Според някои психолози, философи, мислители, човек се разкрива и разпознава не в моменти, когато е щастлив, а когато е изправен пред предизвикателства и изпитания. Ако някои не е познавал филантропа Рубен Варданян, докато беше свободен и богат, то може би сега ще успее да прозре неговата философия, неговият вътрешен свят и мисловния му поток, когато е изправен пред 20-годишна присъда за престъпления, които не е извършил, но за които беше осъден от военен съд в Баку.
След като дълго време беше лишен от възможността да общува със семейството си по телефона, тези дни е разговарял с близките си, предавайки посланията си от затвора. Преди всичко е благодарил на онези, които са загрижени за него и подкрепят семейството му. В обръщението си е прочел строфи на поета от XIV–XV век Имадедин Насими, но в своя интерпретация.
По време на разговора благодетелят е споделил и своята житейска формула – принципите, които му помагат да съхрани вътрешната си свобода след повече от 21 000 часа затвор. Рубен Варданян говори за щедрата любов и внимателната грижа, за искрената дума, за вярата без съмнение, за постоянното вътрешно израстване и способността да прощаваш, да не съдиш и да не се страхуваш от смъртта, за собствения път, оставяйки останалото на Бог. Благодарил е на онези, които му пишат писма, особено такива – на ръка, и е споделил, че е щастлив да усеща тази връзка.
„Искам да благодаря на всички, които са загрижени за мен. Знам, че много от вас са се обаждали и са говорили с Вероника, с моето семейство и близки. Искам да ви благодаря от сърце за вашата подкрепа, вашето отношение, вашите мисли, вашите емоции, вашите чувства. Чувствам всичко, усещам всичко и съм много благодарен за вашата подкрепа, както за мен, така и за моето семейство.
Искам да ви прочета... Това дори не е стихотворение – това е философията на поет, живял в края на XIV-ти и началото на XV век, Имадедин Насими – блестящ философ и поет. Това е откъс от неговото стихотворение, преведено от Константин Симонов. Направих малка промяна в края, защото тази философия резонира толкова силно с мен. Надявам се, че ще ми простят всички почитатели на поезията на Насими, защото това не е поезия, това е философия:
И двата свята могат да се поберат в мен, но аз не мога да се впиша в този свят:
Аз съм същност, нямам място – и не мога да се впиша в битието.
Вселената е моят предшественик, моето начало е моят живот.
Следвайте ме…
Загубих пътя си, извинявам се.
Мога да побера и двата свята, но не мога да побера този свят:
Аз съм същност, нямам място – и не мога да се вместя в битието.
Всичко, което беше, е и ще бъде – всичко е въплътено в мен.
Не питай! Последвай ме. Не мога да обясня.
Вселената е моят предвестник, моето начало е твоят живот.
Разпознай ме по тези знаци, но аз дори не мога да се впиша в знаци.
Никой никога не е стигал до истината чрез предразсъдъци и съмнение:
Който е познал истината, знае – аз не мога да се впиша в предразсъдъци.
Вгледай се по-дълбоко в моя образ и се опитай да разбереш смисъла –
Бидейки едновременно тяло и душа, не мога да се побера в душата с тялото.
Аз съм перла, скрита в черупка. Аз съм мост, водещ към ада и рая.
Аз съм най-тайното съкровище от всички съкровища, аз съм очевидност за всички светове.
Аз съм драгоценен източник – не мога да се вместя в моретата и дълбините.
Въпреки че съм велик и необятен, аз съм Адам, аз съм човек,
Аз съм въплъщение на вселената, - но не мога да се вместя във въплъщение.
Всички времена и всички епохи – аз съм. Душа и свят – всичко това съм Аз!
Но не е ли странно за никого, че и в тях не мога да се вместя?
Старец – същевременно съм и млад, аз съм лък с опъната тетива.
Аз съм власт, аз съм вечно богатство, – но самият аз не мога да се вместя във епохите.
Въпреки че днес съм Варданян, аз съм хуманист и арменец,
аз съм по-малко от собствената си слава, но не мога да се впиша и в славата.
Искам да ви кажа, че е наистина удивително, че всички тези мисли, които четете от различни, напълно различни източници, показват, че източникът е един – мъдростта, но формата е различна.
И искам да ви предам, посвещавайки я на любимата ми съпруга, която наскоро отпразнува рождения си ден, формулата на живота – кратка версия и дълга. Някои ще харесат кратката, други може би дългата.
Живей просто, обичай щедро, грижи се дълбоко, говори от сърце, учи се постоянно, познавай себе си, вярвай без съмнение, не се страхувай от смъртта, прощавай и не съди, върви по пътя си безстрашно. Това е кратката версия.
И дългата версия: Живей просто, радостно и 100% в настоящия момент.
Обичай щедро, давай всичко, без да искаш нищо в замяна.
Грижи се дълбоко, но внимателно, за да не навредите, защото добротата чрез насилие вече не е доброта.
Говори топло, искрено и кратко.
Вярвай без съмнение или колебание, без фанатизъм.
Учи се, познавайки себе си и света, постоянно, усърдно и с любов.
Прощавай, не съди.
Не се страхувай от смъртта, бъди готов за нея и не я ускорявай по никакъв начин.
И върви по пътя си безстрашно, а всичко останало остави на Бог. Остави всичко останало на Бог.
Така че и в двата случая, ако просто запазим тези прости неща за себе си и оставим всичко останало на Бог, всичко ще бъде наред.
Искам да ви благодаря много. Извинявайте, че се обърках. В края на краищата не е лесно.
Тук отбелязах юбилей: 21 000 часа минаха, откакто съм тук, и... Интересно чувство е. Седемдесет и пет милиона мига. И изведнъж осъзнаваш, когато живееш в този мащаб, колко различно се усеща всичко – всеки миг. Искам да ви кажа, че ви обичам всички, толкова съм ви благодарен, толкова съм щастлив, че имам такова семейство, толкова близки роднини.
Благодаря на всички, включително на непознатите, които ми пишат писма – получавам толкова много писма от непознати... Благодаря ви много за вашата доброта, за думите ви, за енергията ви. Особено когато пишете на ръка, това наистина се забелязва. Пишете на ръка по-често! Пишете си писма! Пишете на любимите си хора, на семейството си!
Това е, прегръщам ви всички, много ви обичам и съм щастлив, че мога да споделя мислите и емоциите си с вас.