Докторът по международно право от френския университет „Париж-Пантеон-Асас“, адвокатът и бивш генерален секретар на Международната федерация по правата на човека Рафи-Филип Калфаян, в интервю за Alpha News отбеляза, че според него насилствено депортираните жители на Арцах трябва да продължат борбата за реализиране на правото си за самоопределяне в международните съдилища. Според него, част от тази борба е искът на Армения против Азербайджан, внесен на 28 септември 2023 г. в Международния съд на ООН, в който арменската страна представлява правата на арцахските арменци. Именно по това дело на 17 ноември същата година съдът приложи временна мярка срещу Баку, според която Азербайджан е длъжен да осигури правото на арцахци да се завърнат. Съгласно решението, той трябва да осигури безопасността на арменците, останали в Арцах, тоест арменците трябва да могат да живеят там без заплаха от упражняване на сила. От Азербайджан също се изисква да защитава и съхранява регистрационни документи и регистри на документи за самоличност и лично имущество.
„Днес е важно това дело да бъде доведено до край, до окончателна присъда. Страните разполагат с една година да подготвят докладна записка пред съда. През тази година предлагам хората на Арцах да се присъединят към делото, тъй като те нямат право директно да защитават правата си, така че трябва да могат да убедят други държави да ги защитават. Народът на Арцах трябва да защитава правата си независимо от решението на арменското правителство, защото ако утре правителството внезапно се откаже от този иск, делото ще приключи без окончателна присъда, което е много опасна стъпка от гледна точка на правата на арцахци.
Паралелно с това е необходимо да се работи с други държави, за да защитават и те правото на народа на Арцах на самоопределение“, смята Калфаян.
Адвокатът в интервюто си засегна и темата за проблема с арменските пленници, държани от Баку. Официално е потвърдено, че в Азербайджан има 23-има такива. „Те ще бъдат държани като заложници, докато не бъде разработено мирно споразумение, но такова, каквото искат азерите. Не мисля, че тези хора ще бъдат освободени, преди да има такъв документ. Затова искането за освобождаването на пленените трябва да стане предусловие в арменско-азербайджанските мирни преговори. Това е въпрос на национална чест“, заяви още Калфаян.
Да припомним, че според казаното от председателя на арменския парламент Ален Симонян темата за пленниците не е включена в проекта на т.нар. мирен договор.
Коментирайки въпросния „мирен“ процес между Ереван и Баку, експертът посочи, че целта на Азербайджан е една – да получи тъй мечтания „коридор“ през Сюник, а не мирен договор. Той подчерта, че в скоро време не вярва да бъде подписан подобен документ и че единственото, към което се стремят Анкара и Баку, е да получат контрол на пътя през Армения, който да бъде изцяло в техни ръце. „Въпреки че Никол Пашинян отрича, тристранното заявление от 9 ноември ясно посочва, че така нареченият коридор трябва да бъде под контрола на руските сили. Руската страна предпочита да запази контрола над този „коридор“, защото ако не го контролира, има опасност Турция и Азербайджан да го контролират, на което Иран се противопоставя. Но го има и Запада, който предпочита този „коридор“ да бъде или под контрола на Армения, или на Турция и Азербайджан. Западът не иска Русия да контролира този маршрут“, отбеляза специалистът по международно право.
Що се отнася до варианта за привличане на частна охранителна компания по маршрута Нахичеван-Сюник-Азербайджан, за което заговори министърът на външните работи на Армения Арарат Мирзоян, отбелязвайки, че при извършване на евентуални превози на товари по този път Ереван обмисля възможността да ангажира такава компания, то според Калфаян тя не може да упражнява контрол върху суверенната територия на държавата. „Тези, които говорят за частни компании, имат предвид пари. Тези компании се търсят там, където има пари. Как могат да изберат фирма, която да остане неутрална? Това е невъзможно, ще има голям натиск от всички страни“, сподели той своето виждане.
Спирайки се върху арменско-руските отношения, Калфаян посочи два фактора, поради които Армения е трайно свързана с Русия. Първият е икономическият, защото силно зависимата в тази посока кавказка република изведнъж реши да промени своя външнополитически вектор по посока на Запад, то неизбежно ще нанесе сериозни щети на икономиката си. „Сложно е да си представим, че Европейският съюз или САЩ ще могат да заменят Русия, защото те няма кой знае какво да получат от Армения, а и критериите са доста различни“, обясни юристът.
Вторият фактор, който посочи той, е сигурността. И тук Ереван и Москва са също свързани помежду си както в двустранен формат, така и в рамките а Организацията на договора за колективна безопасност. На този фон Калфаян подчерта и още един факт, а именно, че Армения няма каквито и да било споразумения със Запада. „Няма никакви гаранции за сигурност. А и дори да имаше, то това би отнело много време. Освен това от САЩ на няколко пъти заявиха, че, да, ние сме готови да помогнем да укрепите своята безопасност, да подготвите армията си, но не прекъсвайте връзките с Русия.
Всички говорят за Франция, мислейки, че тя ще помогне. Но това също е нереално, тя има достатъчно свои проблеми – както вътрешни, така и външни, и не трябва да си въобразяваме, че тя е готова да поеме ролята на защитник“, обобщи Калфаян.