Като важна стъпка към нормализиране на отношенията и стабилността в региона на Южен Кавказ, президентите на Армения и Азербайджан Вахагън Хачатурян и Илхам Алиев подписаха на 27 октомври закона за ратифициране на регламента за демаркация на държавните граници между двете страни.
Какво предвижда новият закон за границите?
Официално документът е озаглавен „Закон за ратифициране на Регламента за съвместната дейност на Комисиите за демаркация на държавните граници и сигурността на границите между Република Армения и Република Азербайджан и Държавния комитет за демаркация на държавните граници“. Чрез него се създава рамка за сътрудничество за определяне на границите между съседните страни.
Полагането на двата подписа последва след като текстът бе ратифициран в Националното събрание на Армения на 23 октомври и след като първоначално бе одобрен през септември от правителството на Армения. От азерска страна не се състоя подобна ратификация и изненадващо за мнозина Алиев парафира мълниеносно документа.
Като основа за демаркация на границата ще служи Декларацията от Алма-Ата от 1991 г., въпреки че беше изяснено, че този принцип може да бъде коригиран в бъдеще след евентуално мирно споразумение. Според разпоредбите двете страни ще могат да включват експерти в демаркационната работа, да обменят картографски материали и да разработват съвместни насоки за определяне и защита на разделителната линия.
Делимитацията ще се извършва от съвместна комисия, председателствана от вицепремиерите на двете страни – Мъхер Григорян (Армения) и Шахин Мустафаев (Азербайджан). Тази група ще се среща периодично, за да наблюдава работата на терен и да координира разработването на демаркационната карта и оперативните насоки.
Арменските власти и някои наблюдатели определят Споразумението за демаркация като стъпка към мирното разрешаване на териториалните спорове в исторически конфликтния регион. Въпреки това някои въпроси като например този за статута на Планински Карабах продължава да съществува, макар че ред анализатори са на мнение, че с подписването на документа на практика официален Ереван декларира отказа си от Карабах и Нахичеван като територии, които биха могли да бъдат предмет на преговори. Особено това се отнася до Арцах и възможността народът на тази непризната република да има възможност да се завърне в родната си земя.