Тази година публиката в България имаше удоволствието на два пъти да се срещне със световноизвестния виртуоз на акордеона, композитор и уникален импровизатор Давид Енгибарян. След като през януари 2026 г. по покана на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ той гостува в София, Пловдив и Русе, през септември отново бе в страната с поредно турне. Този път неговите изпълнения прозвучаха пак в столицата, в Пловдив и в Благоевград. И в столичния Арменски народен дом!
Въпреки изключително натоварената си програма, Давид бе любезен да се отзове на поканата на Координационния съвет на арменските организации в София за един ексклузивен концерт в зала „Крикор Азарян“ в Арменския народен дом. Изпълнителят сподели, че за него е удоволствие да поднесе част от своето изкуство пред сънародници и български приятели. В продължение на час и половина присъстващите имаха възможност да се насладят на неговото изкуство, на великолепните му и неочаквани импровизации, съчетаващи бароковата класика със свободата на фрий джаза, арменския и балканския фолклор, както и мелодиите на танго нуево. Все пак Астор Пиацола е сред предпочитаните и обичани от него творци. Така той ни запозна със своя уникален музикален стил, който заличава границите между жанровете и поднася едно изключително преживяване.
Гостът от Унгария бе представен от Вартануш Топакбашян – главен редактор на електронния в. „Ереван“ и председател на Координационния съвет. Тя разказа накратко кой е повлиял на Давид Енгибарян да се „пристрасти“ към акордеона, за обучението му Ереван, където е роден, за установяването му от над 30 години в Будапеща, откъдето стартира и международната му кариера, както и за световноизвестните музиканти, с които е свирил и е издал албуми. А началото на събитието бе дадено от отец Давид - духовен пастир на арменската църква "Света Богородица" в София с молитвата "Отче наш".
Имах удоволствието да се запозная с акордеониста още през януари и да чуя за първи път на живо нигови негови изпълнения. Тогава той, заедно със свои колеги, беше подготвил основно импровизации върху български народни мелодии. По-късно в разговор сподели, че българският фолклор много му допада и го вдъхновява с характерния си неравноделен такт. А докато свиреше, най-много ме впечатли израза на лицето му. Той сякаш потъваше в музиката, откъсваше се от реалността, отивайки в своя свят, където страстта се съчетаваше с удивителното владеене на инструмента. И българската народна музика получаваше друго измерение.
За своята арменска публика Давид беше подготвил друга програма – не по-малко вълнуваща и впечатляваща. Концертът започна със своеобразно съчетаване на арменски мелодии с такива на Пиацола, гарнирани с малко Бах. Звучи необичайно, нали? Но такова е изкуството на Енгибарян – комбиниране на пръв поглед несъвместими стилове. Последва още Бах, както и други интересни импровизации. Прозвуча и популярният валс на композитора Арам Хачатурян от „Маскарад“ по творбата на Лермонтов. А след това срещата с госта продължи в неформална обстановка в разговори и чаша вино.
По време на това свое поредно турне в България Енгибарян свири и в един от софийските клубове със свои приятели и колеги. Вечерта бе изпълнена с поредни джаз импровизации върху български народни песни. Видимо бе как акордеонистът и другите музиканти от групата се забавляват с възможността не просто да демонстрират удивителния си професионализъм, но и да разкрият един музикален свят, в който заедно битуват фолклор и модерни ритми.
И този път Давид не пропусна да покаже своите интерпретации върху произведения на Бах. Когато свири Бах, той не се ограничава до академичното възпроизвеждане на творбите му, а използва акордеона, за да изрази дълбоката полифония на германския композитор, като в същия момент вкарва характерните за него елементи на импровизация. Благодарение на майсторството му класическите произведения звучат едновременно съвременно, мистично и емоционално.
Арменецът не е единственият акордеонист, който изпълнява Бахови творби. Бароковата музика и особено сложната полифония на гениалния композитор звучат изключително естествено на съвременния класически акордеон, тъй като той се задвижва от мех и контролира въздушната струя по начин, подобен на органа – любимия инструмент на Йохан Себастиан. Само че неговите изпълнения се отличават коренно от тези на другите акордеонисти, които в повечето случаи се стремят да предадат точно нотния текст. Енгибарян използва темите на Бах като хармонична основа за джаз импровизации. Той започва с разпознаваема мелодия, след което плавно може да премине във фрий джаз или уърлд мюзик експромт и накрая отново да се върне към оригиналната тема.
В интерпретациите му ясно се усеща влиянието на арменските му корени и традиционния арменски дудук. Неговият начин на свирене внася специфична източна меланхолия, дълбока емоционалност и фино нюансиране на звука чрез меха на акордеона. Затова Бах при Давид звучи много по-експресивно и драматично, отколкото строго и математически изчислено. Освен това той преживява всяка нота, всеки звук и това личи, докато свири – неговият подход към Бах е по-скоро сетивен и интуитивен. Затова и той самият не се определя като класически акордеонист. Той разглежда инструмента не като средство за показване на техническа виртуозност по учебник, а като възможност за споделяне на емоции. И тези емоции той успява да предаде на своята публика. Ето защо има репутацията на един от най-самобитните акордеонисти на европейската джаз сцена и е най-известният арменец-акордеонист в света.
Съчетавайки класика, арменски мотиви и танго нуево акордеонът на Енгибарян буквално звучи като цял оркестър. Така че не е изненадващо, че той бързо се утвърждава като водещо име на европейската уърлд и джаз сцена, записвайки редица авторски проекти за престижни унгарски и международни лейбъли. „Tango Passion“ (2001) е неговият дебютен албум, записан с формацията Trio Yengibarian. Дискът представлява вълнуващ „разговор“ с аржентинското танго, съчетаващ новаторски прочит на класически пиеси със собствени оригинални композиции.
„Pandoukht“ (2003) е друг негов албум. „Бантухт“ или „Пандухт“ (на източноарменски) означава „изгнаник“. Този проект е плод на сътрудничеството му с легендарния нюйоркски джаз-клезмер тромпетист Франк Лондон, като преплита еврейските клезмер традиции с арменската меланхолия. „No Compromise“ (2010) пък е проект, разкриващ по-чистата джаз и импровизационна природа на музиканта, в който участват известните унгарски джазмени Йожи Ботош и Янчи Егри. Трябва да отбележим и друг негов забележителен дуетен албум със сръбския саксофонист и композитор Борис Ковач – „On Eastern Way“ (2012), в който се постига перфектният баланс между балкански ритми, класическа полифония, джаз експресия и арменска духовност.
Енгибарян често свири в колаборация с изключителни имена, участва в саундтраци и проекти с виртуозния унгарски джаз китарист Ференц Шнетбергер, а през годините прави силни съвместни турнета с утвърдения румънски джаз пианист от арменски произход Хари Тавитян. След като се премества в Будапеща през 1995 г., той успява бързо да се утвъри като един от най-търсените композитори за унгарското кино и независимия театър. Неговият подход към създаването на саундтраци е дълбоко атмосферен, разчитащ на звукови контрасти и силна доза меланхолия.
В саундтрака на телевизионната комедия „Holstein Lovers“на германския режисьор Уве Янсон, Енгибарян свири рамо до рамо със световноизвестния унгарски китарист и джаз композитор Ференц Шнетбергер. Именно покрай този филм се ражда дългогодишното му творческо приятелство с легендарния контрабасист Йожеф Барца Хорват. Той композира оригиналната музика за драматичния филм на режисьора Дьорд Фаркаш „Кръвна линия“. „Street, Heart, Beat“ е филм на Андраш Фесюш, където творецът изгражда саундтрака изцяло около динамичното градско звучене и балканско-арменските импровизации. Във филма „Három“ (Три) – проект на емблематичния унгарски режисьор Андраш Сьоке, който акордеонът на Давид играе централна повествователна роля.
Завършвайки, нека да обърнем поглед и върху сътрудничеството му с колеги от България. След 14-годишно прекъсване Давид отново се завърна у нас и установи добро партньорство с „Acid Folk Five“. Групата, ръководена от вокалистката Екатерина Ангелова и композитора Иво Паунов (саксофон, кавал), умело смесва автентичен български фолклор с джаз, фънк и електро-поп. През 2026 г. Енгибарян се присъедини към тях като специален гост и вдъхновител за националното им турне и съвместни студийни записи. На общите им концерти арменският акордеон се преплита с българския кавал по неповторим етно-джаз начин.
И един любопитен факт: музиката и харизмата на Давид оставят толкова дълбока следа в България, че той става част от съвременната ни литература. Образът на един от основните герои в успешния роман „Внезапни улици“ (2013) на писателката Иванка Могилска е вдъхновен именно от личността и начина, по който акордеонистът свири на сцената.
Вартануш ТОПАКБАШЯН