Архиепископ Паргев Мартиросян през последните 4-5 години живее в САЩ. След като през 2020 г. получи тежък инфаркт в резултат на преживяното по време на 44-дневната война, той отпътува там за операция и лечение. А дотогава в течение на повече от три десетилетия оглавяваше Арцахската епархия на Арменската апостолическа църква и преживя всички радости по възстановяването на Карабах, както и всички трагедии, които го сполетяха. Тези дни духовникът направи обръщение към международната общност и ръководството на Интерпол. Ето какво каза той:
„През 301 г. Армения става първата става в света, която приема християнството за държавна религия. В продължение на повече от 17 века Арменската апостолическа църква е съхранила духовното и културно наследство на нашия народ – в Армения и в арменските общности по света. Спасяването на застрашените ни религиозни обекти е наш дълг. Ние носим отговорност за всяка предотвратима загуба. Бездействието няма оправдание: то е равносилно на грях.
Ръководителят на Държавната служба за защита на културното наследство на Азербайджан заяви, че информацията за хачкарите и стенописите, премахнати от Дадиванк, е била предадена на Интерпол през октомври 2025 г. и добавена към базата данни за откраднати произведения на изкуството. Това е официалното изявление на Азербайджан. Базата на Интерпол се попълва с полицейска информация, предоставена от оторизирани агенции. Следователно заявлението за регистрация не може да бъде представено като съдебно решение, потвърждаващо собствеността.
Обръщам се към президента на Интерпол, уважаемия г-н Лукас Филип, и към генералния секретар, уважаемия г-н Валдези Уркиса, да разгледат целия случай. Да се установи произходът на религиозните реликви, тяхната църковна принадлежност, обстоятелствата около тяхното отстраняване и заплахите за тяхната безопасност. Без такова разглеждане не може да се направи окончателна правна оценка на тяхното отстраняване. От всички исторически доказателства е достатъчно да си спомним историка от XIII век Киракос Гандзакеци. Той не оставя никаква неяснота по въпроса за собствеността на Дадиванк.
След като средновековен историк ясно установява кой е собственик на Дадиванк, е невъзможно този факт да се промени векове по-късно, за да се отговори на политическите изисквания. Произходът на Дадиванк е свързан със Свети Дади, един от седемдесетте апостоли на Христос. Той е бил упълномощен от свети апостол Тадей да проповядва в районите на Източна Армения и е бил мъченически убит през I век. Мястото на мъченическата му смърт се превръща във важно християнско поклонническо място още тогава.
През IV век Свети Григорий Просветител, след като основава католикосата на Източна Армения, назначава внука си – Свети Григорис, за католикос. След като посещава земята на Арцах, той основава десетки църкви и манастири. В манастира Гандзасар ръкополага Свети Григорис за епископ, основава манастира Амарас, а в Дадиванк построява църквата „Свети Дади“ и основава манастир. Само арменци се заселват на десния бряг на река Кура, образувайки две арменски провинции – Арцах и Утик, докато кавказките албански племена живеят изключително на левия бряг на Кура.
Третата катедрална църква в Дадиванк е построена през 1214 г. от Арзу Хатун в памет на нейния съпруг и синове. Запазени са арменски надписи. Сдвоените хачкари (кръстосани камъни) датират от 1283 г. Това доказателство е представено в научни изследвания на историята на манастира.
Според вековната традиция на Арменската църква, всички арменски църкви трябва да имат надписи, издълбани с арменски букви по стените и камъните си. В резолюцията на Европейския парламент от 10 март 2022 г. относно унищожаването на културното наследство в Планински Карабах се отбелязва: „...през последните 30 години Азербайджан е извършил необратимо унищожаване на религиозното и културното наследство, особено в Нахчиванската автономна република, където са унищожени 89 арменски църкви, 20 000 гроба и повече от 5000 надгробни паметника“.
За да разберете дълбоката ни загриженост, спомнете си Джулфа. Джулфа е древен арменски град в Нахичеван, исторически арменска територия, чиято съдба е решена през ХХ век от Русия и Турция, без да се взема предвид волята на арменския народ. Московският и Карският договори от 1921 г. установяват Нахичеван, заедно с Арцах и Утик, като автономна територия под закрилата на Азербайджан. В следващите десетилетия Нахичеван, някога дом на хиляди арменци, е напълно опразнен от арменското си население, а следите от арменското присъствие са заличени една по една. Най-ужасяващият символ на това беше арменското гробище в Джулфа. Хиляди арменски хачкари са стояли там от векове. Последният и решителен етап от тяхното унищожение се случи през декември 2005 г. Видеозаписи ясно показват как войници разбиват хачкарите с чукове и премахват отломките им от района. По това време армията унищожи 5000 исторически средновековни арменски хачкари – съкровища на християнската култура, принадлежащи на цялото човечество.
Резолюцията на Европейския парламент от 16 февруари 2006 г., озаглавена „За културното наследство в Азербайджан“, остро осъди разрушаването на гробището в Джулфа и поиска Азербайджан да позволи на международни експерти и делегацията на Европейския парламент достъп до обекта. Такъв достъп така и не беше предоставен.
Джулфа не беше изолиран инцидент. Той се случи в страна, чиято система на управление сега се характеризира от независими международни оценки като авторитарна и срещу която дори Международният съд на ООН е разпоредил специална временна мярка, насочена към предотвратяване на подбуждането на национална и етническа омраза срещу арменците от страна на държавните структури. Съдът също така разпореди на Азербайджан да предотвратява и наказва актове на вандализъм и оскверняване на арменското културно наследство.
Не виждам всички тези събития като случайни или несвързани помежду си. За мен те са резултат от десетилетия авторитарно управление в Баку, държавно спонсорирана антиарменска политика, арменофобия и враждебност към всичко арменско по целия свят. Видях последствията от това с очите си. По време на войната от 1991 до 1994 г. бях свидетел на удари на азербайджанските военновъздушни сили и артилерия по исторически арменски свети места. Манастирите Амарас и Гандзасар също бяха подложени на бомбардировки и артилерийски огън. Те бяха повредени и впоследствие трябваше да ги възстановим.
Години по-късно арменското наследство отново се изправи пред същата опасност. След събитията от 2023 г. – масовото разселване на населението, извършено от Азербайджан в Карабах, цялото арменско население на Арцах беше принудено да напусне родината си. Европейският парламент в своята резолюция от 5 октомври 2023 г. „Относно ситуацията в Нагорни Карабах след нападението на Азербайджан и продължаващите заплахи срещу Армения“, призна тези действия на Азербайджан за равносилни на етническо прочистване. Цитирам резолюцията: „... като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН определя етническото прочистване като процес на етническа хомогенизация на територия чрез използване на сила или сплашване за отстраняване от нея на лица, принадлежащи към друга етническа или религиозна група, в противоречие с международното право; като има предвид, че е налице спешна необходимост от спиране и обръщане на продължаващото насилствено разселване на местното арменско население, което представлява етническо прочистване...“.
В последващи резолюции Европейският парламент продължи да предупреждава за опасността от разрушаване, повреждане и промяна на идентичността на арменски църкви, манастири, гробища и други исторически паметници. Дори днес виждаме опасността, в която се намира арменското културно и религиозно наследство на Арцах. Опитът от Джулфа не ни дава право да чакаме, докато поредният паметник бъде сринат до основи, преди да кажем на международната общност какво се е случило и как. Същата съдба би могла да сполети и стенописите и хачкарите от Дадиванк.
От V век до 1820-те години тези територии са били под персийска власт. За разлика от Азербайджан, персите не смятат това наследство за свое, признавайки го за арменско културно и духовно наследство, и не отричат тази истина. В заповедта си за временни мерки от 7 декември 2021 г. Международният съд нареди на Азербайджан да предприеме необходимите мерки за предотвратяване и наказване на актове на вандализъм и оскверняване на арменското културно наследство. Заповедта се отнася за църкви, гробища и културни ценности. Следователно, спазването на това задължение също трябва да се вземе предвид.
Въпросът за преместването на свещени места не може да бъде отделен от тяхната безопасност. Призовавам ЮНЕСКО и Европейския парламент да продължат с независимото проучване на състоянието на арменските паметници като приоритет. Огледите на място, инвентаризацията и публичното докладване на резултатите са от съществено значение. Както отбелязах по-горе, Европейският парламент вече поиска безпрепятствен достъп за експертната мисия и участието на арменски и международни специалисти.
Призовавам Папата, Световния съвет на църквите и главите на християнските църкви да участват в опазването на тези свещени места. Обръщам се към президента на Съединените щати, членовете на Конгреса и Сената на САЩ, както и към Европейския съюз: проучете документалните доказателства и спрете тази политика на културен геноцид, която последователно се провежда от Азербайджан.
В гореспоменатата резолюция на Европейския парламент от 10 март 2022 г. „Относно унищожаването на културното наследство в Нагорни Карабах“ се отбелязва, че арменофобията е държавна политика в Азербайджан. Цитирам: „Европейският парламент признава, че заличаването на арменското културно наследство е част от по-широка, систематична политика на арменофобия, исторически ревизионизъм и омраза към арменците, прилагана на държавно ниво и насърчавана от азербайджанските власти, която включва дехуманизация, възхваляване на насилието и териториални претенции срещу Република Армения, заплашващи мира и сигурността в Южен Кавказ“.
Довеждам всичко това до вниманието и на директора на Интерпол. От март 1989 г. до 21 февруари 2021 г. служех като предстоятел на Арцахската епархия. През 1930 г., в резултат на арменофобската и антихристиянска политика на властите в Баку, историческата и славна Арцахска епархия беше затворена. В Арцах не остана нито една действаща църква или манастир. Много духовници бяха екзекутирани, други – заточени. В продължение на десетилетия нашите свети места оставаха изоставени, опустошени и разрушени. Когато станах глава на Арцахската епархия през 1989 г., започнахме почти от нулата. Трябваше да възстановим разрушените църкви и манастири, да накараме камбаните да бият отново и да възстановим духовния живот на място, където той беше насилствено потискан в продължение на десетилетия. Това не беше просто строителство. Възстановявахме духовната памет на Арцах.
За съжаление, политиката, която някога доведе до закриването на Арцахската епархия и преследването на нейното духовенство, продължава и днес с още по-голяма сила, използвайки нови методи и в нови форми. Азербайджанските власти представят арменското християнско наследство като така нареченото „албанско“, опитвайки се да променят историческата идентичност на църквите, манастирите и хачкарите. Тази политика се разпростира дори върху историята на грузинските църкви в региона.
Повече от три десетилетия от живота ми са свързани с Арцахската епархия. Годините ми на служба, спомените ми, болката и радостта на моя народ са там. За съжаление, поради тежкото ми здравословно състояние, с благословията и напътствията на Католикоса на всички арменци, пътувах до Съединените щати за лечение и за запазване на здравето си. Впоследствие получих титлата патриаршески легат. Човек може да напусне страната си, но страната не винаги напуска човека. И до днес, докато съм жив, с цялата си душа, с цялото си същество, ще бъда свързан с родния си Арцах, неговите църкви и манастири, неговите планини и хора. Арцах не е просто фрагмент от моя живот; той е моето служение, моят незаличим спомен, моят живот и смисълът на моя живот...
Да съгрешиш срещу истината е да съгрешиш срещу Бога. Време е да се сложи край на тази агресивна и измамна политика. Нека Бог благослови защитниците на истината!