Изложбата „Кралство Урарту. Наследството на Древна Армения. Урашту - Харминуя – Армина“ бе открита в Държавния музей за изящни изкуства (ДМИИ) „А. С. Пушкин“ в Москва на 31 октомври. В нея участват седем музея от Русия и Армения. „Откриваме изложба, посветена на държавата Урарту. <...> Този проект е подготвен съвместно с няколко музея: колеги от Държавния музей за изящни изкуства „Пушкин“, Ермитажа, Националния музей за история на Армения, историко-археологическия музей-резерват „Еребуни“, музея за история на Ереван и други", каза Елизавета Лихачова, директор на музея-домакин.
Експозицията се състои от четири раздела, три от които са посветени на различни етапи от развитието на историята и културата на този регион: от предурартийската традиция на древните племена в планинска Армения (II-I хилядолетие пр.н.е.) до формирането на древното арменско изкуство от постурартийския период (VI-IV век пр.н.е.). Основата на изложбата представя наследството на кралство Урарту от IX-VII век пр.н.е. – една от водещите древноизточни държави до I-то хилядолетие пр.н.е. Последният раздел на изложбата е посветен на изучаването на културата на Урарту от Пушкиновия музей.
За първи път в изложбата са представени артефакти от първите разкопки, извършени по времето на имперска Русия, фрагменти от монументални рисунки на дворци и храмове на древното кралство Урарту, възстановени от служителите на музея „Пушкин“ и Държавния научно-изследователски институт за реставрации, както и уникални експонати от колекцията на музея „Еребуни“, повечето от които не са участвали в изложби извън Армения. Представени са и паметници, открити от арменски археолози при разкопки през 2010 г.
Изложбата е посветена на 100-годишнината от рождението на ориенталиста и ръководителя на отдела за Древния Изток на Музея за изящни изкуства Светлана Ходжаш.
Настоящата експозиция е продължение на дългогодишното научно сътрудничество между археолози и музейни работници от Армения и Русия. Доказателство за това е последната зала, в която могат да се видят албуми от 50-те години на миналия век със снимки от разкопки, дневници на археолози, рисунки, възстановяващи орнамент от фреска в царския дворец... Всички те са от архивите на ДМИИ „Пушкин“.
Преди Втората световна война един от основните експерти по кралство Урарту е археологът Борис Борисович Пиотровски (дългогодишен директор на музей „Ермитаж“). Именно той през 1949 г. преподава методите за провеждане на разкопки на урартийски паметници на служителите от отдела за Древния Изток на музея „А. С. Пушкин“. Тогава ДМИИ изпраща Ирина Лосева и Ребека Рубинщайн на разкопките, които се извършват на хълма Гармир пълур (Червения хълм) в Армения. През 1949 г. е открит клинописният надпис на цар Аргищи I. А през 1952 г. започват разкопките на крепостта Еребуни на хълма Арин перт (крепостта Арин). В тях заедно с учени от Арменската академия на науките участват и археолози от музея „Пушкин“. От 1959 г. експедицията на руските експерти започва да се ръководи от Светлана Измайловна Ходжаш. Тя участва в проучванията на царството на Урарту почти двадесет години. Така че не е случайно, че настоящата експозиция е посветена на паметта на тази удивителна жена, учен, изследовател на Древния Изток.
Така историята на откриването на древното царство, което съществува в Арменското плато през IX-VII век пр. н.е., става част и от дейността на Пушкиновия музей. А ядро на музейната урартийска колекция стават артефакти, открити в резултат на съвместната експедиция на Арменската академия на науките и руския изследователски институт, която работи на хълма „Арин перт“ от 1952 до 1978 г. Точно там са открити руините на урартийската крепост Еребуни, основана от цар Аргищи през 782 г. пр.н.е.
Гордостта на музея „Пушкин“ са монументалните фрески, открити в близост до храма на бог Халди и в голямата зала на двореца на Аргищи I в Еребуни. Те датират от VIII-IV в. пр.н.е. За първи път след реставрация в изложбата са представени и части от „гараси” – глинени съдове за съхранение на вино или зърно.
Изложбата започва с паметниците от бронзовата епоха на културата Етиун, съществувала в Арменските плато от XVI век пр.н.е. Сред най-впечатляващите е карфица с ажурен ромб и кръгли издатини, в които е „скрит” модел на Слънчевата система – със Земята, Луната, Слънцето и планетите. „Космическата” игла (от колекцията на Държавния исторически музей) датира приблизително от XII век пр.н.е. А във времената, когато бронзът е заменен от желязото, до паметниците на тази култура се появяват и произведения на урартийските племена.
Вторият раздел на експозицията показва предмети от епохата на царство Урарту – изискани, белязани от влиянието на асирийската култура. Третата част на проекта съдържа находки от по-късната епоха на Ервандидите, тоест от VI-IV век пр.н.е., когато се формира древната арменска култура. По това време земите на Урарту вече влизат в Ахеменидската империя. По това време датира и първото споменаване на Армения на три езика в надписа на персийския цар Дарий I. На древноперсийски – Armina (Армина), на акадски – Uraštu (Урашту), на еламски – Harminuya (Харминуя). Затова те са включени и в заглавието на изложбата. Така историята на Урарту се превръща в пролог към историята на древна Армения.
Царство Урарту съперничи на Асирия. Впрочем, благодарение на паметниците на асирийската писменост до нас идват и първите упоменавания за него. Асирийците използват клинопис, буквално „изрязвайки“ послания върху камък. Такова към потомците на Ашурнасирпал II, в което той съобщава за кампания срещу страната Наири (Урарту), може да се види и на изложбата. Писмото на камък е част от колекцията на Пушкинския музей. А до него е показана по-късна плоча с царския надпис на Сардури II – за запълнените хамбари. Този удивителен експонат е изпратен от Ереван и е от богатата сбирка с артефакти на Националния исторически музей на Армения.
Борбата срещу Асирия допринася не само за това, че грамотните жители на Урарту адаптират асирийско-вавилонския клинопис към своя език. Урарту отчасти дължи появата си на асирийското царство. Според историците, поради амбициите на Асирия, чийто владетел скромно се нарича Цар на Вселената, племената в Арменското плато трябва да се обединят през XII-IX век пр.н.е. Има две групи племена – едното са етиуните, които заемат местността още през бронзовата епоха. Другите – урартите, видимо идват по тези земи малко по-късно.
Названието на страната Урарту също се дължи на асирийците – така я наричат те в своите надписи. Племената на древната държава заимстват крилатите гении с бради от асирийците. Но не само тях. Лъвовете и биковете са навсякъде – като символи на власт и сила. Откритият при разкопки бронзов скиптър е украсен с елегантно изработена глава на бик. Коленичил бик на син фон има и върху фреска в малката зала на царския дворец. Крилат лъв замръзнал в скок се вижда върху мъжки бронзов колан. Лъвове и бикове шестват около кръга на прекрасно запазен щит, който „на бог Халди, господарят, Руса, синът на Сардури, ... е посветен“. Ръбът на щита е покрит с клинопис. Тази изключителна работа на занаятчии, работили през 730-713 г. пр.н.е. д., впечатлява и до днес. Фигурка на лъв украсява и бронзова фибула, както и копче от розов ахат.