архитект

В Армения отбелязаха 160-годишнината от рождението на архитект Торос Торамянан

14 Apr 2024
архитект

Тази година се навършиха 160 години от рождението на една от забележителни фигури на арменската архитектурна мисъл – Торос Тораманян. Това бе и поводът да се открие експозиция на територията на мезия-резерван Зъвартноц, посветена на пазителя и изследователя на архитектурното наследство на арменския народ, архитекта и археолога, оставил завидни научни изследвания върху арменските храмове. Сред подредените експонати има снимки на паметници, научни работи, писма, чертежи, пътни бележки, всички те направени в древната арменска столица Ани (разположена днес недалеч от съвременната граница на Армения) и ред региони на самата Армения през различни периоди от неговата дейност.

слон

Изложен е също и намереният през 1927 г. с усилията на учения скелет на слон, открит в района на Казашкия пост в северозападните покрайнини на Гюмри. Смята се, че останките от животното са изключително древни. Изложените експонати са от личните архиви на Тораманян и Арам Вруйр – фотограф, преводач, драматург, участвал в редица експедиции, организирани от архитекта. Те се пазят във фондовете на Службата по охрана на историческата среда и историко-културните музеи-резервати. Праисторическият скелет на тригонския слон, който се смята, че е на над 600 000 години, е донесен от Геологическия музей в Ереван.   

архитект

Торос Тораманян е изключителен изследовател на арменската архитектура, който е посветил почти 30 години от живота си на изучаването на архитектурните паметници на родната си страна и с изключителните си изследвания поставя основите на научното проучване на историята на арменската архитектура.

Бъдещият учен се ражда през 1864 г. в Шабин Карахисар (Османска империя) в семейството на земеделец. Още като дете губи родителите си и е само на 20 години, когато с подкрепата на роднини поема към Константинопол, където след четири години – през 1888 г., постъпва във факултета по архитектура в школата за изобразителни изкуства. Скоро след това – през 1903 г., се заема и с научна дейност след като от Париж се установява тайно в Армения. Особен интерес проявява към храма Завъртноц и от 1904 г. нататък посвещава дълги години в проучването му. И това е разбираемо. Тази катедрала е уникална като архитектура, строена е през 642-653 г. под ръководството на католикос Нерсес Трети Строителя. Издига се на място, за което се смята, че е състояла срещата между цар Дъртад Трети и св. Крикор Лусаворич. Някъде около 930 г. храмът рухва след силно земетресение.

Тораманян се заема да проучи руините и да реконструира катедралата в чертежи. По това време разкопките се ръководят от архимандрит Хачик Дадян. Включвайки се в тази работа архитектът спасява от изчезване останките от забележителния паметник. Благодарение на неговите квалифицирани и задълбочени изследвания Зъвартноц се възражда от руините и днес ние можем да видим как е изглеждала тази величествена духовна обител – перла на арменския архитектурен талант, създадена през VII век.

архитект
Една от къщите във Варна, построена по проект на Тораманян

Торос Тораманян е тясно свързан и с България. Той идва в страната през 1896 г. и остава тук близо три години. Установява се във Варна и до днес създадените от него сгради красят морската ни столица. Той изгражда богати и забележителни жилищни сгради с много архитектурни детайли и богата релефна украса.

След като в края на XIX в. Арменското училище във Варна, което е разположено двора на Арменската църква „Свети Саркис“, изгаря, Торос Тороманян изработва проект за нова учебна сграда. Така оставя трайна следа и в живота на арменската общност в града. На негово име е кръстена улица във Варна.

архитект
Сградата на арменското училище във Варна

През 1900 г. Тораманян заминава за Румъния, а през 1901 г. отива в Париж.

В Армения освен интерес към катедралата Зъвартноц, той проявява внимание и към средновековната арменска архитектура в град Ани като се включва в експедицията на акад. Н. Мар. До началото на 1917 г. участва в разкопките на старите дворци и църкви, изготвя макети. След като Армения става част от СССР, е назначен за директор в Института по опазване на паметниците на културата в страната. Освен това проектира и изгражда много сгради, голяма част от които са паметници на архитектурата. По негов проект е изградена и Операта в Ереван.

Архитект Тораманян умира на 1 март 1934 г. в Ереван, погребан е в Пантеона.