В средновековна Армения е имало знатни и богати княжески династии, които са строили луксозни дворци за своите семейства. За съжаление повечето от тези великолепни сгради не са оцелели, за тях до наши дни са достигнали предимно писмени свидетелства. Село Орс в района на Вайоц Дзор обаче е уникално в това отношение, тъй като тук е запазен дворецът на Чесар от известната фамилия Орбелян. И от няколко месеца там се провеждат разкопки. Дворецът е разчистен от пръстта и се разкриват доста любопитни исторически артефакти.
Ръководителят на археологическата експедиция Аветис Григорян разказва: „Чесар е бил доста могъщ княз, контолирал е целия този път, околните села са му принадлежали, а княжеската му резиденция е била село Орс. Този дворец е един от уникалните образци на светската архитектура на Армения от XIII-XIV век. В пределите на страната няма втори такъв дворцов комплекс, който да се е съхранил до наши дни“.
Предполага се, че палатът е издигнат през XIV век. Два месеца преди началото на разкопките са намерени интересни артефакти, сред които има ценна посуда, част от която е донесена от други страни. В това няма нищо удивително, тъй като Чесар Орбелян е бил известен с деловите си контакти, а и през местността, където той е живял, е минавал известният търговски маршрут Двин-Партев, който е бил част от Пътя на коприната.
При разкопките напълно е разчистена колонната зала, където великият княз е приемал гостите си. От двете страни на входа има ниши за посудата и за битовите принадлежности. „Може уверено да се твърди, че тук е имало много стаи, които заради по-нататъшните природни процеси са се озовали под слой пръст. Те определено са съществували, защото Чесар е имал голямо семейство: знаем за петима синове, единият от които е починал като малък. Семейството е наброявало около 30 души, без да броим слугите и придворните”, отбелязва ръководителят на обекта.
До двореца е открита и конюшня.
Орбеляните напускат тази област и се преместват в Лори и в Грузия през XV век, накъде през 1430-те и 50-те години. След тяхното заминаване в имението започват да се заселват местни селяни. По време на по-нататъшното застрояване камъните, от които е построен дворецът, са използвани като вторичен строителен материал. В главната зала на двореца са открити няколко огнища, предназначени за отопление на помещението. Известно е, че някои стаи на палата са били използвани чак до ХХ век.
Според Григорян това обяснява и факта, че при разкопките не са намерени никакви украшения, нито медни или сребърни монети. Много е вероятно населилите се в разкошния дом да са ги „прибрали“. Със сигурност е имало скъпи вещи, тъй като князът е бил състоятелен човек, а и на мястото, където е живеел, е имало път за керваните, които са пренасяли доста интересни вещи. Затова археолозите се надяват, че ще направят и нови открития, когато разширят разкопките си на запад догодина. Там все още има доста непроучени слоеве земя.
На няколко стъпки от двореца се е намирала църквата, построена от владетеля Орбелян. През средновековието е било прието редом до княжеските дворци да се издигне храм. Сградата е била скрита почти изцяло под построения по-късно път, а другата част – сред руините. Открит е и надпис с датата на построяването – 1326 г. В резултат на разкопките е разкрита и скалната основа на духовната обител. Строителите буквално са секли в скалата, за да я построят.
Отлично запазени са плочите, с които е бил постлан подът на църквата. Григорян смята, че това се дължи на факта, че храмът се е срутил при силно земетресение и така са затрупани плочите. Предполага се, че това е разрушителното земетресение от 1407 г., в резултат на което загиват много представители на рода Орбелян.
По време на разкопките археолозите правят изненадващо откритие – намират погребение на деца на възраст между 7 и 8 години. „Оказа се, че сред руините на църквата в началото на ХХ век, според нашите предположения, през 20-те и 30-те години на миналия век, е имало масово детско погребение. Открихме около 30 детски гроба. Лабораторните изследвания ще покажат кои са тези деца, от какво са загинали, епидемия ли е или има други причини”, поясни Григорян.
Разкопките вече позволяват да се изготви проект за реставрация. Екипът от археолози се надява в близко бъдеще дворецът и църквата да възвърнат първоначалния си вид и да се превърнат в популярни туристически обекти.
Разработва се и още един проект – за керван-сарая, построен отново от Чесар Орбелян и братята му на прохода в планината Варденянц, на няколко километра от двореца. Постройката, известна като кервансарай Селим, се намира на надморска височина от 2410 метра. Още от входа става ясно, че това не е обикновен кервансарай: на фасадата има барелефи на лъв от едната страна и могъщ бик от другата. Запазен е надпис за изграждането му, според който е построен през 1332 г.
Текстът на надписа, което се намира в постройката, гласи: „В името на всемогъщия Бог, в 1332 г., по времето на владетеля на света, Бусаид хан, аз, Чесар, син на княза на князете Липарит и майка ми Анна, и внукът Иване, и моите братя, величествени като лъвове, принцовете Боиртел (Буртел), Съмбат и Еликум от династията на Орбелян, и жена ми Хориша, дъщеря на Вардан от рода Серикариман и ....., построиха този духовен дом за наша сметка в името на спасението на душите наши и нашите родители, и нашите братя в Христа, както и моите живи братя и синове - Саркис, свещеник Ованес, Кюрд и Вардан. Молим ви се, странници, да ни спомните в Христа. Строителството започна през периода на свещеничеството на Исай и беше завършено благодарение на неговите молитви през 1332 г.".
Вътрешното осветление на кервансарая се осъществява през отвори в тавана. Сградата се състои от три помещения: главният вход води до зала с дължина 9 метра. Покрай стените на залата се издига колонада от 8 еднакво разположени пиластъра, покрити с варова мазилка. В нишите между тях има ясли - 16 каменни хранилки за коне. В края на залата има 2 стаи, предназначени за настаняване на гости. „Този кервансарай е ценен, защото е много добре запазен. Разбира се, през 50-те години на миналия век е извършена реставрация, но като цяло това е автентичния му вид, който е дошъл до нас от Средновековието“, отбелязва Григорян.
На Селимския проход е имало и други кервансараи, тъй като през него е минавал пътят Двин-Партав, но най-известният и най-добре запазеният е този, издигнат от Орбелян. Стените на сградата са покрити с пукнатини, възникнали в резултат на земетресенията във Вайоц Дзор, но конструкцията се оказва толкова здрава, че ги издържа и оцелява. През съветските времена, от 1956 до 1959 г., постройката е ремонтирана и укрепена. Сега се разработва проект за цялостна реставрация на кервансарая, който ще даде втори живот на това величествено Орбеляново съоръжение.