Развитието на арменската икономика на фона на глобалните и регионалните предизвикателства бе темата, на която посвети своята публичната си лекция президентът на Армения Вахагън Хачатурян. Тя бе изнесена в Аулата на софийския университет „Св. Климент Охридски“ в присъствието на дипломати, политици, министри, университетски преподаватели, студенти и гости – българи и арменци. Арменският държавен глава е на тридневно държавно посещение в България по покана на българския си колега Румен Радев. Тя датира още от 2018 г., когато Радев направи първата си визита в Ереван.
Високият гост бе приветстван от ректора на Алма Матер проф. дфн Анастас Герджиков, който изтъкна, че макар най-старото и голямо висше учебно заведение у нас да се посещава много от високопоставени чуждестранни гости, не се случва често президенти да говорят в университетската Аула. В този контекст ученият изтъкна, че е чест да бъде посрещнат и приветстван Вахагън Хачатурян. Припомни също, че „Св. Кл. Охридски“ е активна институция в полето на международното сътрудничество и има над 350 споразумения с различни партньорски университети.
Взимайки думата, арменският президент изтъкна, че няма да говори в качеството си на политик и държавен глава, а като човек на науката, който дълги години се е занимавал с макроинокомика и с икономически въпроси като цяло. Той благодари за предоставената му възможност, подчерта дългогодишните топли двустранни отношения и контакти, посочвайки, че има предвид времето на съвместното съжителство в рамките на Османската империя. Преди да заговори по чисто икономически теми, той си позволи да промотира с няколко фотоса Армения, показвайки руините на храма Зъвартноц на фона на планината Арарат, манастира Нораванк и червените скални образувания около него, красивите и древни арменски хачкари, съвременен Ереван. Подчерта, че няма да се спира детайлно върху историята на първата държава, приела християнството, защото за това ще са нужни не часове, а дни и че арменската древност отдавна е научно доказана.
Пристъпвайки към темата на своята лекция, той заговори за настоящата ситуация в икономическото развитие на Армения, посочвайки, че за тази година се очаква 11 % - 11,8 % ръст на брутния вътрешен продукт и подчертавайки, че това ще е изключителен икономически ръст за страната във времена на глобални кризи. Особено като се има предвид загубената война с Азербайджан, дадените многобройни жертви, последвалия ковид, както и настоящата война в Украйна. Сред факторите за това той посочи нарасналия интерес към Армения заради ставащото в Украйна, като обясни, че в републиката влизат както много руснаци, откривайки свой бизнес на арменска почва, така и украинци. Поясни, че това е работна ръка и то основно от квалифицирани кадри и ИТ специалисти.
Сред най-атрактивните сектори в Армения, предоставящи възможност за развитие, според неговите думи са информационните и комуникационни технологии и туризмът. Специално внимание отдели на развитието на високите технологии, припомняйки, че в Армения те отдавна се развиват на ниво, че страната не само е произвеждала компютри, но и има добри професионалисти в тази сфера и сега част от усилията продължават да бъдат ориентирани към развитието на ИТ-технологиите. Арменският президент дебело подчерта, че днес републиката е атрактивна за предприемачество, споделяйки, че правителството създава много улеснени и облекчени възможности за регистриране на бизнес, за откриване на банкови сметки, посочвайки, че това може да става и дистанционно. Важното е да се плащат данъците към държавата и че се води засилена борба срещу корупцията. Спомена, че е налице политическа воля тя да бъде победена, тъй като този порок нанася най-големи вреди на арменската икономика. Говори и за инвестиционните възможности, за това, че в Армения след „кадифената революция“ през 2018 г. са предприети реформи и се наблюдават съществени промени по отношение на върховенството на закона, подобряване на индекса за демокрация, свободата на словото, човешките свободи, както и свободата за развитие на бизнес дейности.
Тъй като самият той е човек на науката, а и част от слушащата го аудитория бе от академичната общност, обърна поглед и върху изключителното внимание, което сега правителството отделя на научните среди. Подчерта, че има възможности да се разработват програми и проукти, да се кандидатства за тях, за да бъдат финансирани и то достатъчно добре, за да могат учените да получават високи заплати. Дори цитира суми от порядъка на 1300 долара работна заплата за научните работници при средна заплата за страната от около 400 долара. Каза, че това е засилил интереса към научната дейност, който преди години е бележел значителен спад. И в този контекст заяви, че днес в Армения има специално отношение към образованието, че правителството има разработена програма за ремонта или построяването на 500 училища и това е един мащабен проект, над който вече се работи. Вахагън Хачатурян посочи, че страната му не разполага с нефт, газ или особени природни ресурси и затова най-важният ресурс са хората, младите хора, които да имат възможност да се образоват и да прилагат знанията си в различните области.
Детайлна и обхващаща много страни на икономиката бе продължилата близо час лекция, която бе съпътствана с нагледна част – диаграми, графики и други подобни атрибути, които показваха растежа, промените, перспективите. Част от тях даваха и сравнителен анализ с икономическите показатели на съседни и по-далечни държави. Присъстващите получиха ясна представа за настоящата икономическа картина в Армения и възможностите, които се предлагат за развитие в бъдеще.