
На 17 септември, след близо четири години, прекарани в България като посланик на Армения у нас, дългогодишният дипломат Армен Едигарян се върна в Ереван, завършвайки своя мандат. Седмица преди да отпътува с указ на президента Румен Радев той бе отличен с орден „Мадарски конник“ първа степен за ползотворната си работа и за укрепването на двустранните арменско-български отношения. Това бе поводът да проведа разговор с него и да чуя неговите впечатления от дипломатическата му дейност у нас. Но той се оказа малко необичаен или по-скоро необичайно бе мястото на провеждането му – в самолета.
В практиката ми като журналист за първи път ми се наложи да правя интервю, летейки за Армения, но просто нещата се подредиха така. Двамата, след като не успяхме поради ангажименти да се срещнем, докато посланик Едигарян бе още в София, се уговорихме, че ще разговаряме по време на полета, тъй като аз също летях за арменската столица.
Разбира се, първият ми въпрос се отнасяше до това с какви чувства арменският дипломат е приел връченото му отличие:
С признателност и най-добри чувства, естествено. Благодарен съм на президент Радев, че така високо оцени моята работа. Благодарен съм и на българския народ, и на арменската общност. Или ако трябва да кажа съвсем накратко, връщам се в Армения, изпълнен с чувства на искрена признателност заради отношението през изминалите четири години, което те имаха към мен, към дипмисията ни.
- Дипломатическата работа не е само отношение. Зад нея стои работа, която впрочем не винаги е видима. През тези четири години какво можете да откроите като важен успех, или пък да посочите като слабости, пропуски?
- Така е, напълно съм съгласен с вас. Защо изразих благодарност към българския народ? Защото арменско-българското приятелство е силно, върху него се градят и развиват нашите междудържавни отношения. Моят мандат се оказа в доста труден, сложен период, както знаете: 44-дневната война в Арцах, пандемията от ковид, агресията на Азербайджан към Армения, катастрофалните събития около Планински Карабах. Също така трябва да отбележа и тази безкрайна изборна одисея в България, която по никакъв начин не подпомагаше за развитието на работните процеси. Искам да кажа, че имаше трудности, но в крайна сместа трябва да подчертая, че ние успяхме да запазим нашия двустранен диалог на високо равнище. Ще си позволя да припомня някои епизоди, които са значими. Това е посещението на арменския президент Вахагън Хачатрян в България, официалната визита на арменския външен министър Арарат Мирзоян, както и на председателя на Националното събрание Ален Симонян. Т.е. имаше доста активно сътрудничество, търговско-икономическите контакти също бележат развой. В момента ние с вас се намираме в самолета, осъществяващ директен полет от София към Ереван. Вижте колко е препълнен самолета, няма свободно място и това е сериозно постижение. Радвам се, че виждам немалко български туристи, което е показател, че туризмът между нашите страни също се активизира. Да, не мога да кажа, че имахме някакви фактически победи, успехи. Имаше редица обективни трудности, но на фона на стабилното двустранно приятелство между нашите народи, както и на активното участие на арменската общност в България, която е също здрав мост между нашите държави, беше постигнат известен напредък.
На няколко пъти споменахте арменската общност в България. През тези четири години как усетихте вашите контакти с нея, какви са впечатленията ви от нейното присъствие в страната? Може би не бе свършена много съвместна работа, но все пак имаше събития, на които присъствахте, имаше прояви, които преминаха под егидата на посолството. Обобщете с няколко думи вашите впечатления?
- Ако оставим настрана моите лични много позитивни чувства към онези арменци, с които имах удоволствието да работя, аз към държавен служител. И съм реалист като такъв. Нека да го кажа така: работех с онези, които искаха да бъдат полезни на Армения. Слава Богу, отминаха онези времена, когато арменските дипломати търсеха от диаспората финансова подкрепа. Днес спюрка и държавата са равнопоставени, съмишленици и затова с радост подкрепям културни, образователни и други подобни инициативи, които се предприемат от общността. Както казах, гледам реалистично, разбирам, че нито Армения е богата държава, че България също има своите проблеми, така че не можем да сваляме звезди от небето. Просто вършим ежедневната си работа, опитваме се да поддържаме контактите с арменската ни общност и да работим с всички онези центрове и структури, които имат положително отношение към Армения.
Срещнахте ли у нас организации или личности, които милеят за Армения, които се стремят да се популяризира арменската култура, традиции?
- Естествено, че срещнах подобно отношение. Без да посочвам имена, трябва да подчертая, че съм удовлетворен от подхода и работата на арменската общност в България. В диаспората, както и навсякъде, поколенията се смеят и променят. Така че трябва по-активно и по-отблизо да се работи с младите арменци. Разбирам, че по-възрастните сънародници са имали и са живели с друга, различна представа или мечта каква ще бъде Армения, как ще се развива, но времената се променят динамично и това трябва да се разбира и приема.
- Моето лично виждане е, че диаспората ни се стреми да съхранява арменската си идентичност и усилията ѝ са концентрирани изключително в тази посока. Но може би един от сериозните пропуски е, че през годините нашата общност не успя да си създаде трайно, сериозно лоби сред българската политическа реалност, което създава трудности за постигането на ефективни резултати вън от дейностите, които тя развива традиционно.
Напълно съм съгласен с вас. И това го подчертах още в началото на моя мандат, когато имах среща и с членовете на Координационния съвет на арменските организации в София. Споделих тогава, че трябва да се затвърди именно лобистичната работа и то не само заради развитието на арменско-българските двустранни връзки, но и в рамките на вътрешно-политическия живот, за да се усеща присъствието и думата на местната ни арменска общност. Няма арменец депутат например. Така че не видях обединената енергия и воля на общността в сложните времена, в които се оказа Армения. Коефициентът на полезно действие бе доста нисък, за съжаление и причината е, че тя не присъства активно в българската среда. Да, има много изявени, публични арменци, но това далеч не е достатъчно.
След като освободихте поста, кой ще го заеме сега?
- Има назначение, този път посолството ще се ръководи от жена, която е с опит и идва от европейска държава. Така че за втори път дипмисията ще бъде поета от дамска ръка, след Севда Севан. Надявам се, че тя ще донесе нови идеи, нови виждания и призовавам общността да я подкрепя.
- Благодаря ви за това интервю, проведено при различни условия и бих искала да ви уверя, че макар нашите възможности да са ограничени, да не са големи, ние в България като арменци, живеем с дъха, с духа на Армения, вълнуваме се от събитията там и се надяваме, че я очакват по-светли времена.
- Позволете ми на финала да кажа още няколко думи. Винаги съм подчертавал, че арменците в България са изключително добре интегрирани в живота на страната. Това от една страна е добре, но от друга вреди на арменската идентичност, води до определена степен към асимилация и затова трябва да се обръща голямо внимание на арменското възпитание. А това зависи от по-големите. Важно е младите арменци да идват в Армения, да я видят с очите си, да я почувстват със сърцето си. Това е най-доброто „лекарство“ за опазването на тази идентичност, рецептата за опазването на арменските корени.
- Благодаря ви още веднъж и се присъединявам напълно към финалните ви думи. Ако всеки види Армения със своите очи, вярвам, че ще я почувства по съвсем различен начин, ще я усети близка, а не просто като една страна, където живеят арменци.
Разговаря Вартануш ТОПАКБАШЯН