Общоарменският съвет за защита на Арменската църква съобщава, че Негово Преосвещенство архиепископ Паргев Мартиросян е отправил официално обръщение до президента на Съединените американски щати, членовете на Сената и Конгреса на САЩ, Папата, както и до главите на християнски църкви и влиятелни международни организации, обръщайки вниманието им към продължаващото унищожаване на арменското християнско духовно и културно наследство в териториите, преминали под контрола на Азербайджан.
В обръщението си духовникът подчертава, че не става въпрос само за арменското наследство, но и за опазването на светилища, църковни паметници, гробища, хачкари, както и на историческата памет, които имат универсална християнска и човешка стойност. Опирайки се на конкретни факти, той цитира данни, регистрирани от международни структури и потвърдени от академичен мониторинг, като подчертава, че материалните доказателства за арменското християнско присъствие в региона са обект на системно унищожаване.
„С дълбоко уважение се обръщам към Вас във връзка с трагедията, която засяга не само арменския народ, но и целия християнски свят. В териториите, попаднали под контрола на Азербайджан, продължава унищожаването на арменското християнско културно и духовно наследство – църкви, гробища, светилища, паметници на църковната архитектура и други свещени съоръжения, свидетелстващи за вековното присъствие на християнството на тази земя.
Факт е, че през последните дни в Степанакерт две църкви бяха напълно разрушени една след друга – храмът „Свети Акоп“ и главният храм на града – катедралата „Покров на Света Богородица“. Тези нови удари свидетелстват, че вече не става дума за отделни актове на вандализъм, а за последователно и целенасочено унищожаване на материални доказателства за арменското християнско духовно и историко-културно присъствие.
За нас това не е въпрос на политическа реторика и не е предмет на исторически спор. Това е въпрос на опазване на светите места, защита на историческата истина, отговорност пред паметта на поколенията и опазване на духовното наследство, което принадлежи не на един народ, а на цялата християнска цивилизация“, пише архиепископът в обръщението си.
В него духовникът припомня, че на 7 декември 2021 г. Международният съд на ООН разпореди на Азербайджан да предприеме всички необходими мерки за предотвратяване и наказване на актовете на вандализъм и оскверняване, насочени срещу арменското културно наследство, включително църкви, места за поклонение, паметници, гробища и артефакти. Самият факт на подобно решение на най-висшия съдебен орган на ООН свидетелства за това колко сериозна и реална е заплахата за арменското наследство още тогава.
Изнася и друг аргумент – на 10 март 2022 г. Европейският парламент в официалната си резолюция остро осъди политиката на заличаване и отричане на арменското културно наследство в Карабах и настоятелно поиска ЮНЕСКО да осигури безпрепятствен достъп до паметниците, разположени в териториите под контрола на Азербайджан. В официалното си изявление от 21 декември 2025 г. обаче ЮНЕСКО декларира, че за да се изпрати мисия на място, се очаква само отговор от Азербайджан. Това така и не се случи, въпреки отправените многократни искания, което означава, че независимата международна оценка на състоянието на светилищата и паметниците не е извършена в пълен обем досега.
По-нататък архиепископ Паргев Мартиросян посочи, че независимата академична програма за сателитно наблюдение Caucasus Heritage Watch, ръководена от изследователи от университета Корнел и университета Пардю, съобщава в писмени показания, представени на Комисията за международна религиозна свобода на САЩ, че от 2021 г. насам Азербайджан е унищожил 14 обекта на културното наследство, повредил е други 14, а 30 обекта са под непосредствена заплаха от повреда или унищожение. „Сред вече документираните случаи е разрушаването на църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Шуши, известна като Канач Жам, което се случи между 28 декември 2023 г. и 4 април 2024 г., както и пълното унищожаване на гробището Казанчецоц в Шуши, записано на сателитни изображения през април 2024 г.
Тези факти предизвикват дълбока болка, преди всичко, защото не става дума само за стари камъни или архитектурни паметници. Говорим за места за молитва, за светилища, осветени от вярата на народа, за живи следи от християнския живот, съхранени през вековете. Когато подобни светилища се разрушават, се унищожава не само културният пейзаж, но се нанася удар и върху духовната памет, историческата приемственост и самите доказателства за християнското присъствие в региона“, подчертава в обръщението си духовникът.
В него той казва още: „Особено тревожно е, че този проблем вече е получил отзвук в международния християнски свят. През 2026 г. Световният съвет на църквите публикува специален сборник, посветен на свободата на религията и опазването на арменското религиозно, културно и историческо наследство на Арцах. В тази публикация директно се посочва, че тя е отговор на насилственото разселване на арменското население след събитията от 2023 г. и на изключително сериозните заплахи, надвиснали над арменските светилища и културно наследство на региона.
В доклада на Комисията за международна религиозна свобода на САЩ (USCIRF) за 2026 г. се отбелязва също, че въпросът за унищожаването на арменското религиозно наследство е бил повдигнат в Конгреса на САЩ и че американските законодатели са обърнали специално внимание на унищожаването на арменските религиозни обекти в региона. Това означава, че необходимата фактическа основа за сериозна международна реакция вече съществува. Все още обаче няма достатъчно ясен, последователен и ефективен отговор.
Затова с уважение Ви моля да обърнете внимание на продължаващото унищожаване на арменското християнско наследство в териториите под контрола на Азербайджан“.
В писмото, под което полага името си архиепископ Паргев – бивш духовен лидер на Арцахската епархия, се отправя конкретна молба да бъдат защитени всички онези светилища, които принадлежат не само на арменския народ, но и на целия християнски свят, и на общото наследство на човешката цивилизация.
„Моля:
а) да се даде ясна и публична морална и правна оценка на продължаващото разрушаване на арменски църкви, гробища, хачкари и други християнски паметници;
б) да се подкрепи искането за незабавен и безпрепятствен достъп на ЮНЕСКО и други компетентни международни структури до тези светилища и паметници;
в) да се допринесе за създаването на устойчив международен механизъм за наблюдение на състоянието на арменското религиозно и културно наследство в региона;
г) използвайте всички политически, дипломатически, обществени и църковни възможности, с които разполагате, въпросът за опазването на това наследство да бъде повдигнат ясно, последователно и ефективно;
д) да се предприемат всички възможни мерки за защита на онези светилища, които все още могат да бъдат спасени от окончателно унищожение.
Моля ви да не оставяте без защита онези християнски светилища, които днес се нуждаят не само от думи на съчувствие, но и от реално внимание, международна защита и твърда морална позиция“.
Писмото на арменския духовник, който е посветил живота си на духовното и на вярата, който изключително тежко понесе всичко, което се случи с Арцах и народа му, е изпълнено със страдание и с чистосърдечна молба да се помогне, да има намеса, да се прояви не просто съпричастност, а да се намерят пътища за отговорни мерки. „Ако международната общност наистина признава ценността на християнското наследство, то днес е моментът да го потвърди не само с изявления, но и с дела. Ако в която и да е друга част на света разрушаването на светилища предизвиква всеобщо възмущение, то разрушаването на арменски църкви и гробища не бива да остава без ясна реакция, само защото говорим за малка нация и политически сложен регион.
В такива моменти мълчанието на международната общност се възприема особено тежко. Ето защо днес е по-важно от всякога да се чуе ясен, достоен и отговорен глас в защита на разрушените светини и нарушената историческа памет.
С дълбока надежда апелирам към вашата съвест, към чувството ви за отговорност и към вашата лоялност към онези християнски и универсални ценности, които учат да не подминаваме чуждата болка и да не оставаме безразлични пред лицето на несправедливостта“ – така завършва обръщението си духовникът.