Бившият депутат от първия парламент на Арцах, бежанецът от Степанакерт Хрант Хайриян в отворено писмо до министър-председателя на Армения Никол Пашинян, както и до офиса на ООН в Ереван, омбудсмана на Армения и правозащитни организации, обърна внимание на факта, че след геноцида, извършен от азербайджанско-турския тандем срещу арменското население на Арцах и принудителното му депортиране в Армения, арцахският народ се е оказал в отчайваща ситуация. Според него жителите на републиката са получили само номинален статут на временни бежанци и нищо повече. Той обвини сегашните власти на Армения, че са допринесли за деарменизацията на Карабах и са оставили народа му на произвола на съдбата. „По-конкретно, плащат ни по 50 000 драма (ок. 230 лв.) на човек, което би трябвало да е стига за наем, сметки за комунални услуги, храна, облекло и т.н. На някои бежанци дори това не се дава“, отбелязва бившият депутат. Като пример той посочва ситуацията, в която са изпаднали както той, така и баща му, инвалид първа група. Според Хайриян баща му, който е инвалид от войната в Арцах (първата), не получава горепосоченото плащане и е лишен от законната си пенсия, която е получавал в Арцах през последните 22 години.
„Дори благотворителната помощ под формата на финансови средства, предоставяна от различни страни, не достига до самите бежанци, да не говорим за другите недостатъци. Лично на мен не ми се изплаща дори пенсията, която получавах в Карабах. Давам тези частни примери с цел да покажа фактите за престъпното отношение на сегашното правителство към собствения му народ“, оплаква се Хайриян в писмото. В същото време обвинява правителството на Пашинян в престъпно отношение към арменския народ, което е проличало още по време на 44-дневната война през 2020 г., когато азербайджанско-турският тандем извърши агресията си срещу Арцах. „В онзи съдбоносен момент арменското правителство, ръководено от министър-председателя Пашинян, заедно със своите протежета в Арцах, предадоха народа на страната, като не пощадиха цяло поколение героична арменска младеж, след което премиерът не само подписа тристранно споразумение за капитулация заедно с Русия и Азербайджан, а направи нещо повече – предаде без бой на Азербайджан Акну, Кашатах, Кервачар и други райони, които врагът не можа да превземе и които трябваше да останат при нас“, написа бившият депутат.
Той също така обвини арменските власти в подпомагане на Азербайджан за блокирането на Арцах с последващата му деарменизация, както и в лъжа и корупция. „Никол Пашинян обяви на целия свят, че уж е приел и настанил 120 000 нови бежанци в Армения и им е осигурил всичко необходимо, докато по това време дори бежанците от 44-дневната война все още не са били осигурени. Корените на тази лъжа отиват твърде надълбоко, тъй като всичко минава безнаказано.
Както президентът Алиев, така и премиерът Пашинян цинично обявяват пред целия свят за уж изкореняването на корупцията в техните страни и идеалното демократично общество, което вече са изградили, което е абсолютна лъжа. Сегашните власти поставиха тази корупция на държавно ниво: ако по-рано това се изразяваше в подкупи и други незаконни действия, сега те директно ограбват бюджета, без да гнусят и други действия, чак до покушение на средствата на хората“, подчертава Хайриян.
В писмото си бившият депутат се спира и на Алма-Атинската декларация от 1991 г., като отбелязва, че никой, освен Пашинян, не изпълнява нейните разпоредби. „Създадена в строго съответствие със законите на тогавашния СССР и защитаваща своята независимост в борбата срещу агресора, Република Планински Карабах трябваше да бъде призната от всички цивилизовани страни по света, въпреки че съгласно член 3 от Конвенцията от Монтевидео от 1933 г., политическото съществуване на държавата не зависи от признаването ѝ от други държави.
Дори преди признаването държавата има право да защитава своята цялост и независимост, за да гарантира нейното запазване и просперитет, и следователно да се конституира по начина, който сметне за подходящ, да законодателства в съответствие със своите интереси, да администрира своите услуги и да определя юрисдикциите и компетенциите на нейните органи“, посочва той.
В заключение бившият политик призовава отвореното му писмо да се приеме като обръщение към Хагския наказателен съд и Международния европейски съд по правата на човека, като заявление за обсъждане на изложеното в него и по възможност да бъдат предприети необходимите мерки в името на хуманността и за предотвратяване на повторението на актове на геноцид срещу народи, които по волята на съдбата или политиката, се оказват под чужда власт.
Да припомним, че 120-хилядното население на Арцах беше под блокада за около 10 месеца (от 12 декември 2022 г.), изпитвайки липса от храна, лекарства, други предмети от първа необходимост и гориво. На 19 септември 2023 г. около 13:00 ч азербайджанските въоръжени сили, обявявайки началото на „локални антитерористични мерки“, започнаха силовото подчинение на Арцах. Страната капитулира, без да получи подкрепа от Армения. На 22 септември стана факт процесът на премахване на Армията за отбрана на Арцах и масовото изселване на арменското население.
Това бе втората изселническа вълна от Арцах. Първата бе по време на 44-дневната война през 2020 г., когато около 40 000 жители на непризнатата република бяха принудени да напуснат домовете си. Така общо от започналата през есента на 2020 г. вражеска агресия, която през септември 2023 г. завърши с пълното етническо прочистване на Арцах, над 150 000 жители на Арцах останаха без дом.
Що се отнася до изплащането на пенсиите, омбудсманът на Арцах Кехам Степанян обяви проблеми с изчисляването им по отношение на жителите на Арцах. Той отбеляза, че в Армения трудовият стаж, който хората са имали в Арцах, не е взет предвид поради липсата на база данни, потвърждаващи социалните плащания от заплатите на преселниците.