Георги Гюрджиев е една от най-енигматичните и влиятелни фигури на XX век, а съвременният ансамбъл „Гюрджиев“ е мостът, който пренася неговото мистично наследство в наши дни чрез автентичния звук на Изтока.
На 30 септември 2026 г. в рамките на Софийски музикални седмици ни се предоставя възможност да чуем ансамбъла под ръководството на Левон Ескенян и музиката на самия Гюрджиев, както и тази на Гомидас и Саят-Нова. Съставен от музиканти, свирещи изключително на арменски и източни традиционни инструменти, през последните години съставът, сформиран през 2008 г., е свирил на сцени в приблизително 150 града в 30 държави, в най-престижните концертни зали по света и на големи международни фестивали.
Международното признание на ансамбъла идва сравнително бързо, още с дебютния му албум „Music of G. I. Gurdjieff“, издаден от престижната звукозаписна компания ECM Records. Записът печели редица отличия, сред които наградата „Едисон“ за „Албум на годината“ през 2012 г. Следва албумът, посветен на Гомидас, издаден отново от ECM през 2015 г. – събитие, отразено от водещи международни медии. Наградата „Songlines“ го определя като един от десетте най-добри албума на 2016 г., а композиции от албума се изпълняват по полетите на British Airways.
След записа на този албум ансамбълът получава множество покани за участие в престижни фестивали по целия свят. През 2024 г. престижният немски лейбъл ECM Records издаде третия албум на ансамбъл „Гурджиев“, озаглавен „Зартир“. Той преосмисля музиката на известния арменски интелектуалец, духовен ментор, композитор, хореограф и философ Георги Гурджиев.
Основателят на колектива Левон Ескенян е пианист, аранжор и изследовател на старинната музика. Роден в Ливан, той завършва Държавната консерватория „Комитас“ в Ереван и специализира клавесин в Австрия и Италия. Концертирал е в Европа, Азия, Близкия изток, Южна Америка и Австралия. Неговата мисия е да възроди рядко изпълняван музикален репертоар и да изгради мост между древните традиции и съвременната концертна сцена.
Съставът включва брилянтни музиканти, свирещи на традиционни арменски инструменти. А основната цел на колектива е автентичното изпълнение на музиката на духовния учител Георги Гюрджиев. А благодарение на таланта на Ескенян тези произведения, създадени основно за изпълнение на пиано, получават уникален аранжимент и биват поднесени на публиката посредством традиционни арменски и източни инструменти дудук, кяманджа, уд, канон, саз, тар, дъхол и бълбул.
Георги Гурджиев е роден през 1877 г. в Александропол (сега Гюмри). Той постига международно признание за своите религиозни и философски учения, музикална и културна дейност. Роден е и е израснал в гръцкоговорящото семейство на Иван Гурджиев, известен на широката публика като ашуг - традиционен народен поет, певец и разказвач на древни епоси и легенди. Майка му Евдокия, според редица източници, произхожда от стария арменски род Тавризови-Багратуни (Багратиди). Родът Багратуни е една от най-влиятелните царски и благороднически династии в историята на средновековна Армения и Грузия. Георги прекарва детството и младостта си в Александропол, а гробът на баща му се намира в Гюмри.
Историята на музиката на Георги Гюрджиев е една от най-необичайните и интригуващи страници в музикалната история на XX век. Тя е плод на мащабни духовни пътешествия и уникално съавторство. В основата на тази музика стои сътрудничеството между Георги Гюрджиев и руския класически композитор Томас де Хартман - негов ученик. Източниците на вдъхновение за автора стават неговите безкрайни пътувания. В продължение на повече от 20 години философът пътешества из Близкия изток, Централна Азия, Тибет и Египет в търсене на древно знание. По време на тези странствания той посещава отдалечени суфистки манастири и будистки храмове, където слуша и запаметява сакрални мелодии, ритуални химни и народни напеви, които не са били записвани на ноти дотогава.
За Гюрджиев музиката не е просто развлечение, а мощен инструмент за въздействие върху съзнанието и за „събуждане“ на човека. Самият той няма класическо музикално образование и не владее сложната европейска нотна грамота. Може да свири само с един пръст на хармониум или да подсвирква мелодиите. През 1916 г. среща Томас де Хартман, който по това време вече е известен и признат руски композитор. Основният творчески период на техния тандем е между 1923 и 1927 г. в „Института за хармонично развитие на човека“ край Париж, създаден от Гюрджиев. (По подробно за самия Гюрджиев и неговото философско и мистично учение можете да прочетете в отделен материал)
Според съвременници процесът на работата им е изглеждал така: Гюрджиев започвал да тананика, да свири с един пръст или да чука сложни източни ритми по масата, а композиторът, седнал на пианото, се опитвал веднага да улови духа и полутоновете на чутото, превеждайки го на езика на западната класическа музика. Двамата заедно създават близо 300 произведения за пиано. Де Хартман споделя, че най-трудно е било да се уловят специфичните източни микротонове и асиметрични ритми чрез стандартния темпериран строй на пианото.
Цялото музикално наследство на Гюрджиев и де Хартман се разделя най-общо казано на четири групи. Първата включва азиатски песни и ритми – мелодии, събрани от кюрди, персийци, арменци и асирийци. Втората съдържа химни, молитви и ритуали. Това е дълбоко медитативна, сакрална музика с религиозно и духовно усещане. Музиката за Сакрални движения съдържа специални композиции, създадени да акомпанират сложните танци-упражнения на Гюрджиев, насочени към развиване на фокуса и координацията между ума, тялото и емоциите. Четвъртата група обхваща химни от Сакрален орден, вдъхновени предимно от суфистките традиционни ритуали.
Първоначално тази музика се изпълнява само в тесен кръг от последователи. По-късно, благодарение на ученичката на Гюрджиев Жан дьо Залцман, архивите са запазени и започва тяхното публикуване. През 1950-те години самият Томас де Хартман прави първите лимитирани записи на тези пиеси. Днес музиката на Гюрджиев се ражда за нов живот благодарение на съвременни артисти. Известни джаз пианисти като Кийт Джарет я преоткриват за световната сцена (албумът Sacred Hymns за ECM, 1980).
Левон Ескенян и неговият ансамбъл „Гюрджиев“ правят нещо революционно. Те връщат тези мелодии към техния оригинален корен. Тъй като Гюрджиев е мислил в категориите на източните инструменти, колективът пренася пиано аранжиментите на де Хартман обратно върху автентични инструменти като дудук, тар, канон и уд, постигайки хипнотизиращо и вярно на оригинала звучене.
Музиката, която ансамбълът създава, не прилича на стандартния фолклор. Тя е сурова, хипнотична, наситена с тишина и медитативност. Изпълнява се от водещи традиционни музиканти на Армения. Започвайки само с Гюрджиев, днес ансамбълът разширява програмата си. Техният последен албум „Зартир“ свързва Гюрджиев с по-широката традиция на арменските средновековни трубадури (ашуги) като Саят-Нова и древни свещени песнопения.