В Италия, в град Бранкалеоне на брега на Тиренско море, археолози откриха арменска църква от IX век, съобщи държавният телевизионен канал RAI UNO. Според археолога Себастиано Стрейнджес тази уникална църква се намира в пещера. „Като се има предвид, че градът е разположен на морския бряг „с лице“ към Гърция, е възможно храмът да е построен от преселници от Византия. В тази местност има разкошен замък на един арменец – Рока дел Армени ди Бурцано. На фасадата на откритата църква са изсечени дърво на живота и паун. По-късно намерихме и тонир. След това изучихме топонимията, ономастиката и проследихме пътя на арменците в района. Храмът е посветен на Светия дух и на Възкресението. В Стария Завет има дърво, което дава плод през цялата година. В арменската култура дървото, това е самият Христос, показващ пътя към небето и вечния живот“, разказва археологът.
През октомври миналата година в Рим, недалеч от шедьовъра на Джовани Бернини – прочутия фонтан на Тритон, в мистериозната крипта на Ордена на капуцините, построена през XVII век, в една от тайните стаи на криптата, археолозите откриха надписи на арменски: „Раждането не е началото, смъртта не е краят...“. Това съобщи международната организация „Световен археологически конгрес“.
Кандидатът на историческите науки, професорът от Ереванския държавен университет Аристакес Мартиросян отбеляза, че тези две интересни и уникални находки показват, че връзките между италианци и арменци датират от векове. „Първите арменци, под ръководството на византийския арменски командир Нерсес, се появяват на територията на Италия още през VI век, – припомня той. – Сред тях най-известни са сицилианският узурпатор Мизизий, управителят на Равена. Исахак, книгоиздателят Абгар Тохаци, търговецът Киракос Мирамян, корабостроителят Антон Сурян, венецианци от фамилиите Теодорян, Алишар и много други, които през вековете заселват и развиват новата си родина.“
Арменската общност в Италия се формира в началото на XVI век, когато великият херцог на Тоскана Фердинанд I де Медичи призовава арменци да населят град Ливорно. Той е знаел, че те са трудолюбиви и никой не може да развие тези земи така добре, както арменците. Според редица източници по това време на Апенинския полуостров има повече от 3000 арменци, а след турско-персийската война (1730-1736 г.) броят им се удвоява. Известно е, че семейство Медичи покровителства изкуствата. Благодарение на тях днес се възхищаваме на безсмъртните творения на блестящи архитекти, художници и скулптори от епохата на Ренесанса.
В продължение на няколко века нашите сънародници имат голям принос в изкуството, историята и науката на страната, продължавайки да населяват южните райони на Италия. Те заемат високи постове. Маркиз Крикор Ахдолянц, граф Сехпазян, рицарите Манукян, Шахриманян и Занд имат търговски колонии във Венеция, Ливорно, Бари, Таранто, строят арменски църкви, основават първото печатно книгоиздателство на остров Свети Лазар, където Мхитар от Себастия основава католически орден. От края на XIX-ти и началото на ХХ век в Италия се появяват най-престижните арменски колежи, които работят и до днес. 160 от онези, които ги завършват стават свещеници, трима – патриарси, а 19 са ръкоположени за епископи и архиепископи. Сред известните арменски свещеници, постигнали висок статус в Италия, е Крикор Ахаджанян. Той получава титлата куриален кардинал, помага на своите сънародници в изграждането и развитието на арменските църкви в цялата страна.
Днес в Италия действат Арменска апостолическа и Арменска католическа църкви. До неотдавна Арменската апостолическа църква бе представена само в Милано и Рим, а от 2010 г. насам храмове се появиха в Торино и Флоренция.
Да припомним също, че средновековния богослов и философ Крикор Нарегаци бе признат от католическата църква за Учител на Вселенската църква, а през април 2017 г. в градините на Ватикана се откри негов паметник, дело на скулптора Давид Ереванци. На церемонията присъстваха папа Франциск и католикос Карекин II.