В редакционната поща пристигна настоящето писмо с молба за публикуване. То е провокирано от един материал, носещ подписа на Арменска общност-Шумен и озаглавен „Одарнеръ харкецин, мерин мартигъ гърнаг тарцуцин! Или за неправилното усещане за общност!“ („Чуждите ни уважиха, нашите хора ни обърнаха гръб“ е преводът на арменския текст, изписан с български букви, бел. ред.)
Уважаеми братя и сестри,
С настоящото искам да Ви уверя, че това, което сте направили по случай 190-ата годишнина от обновяването и освещаването на храм „Св. Богородица“, е повод за гордост и преклонение пред усилията, оставили зад себе си поколения арменци, с яркото съзнание, че там се е опазил арменският дух.
Разбираемо е, че това, което сте направили, е едно типично общоградско мероприятие, с което сте запознали ръководството на града, обществеността и гражданите на Шумен с арменските традиции и култура.
Лично аз съм бил съорганизатор на представления в Бургас на Вашия танцов състав и останах с много добри впечатления. Така че, моето виждане за организирането на това голямо събитите е плод на неуморен труд на шуменските активисти и доброволци, за което аз се покланям.
Скъпи приятели, няма място за отчаяние и униние. Такива неща съпровождат почти всички прояви, организирани в нашата диаспора, включително и в град Бургас. В момента организационното състояние на арменската общност е в stand-by режим. Че не бяха ли Ковид епидемии, че не бяха ли липса на свещеници, че не бяха ли… Част от представителите на т.нар. ,,арменски организации“ използваха тези случаи да оправдаят своята пасивност, бездушие и некадърност.
Ние живеем точно в този етап. Етап, в който нихилизмът е взел връх, и всеки си мисли, че съдбата може да го подмине. Затова трябва да бъдем обединени, да приемаме нещата, каквито са, да разчитаме повече на себе си и своите възможности. Тези, които трябваше да направят това, за което споменавате, ще останат в миналото. Мислете за младите. Развивайте художествената самодейност, поддържайте неделна детска градина или училище; или, ако нямате, създайте ги. И след няколко години ще видите плодовете на Вашия труд. Възстановете танцовата самодейност. Все още има специалисти при Вас, които може да обединят и организират младите, а при нужда – се обадете и на нас, бургазлии, представителите на читалище ,,Ереван“.
Обичам Ви!
Ховсеп Мелконян, член на управителния съвет на НЧ ,,Ереван“