„Градът на 1001 църкви“ – така в продължение на векове е бил наричан град Ани. Познат е бил и като „Града на 40-те врати“. Тази древна арменска столица, може би най-известната сред десетките арменски столици, се отличава с великолепието си. Разкопките показват, че районът е населен от древни времена, най-малко от бронзовата епоха, но първите исторически сведения, в които се споменава „Крепостта на Ани“, датират от V век сл. н. е. До края на VIII век Ани и околните местности попадат под контрола на династията на Багратидите. Градът започва да расте от 961 г. сл. н. е., когато цар Ашот III премества столицата си от Карс в Ани. Само за 40-50 години той се превръща от малък укрепен град в голям средновековен град.
По времето на своя разцвет си съперничи не само по размери, но и по влияние с Константинопол, Кайро, Багдат. През XI век в града живеят повече от 100 000 души. Ани се развива и разраства, докато не настъпва времето на битки между съперничещи си империи, което води до разрушаването му. Днес древните църкви, зороастрийските храмове и други здания се намират в руини из суровия и пустинно изглеждащ ландшафт.
Но сега нашият разказ няма да е за намиращите се в разруха храмове, а за тунелите под града, за чието съществуване малцина знаят. Тяхната тайна е разкрита от италиански археолози. Но проучванията показват, че още в края на XIX век (през 80-те години) известният пътешественик, изследовател и мистик Георгий Гурджиев се натъква на мрежа от подземия под руините, както и на знаменитата Месопотамска школа, която действа през VI и VII в.
Специалистите твърдят, че в подземния Ани е имало училища, манастири, каменни домове, водни канали, монашески килии, зали за медитация и над 500 метра тунелни разклонения. Досега са открити към 823 отделни структури и пещери.
„Георгий Гурджиев, който прекарва голямата част от детството и юношеството си в Карс, открива напълно случайно подземния град. Той е със свой приятел - Бохосян, когато забелязал смущение в почвата. Започнали да копаят, докато не попаднали на тесен тунел. Това е началото на едно невероятно откритие – под руините на древния арменски град Ани са открити тайни водни канали, неизследвани монашески килии, стаи за медитация, огромни коридори, сложни тунели, капани, разказва кандидатът на историческите науки проф. Аристакес Микаелян. В една от стаите младежите намират парче пергамент в една ниша. Въпреки че Гурджиев говори арменски много добре, изпитва големи затруднения да разчете написаното на древен арменски език, което е първият знак, че подземният свят на Ани е много древен“.
Оказва се, че на пергамента има текст на писмо от един монах до друг. На мястото, където е открит артефактът, са намерени и други писма. В своя дневник Гурджиев пише следното: „Бяхме особено заинтересувани от едно писмо, в което авторът се позовава на информация, която е получил относно определени мистерии... Към края един пасаж особено привлече вниманието ни. В него се казваше: „Нашият достоен баща Телвант най-накрая успя да научи истината за Братството Сармунг. Тяхната организация действително е съществувала близо до град Сирануш, а преди 50 години, скоро след преселението на народите, те също са се преместили и заселили в долината Изрумин, на три дни път от Нивси... След това писмото е за други неща.
Най-много ни направи впечатление думата „Сармунг“, която няколко пъти сме срещали в книга, наречена „Мерхават“. Тази дума е название на известна езотерична школа, която според традицията е основана във Вавилон още през 2500 г. пр. н. е. и се знае, че е съществувала някъде в Месопотамия до VI или VII век сл. н. е. Но никъде не можаха да се получат и най-малки сведения за по-нататъшното ѝ съществуване. Твърди се, че тази школа е притежавала големи знания, съдържащи ключовете към много тайни мистерии“.
„Освен упоменаване на школата в писмото няма друга информация, разказва ученият от Ереванския държавен университет. По-късно се установява следното: някъде в VI или VII в. потомците на асирийците – айсорите, са преселени от византийците от Месопотамия в Персия. Може би това се е случило точно в периода, когато е написано това писмо. Ако тази езотерична школа наистина е съществувала по това време, тогава тя би могла да бъде само айсорска или арменска. Като се има предвид разстоянието, посочено в пергамента, което се равнява на три дни път от град Мосул, става ясно, че това място трябва да се намира някъде между Урмия и Ван.
Гурджиев наистина прекарва много години в търсене на следи от Сармунгското братство и, според неговите твърдения, успява да намери съвременните му представители и да се учи от тях. С течение на времето създава своя собствена философска и религиозна школа, която има последователи и до днес“.
Тунелите на древния Ани са един забележителен артефакт, свидетелстващ, че далеч не са разкрити всички тайни на средновековната арменска столица, която днес се намира в пределите на Турция. Едва преди няколко години за първи път академичният свят обърна внимание на подземния свят на арменския град, разположен на турско-арменската граница. Учени, академици и изследователи се срещнаха на симпозиум в Карс, който се проведе под надслова „Подземните тайни на Ани“. „Откритието на Гурджиев, направено преди почти 135 години не е потвърдено до разкопките през 1915 г. След години италианска група археолози потвърждава съществуването на манастира“, казва по време на симпозиума изследователят-историк Сезай Язъджи.
Оттогава в Ани се откриват нови подземни структури. Язъджи споделя, че сред най-важните сред тях са тунелите Гиден Гелмез, Йералти Аниси (Подземен Ани) и Гизли Капилар (Тайните врати). ", заявява той. Турският учен твърди, че е време светът да научи за подземния град Ани и да проведе допълнителни изследвания на това уникално място. Неотдавнашният симпозиум, посветен на скритите под земята тайни, е първата стъпка към постигането на тази цел.