Когато човек реши да посети Армения, има толкова много интересни обекти и забележителности, които заслужават да бъдат видени. За жалост това не може да стане в рамките на 3-4 дни, дори за седмица, особено ако някой се интересува не просто от тази кавказка страна, а и от нейните цивилизационни достижения през вековете. Едно от тях, което си струва да бъде посетено, е пещерата Арени (Արենի). Това удивително от археологическа гледна точка място може да се разгледа на път към великолепния манастир Нораванк или на връщане от него. Не отнема много време, а е повече от интересно да се докосне човек до толкова древни времена и до начина, по който са живели предците.
Нека да ви разкажем как са се подвизавали в пещерата древните, обитавали я през V-IV хилядолетие пр.н.е. Смята се, че там са живели хора от т.нар. куро-аракска археологическа култура, а следите от този период, открити в обиталището, са многобройни. Сведенията са взети от статия, публикувана в блога на Арменския музей в Москва.
Пещерата се намира в района на Вайоц цор в Армения, разположена е на височина 1080 м над морското равнище. По време на провежданите там археологически експедиции, които впрочем продължават, са открити множество интересни артефакти. През дългите векове мястото е било удобно и безопасно за древните люде, а сухотата и прохладата са създали чудесни условия за доброто им запазване, което позволява на учените да направят своите проучвания и да стигнат до забележителни изводи.
В Арени бяха намерени няколко добре съхранени културни слоеве, всеки от който даде възможност за откритие. Най-ранните находки датират от VI век пр.н.е. Наред с предметите, намерени в пещерата, интерес представляват антропологическите находки.
Пещерата Арени е многокомпонентен пещерен комплекс, в който са открити артефакти от енеолита до бронзовата епоха. В Армения мястото е известно още като „Пещерата на птиците“. Тук археолозите откриха вероятно най-старата винарна в света, мозък на древен човек, останки от 5000-годишна стара сламена пола и най-старата кожена обувка в света. Първото откритие на артефактите бе направено през 1997 г. от археолога Борис Гаспарян. Оттогава бяха извършени множество разкопки, които ще продължат и в бъдеще. Пещерният комплекс е един от малкото в Кавказ, които се класифицират като „карстови“, с дебел слой седиментни скали.
Разкопките дават основание на археолозите и учените да смятат, че пещерите Арени (те са няколко и не всички са проучени) са обитавани от хора през предхалколита (5-то хилядолетие пр.н.е.). Халколитът (наричан още енеолит, средата на IV-то - началото на II-ро хилядолетие пр. н. е.), известен още като медната епоха, е онзи период в човешката история, когато хората, както подсказва името, започват широко да използват мед за изработка на инструменти и това се случва независимо на различни места в интервали от няколкостотин години. В същото време в различните региони нивото на развитие на цивилизацията се различава невероятно силно: докато в Древен Египет вече съществува астрономията и е въведена 365-дневната година, в Източна Европа е широко разпространена примитивната номадска култура, чиито представители стават носители на протоиндоевропейския език.
Археолозите смятат, че хората, живели в Арени, принадлежат към куро-аракската археологическа култура. Те са обитавали места, разпръснати из целия Кавказ, в днешна Армения, Грузия и Азербайджан, както и в Западен Иран и Източна Турция. Артефакти от тази култура са открити в Ирак, Сирия и Израел (където датират приблизително от същото време, както в Египет от прединастичния и раннодинастичния период). Това предполага, че културата Kuro-Araks вероятно е имала широко културно и икономическо разпространение и влияние.
Материалите, открити в Арени, предполагат, че човешката дейност в пещерата се е случила в продължение на десетилетия или векове, а не хилядолетия, от около края на 5-то хилядолетие пр.н.е. до началото на 4-то хилядолетие пр.н.е. Нещо повече, разкопките показват вероятността до е имало разделение на труда сред праисторическия куро-аракски народ и това е отразено в начина, по който е използвана пещерата. Учени и археолози твърдят, че е била разделена на помещения със специфично предназначение: места за жилища, за производство и места, предназначени за ритуални и погребални обреди. Археолозите откриха семена, орехи, останки от дървени въглища, костно шило и острие от обсидиан, безброй останки от керамика, кости от овце, кози и прасета и няколко човешки зъба. Изглежда, че праисторическите хора са използвали ями с големи керамични съдове или съдове за отпадъци в задната част на пещерата. Странното е, че в тези ями за боклук са намерени няколко кости на деца и бебета, чието наличие там няма обяснение.
В керамични съдове са били поставяни и растителни материали, но остава неясно дали са били използвани за ритуални цели или са смятани за боклук. Разпръснатите животински кости със следи от клане показват, че хората от тази култура са яли месо от кози и овце.
През 2007–2011 г. археолозите разкопаха винарна в пещерата Арени, която според тях е на около 6000 години. Бяха открити разнообразни предмети: легени, които хората са използвали за пресоване на вино; съдове за съхранение; чаши за пиене на вино; няколко инструмента за правене на вино; вани за ферментация; останки от опитомени лози. Това прави пещерния комплекс Арени един от най-старите обекти в света, съдържащ някои от най-ранните доказателства за лозарство. Сухите условия в пещерата са били много подходящи за производство на вино. Радиовъглеродното датиране на няколко керамични парчета е в състояние да ги датира около 4100–4000 г. пр.н.е. Археолози и учени смятат, че древните народи, обитавали Арени, може да са използвали вино в ритуали или погребални обреди. Разкопките показаха, че в пещерата близо до района за производство на вино има около 20 човешки погребения, а около гробовете археолозите откриха различни чаши за пиене.
Една от най-забележителните находки бе намерена през 2010 г. – кожена обувка, изработени от телешка кожа, на възраст 5500 години. Датиращото от 3500 г. пр.н.е. изделие се смята, че се е запазило благодарение на ниските температури в пещерата, както и на овчия тор. Любопитното е, че обувката е намерена натъпкана с трева/слама. Най-вероятно е направена от едно парче кожа, разрязано наполовина и след това дъбена отделно. Кожената обувка изненада археолозите със своя „модерен“ вид. Археолози и различни учени допускат, че изделието е било свалено от древните обитатели на пещерата по време на ритуална церемония, която може да е включвала вино.
През същата 2010 г. година изследователите на пещерата откриха и сламена пола, датираща от 3900 г. пр. н. е., а през 2008 г. биологични материали, съответстващи на човешкия мозък. Тази част от мозъка е с размер 10 см и е толкова добре запазена, че са съхранени видими следи от кръвоносни съдове.
Общността на хората, живели в Арени, е била много необичайна, защото рядко всички „елементи на живота“ са били разположени в пещерите – жилищни помещения, „кухня“, плевня, светилище и дори винарна и гробище. В тази група не е имало много хора, пещерата е нещо като голяма семейна къща в скалата или малко селце. Този невероятно интересен паметник все още не е напълно проучен, както посочихме, работата на археологическите експедиции все още продължава и вероятно ще доведе до още много интересни открития в бъдеще.