменците (24 април) да стане и ден на държавната отчетност по въпросите, свързани с тази трагична дата. Във видео съобщение на страницата си във Facebook политикът изрази загриженост, че този ден може в крайна сметка да се превърне просто в символично събитие, което се отбелязва веднъж годишно.
Според Татоян 24 април трябва да стане ден, в който държавата се отчита пред обществото за това какви стъпки са предприети през изминалата година, какви програми са реализирани и какви резултати са постигнати в областта, свързана с Геноцида над арменския народ. В тази връзка са предложени шест ключови точки. На първо място създаване на системна архивна инфраструктура: предлага се не само събиране и дигитализиране на свидетелствата на оцелелите от Геноцида и техните потомци, но и създаване на база данни с подробна информация за селищата и историята на всяко семейство, включително собствено и фамилно име.
Второ, в сферата на образованието се предлага интегриране на темата за Геноцида в цялата учебна програма – в курсове по право, литература, история и култура. Според Татоян, децата трябва да разбират не само факта на случилото се, но и причините за трагедията, и да знаят какви мерки могат да се предприемат, за да се предотврати повтарянето на подобни събития.
Трето: на базата на Музея-институт за Геноцида над арменците да се планира създаването на международен академичен институт, който да има влияние на международни платформи и да участва във формирането на държавната политика на Армения.
Четвърто: да се постави акцент върху правната и дипломатическата дейност. Признаването на Геноцида според програмата, изложена от Татоян, не трябва да бъде крайна цел, а да бъде съпроводено с целенасочени усилия за защита на правата и предотвратяването на геноцидите в рамките на международната система.
На пето място се посочва, че държавата е призвана да установява връзка с арменската Диаспора и ислямизираните арменци в Турция. В този контекст се изтъква необходимостта от разработването на ефективни механизми, които да спомогнат за съхраняването на тяхната идентичност и да гарантират възможността за завръщане в родината.
И накрая, да се отделя специално внимание на ролята на културата като наследство. Литературата, музиката и киното да се възприемат не като инструмент за пропаганда, а като източник на знания, които да се предават на следващите поколения.