Снимат филм за легендарния арменски генерал Михаил Лорис-Меликов

Тази година се навършват 200 години от раждането на известния руски военачалник и държавен деятел с арменски корени Михаил Лорис-Меликов. По този повод в Руската федерация се организират ред прояви, а режисьорът Александър Марутян започна снимките на новия си филм – „Два генерала – една крепост“. Лентата е посветена на забележителния военачалник, а главната роля е поверена на арменския актьор Слава Степанян – художествен ръководител на Московския арменски театър.

Михаил Лорис-Меликов не само успява да направи изключителна военна кариера, но се проявява и като талантлив управленец и реформатор. Влиза в историята като човек, който се стреми да постигне промени в руското общество не по революционен, а по еволюционен път. Но така и не е чут…

Арменският военен се нарежда сред най-значимите фигури в държавния, административния и военен живот на руското общество през втората половина на XIX век. Във всяка от сферите на своята многопластова дейност графът винаги смята за важно да се спечели подкрепата на обществеността. И винаги  изхожда от виждането, че Русия се нуждае от либерални реформи, притежавайки широки правомощия, които се  опитва да прокара. Става автор на проектопрограма, известна като „Конституцията на Лорис-Меликов“, която намира одобрение сред различните слоеве на обществото. Само че положителните усилия на този надарен с таланти човек биват нивелирани от цял ред негативни фактори.

Лорис-Меликов се ражда през октомври 1824 г. в Тифлис (дн. Тбилиси). Бъдещият военачалник произхожда от старинен дворянски род, който води началото си от XVI век. Баща му е търговец и води своите дела в Лайпциг. Желанието му неговият наследник да получи достойно за времето си образование води до изпращането на момчето в известния Лазаревски институт. Само че скоро след това младият Михаил, който има бурен нрав, е изключен заради хулиганство. Така той се оказва в Санкт Петербург, за да учи в школата за кадети и офицери

За личния живот на бъдещия държавен деец не се знае много. Известно е, че се жени за княгиня Нина Аргутинска-Дългорукая, която му ражда шест деца – Мария, София, Елизавета, Тариел, Захария и Константин, който умира още като дете.

Военната кариера на младия офицер започва в Городенския хусарски полк, където той служи като корнет четири години. По това време бушува Кавказката война и младият мъж доброволно участва в нея. Така Лорис-Меликов се оказва под командването на княз Михаил Воронцов. А по време на сраженията се изявява като храбър войник. Участва в чеченските и дагестанските операции, отличавайки се по време на нападението на село Чох. За заслугите си е награден с орден „Св. Анна“ (4-та и 3-та степен) и получава чин капитан.

Дейностите на офицера по време на Кримската война са не по-малко забележими. За успехите си в сблъсъците сред планинците Михаил е повишен в полковник, след което получава под свое командване отряд, състоящ се от представители на кавказките националности, които се занимават с разузнаване и създават трудности на врага.

По-късно Лорис-Меликов е предоставен на разположение на граф Николай Муравьов-Карски, но не спира да командва ловците. Компетентните му действия правят възможно превземането на крепостта Карс, след което той получава статута на ръководител на района на Карс. Офицерът се проявява като справедлив и компетентен ръководител, но след мирния договор с Турция е принуден да напусне поста си.

Военният водач е повишен в чин генерал-майор и се заема с административна работа. Той командва войски в Абхазия и инспектира линейни батальони в провинция Кутаиси. Михаил Тариелович става известен като „специалист по кавказките народи“, който успява да ограничи набезите на планинците чрез укрепването на Цебелда и да спре контрабандната търговия, която им позволява да се снабдяват с огнестрелно оръжие. Освен това участва в преговорите с Турция за съдбата на високопланинските заселници, което му носи орден „Св. Станислав“ (първа степен).

През 1863 г. военачалникът получава управлението на Терска област, след което е удостоен със званието генерал-лейтенант. Заемайки ръководна позиция Лорис-Меликов се отличава с компетентната си политика към местното население. Той допринася за окончателното премахване на крепостничеството, развитието на търговското земеделие и трансформацията на образователната система. С личните средства на държавника се основава Владикавказкото занаятчийско училище.

Успехите на генерала не остават незабелязани от суверена и той е удостоен с чин генерал-адютант. Но военните кампании и тежката административна работа подкопават здравето на Лорис-Меликов, поради което той е принуден да поиска уволнение и след това отива в чужбина, за да се подложи на лечение

Когато започва Руско-турската война (1877-78) военният е принуден да се върне в родината си. Познанията на Лорис-Меликов по езици и доверителните му отношения с местното население са изключително полезни, което му позволява да превземе Ардахан, Карс и Ерзурум.

Освен ордените „Св. Георги“ (3-та и 2-ра степен) и „Св. Владимир“ (1-ва степен), генерал-адютантът получава титлата граф за военните си заслуги, а също така е утвърден гербът на семейството му. След това прекратява военната дейност и се заема пак с административна работа. А по време на епидемията от чума Михаил Тариелович ръководи генерал-губернаторите на Саратов, Самара и Астрахан. Навременното въвеждане на карантинни мерки от негова страна му позволява да сведе до минимум разпространението на инфекцията и да я победи.

Докато арменецът се бори с чумата, държавата е атакувана от ново бедствие – тероризма. Известно време военачалникът се бори срещу революционерите в провинция Харков, но след саботажа в Зимния дворец е назначен за ръководител на административната комисия, чиято цел е да защитава държавния ред и обществения мир. На новата си позиция той се стреми да разбере каква е причината за тероризма и как да го изкорени. Изводът е, че населението е недоволно от незавършеността на Великите реформи на Александър II, затова настоява за прекратяване на работата на комисията и поема поста министър на вътрешните работи. За да промени създадената ситуация в Руската империя Лорис-Меликов предлага на императора проект на конституция, известна още като „диктатура на сърцето“. Макар да настоява за по-строги репресии срещу революционерите, в същото време се стреми да въведе свобода на словото, да премахне избирателния данък, да намали изкупните плащания и да премахне „временно задлъжнялото състояние“. Суверенът одобрява проекта, но скоро след това е убит. Неговият наследник Александър III има отрицателно отношение към реформите, така че отхвърля предложенията на военния лидер. След това Лорис-Меликов подава оставка и се премества да живее в Ница. Умира на 24 декември 1888 г., причината за кончината му остава неизвестна. Тялото на видния държавен деятел е пренесено в Тифлис, за да бъде погребано във Ванската катедрала. По-късно тленните му останки са пренесени в двора на църквата „Сурп Кеворк“.

Паметта за делата на Михаил Лорис-Меликов се пази трайно в именуването на улици, селище в Краснодарския край се нарича Лорис, има и село Лорис-Меликово в Омска област. През 1972 г. Абузар Айдамиров пише романа си „Дълги нощи“, който разказва за легендарния военачалник. В още един роман той е главен герой – „Корени“ на Марк Алданов (1950 г.).