Днес поезията като че ли не е най-предпочитаното четиво и все пак има хора, които са привлечени, омагьосани от лириката. Тя ги очарова, изпълва ги с топли чувства и затова обичат или да я рецитират, или пък да откриват нови поетични творби, които ги развълнуват, или пък да разлистват страници от поети-класици и да ги препрочитат.
Такъв почитател на поетичното творчество е отец Кусан Хадавян – духовен пастир на арменците в София. Той непрестанно обръща погледа си към арменската поезия, отдавайки предпочитание на западноарменските автори като Матеос Зарифян, Сиаманто, Рупен Севак, например. Но не само те. Свещеникът не просто обича да чете техните лирични творения, но с удоволствие и страст ги учи наизуст. Вероятно стотици са стиховете, които може да рецитира в захлас с часове. А и самият той прави опити да пише, и то впечатляващо добре. Лиричната му душа изпитва афинитет и към класическата музика, която слуша с увлечение, но също и понякога, когато го навести вдъхновението, сам създава мелодии. Така че, когато се организират поетични срещи с него, те винаги са вълнуващи.
След продължително отлагане, на 15 декември най-сетне се състоя поредната среща с арменската поезия в лицето на две добре познати имена – Вахан Дерян (Ваан Терян) и Оник Паникян-Зармуни. Както винаги, прочувствено и с любов отец Кусан рецитира пред гостите на събитието около 30-ина произведения на авторите. Всеки от тях има различен натюрел, различно отношение към света и посланията, заложени в лириката им, имат различна посока. Докато Дерян е най-вече поет на любовта, то Зармуни твори в друг дух – патриотичен, родолюбив, воден от своите идеологични убеждения. Но и двамата са ни оставили забележителна поезия. И тя беше поднесена от свещенослужителя със съответното отношение и усет, така че да се почувства и нежността на любовната лирика, и силата на родолюбивата.
Срещата с Дерян и Зрмуни бе съпътствана с разказ за техния житейски и творчески път, поднесен от главния редактор на в. „Ереван“ Вартануш Топакбашян. Тя отбеляза, че с появата си в арменската поезия Вахан Дерян внася „струя свеж въздух“ в нея и припомни, че той се нарежда сред поетите символисти, увлечен от тази нова вълна в световната литература. Самият той казва за себе си: „Аз съм мечтаещ поет“. Реализмът, битовите и социално натоварени произведения при него биват заменени от изтънчена, романтична лирика.
Догодина, на 28 януари ще се навършат 140 години от появата на Вахан Дер-Крикорян (Тер-Григорян) на бял свят. Той е роден в село Гандза (днес Ниноцминда) в Грузия в семейството на селския свещеник, където получава основното си образование в местно училище. Продължава обучението си в Тбилиси в местната гимназия, след което поема към Москва, където завършва едно от най-престижните в онези години училища – Лазаревския институт за източни езици. Там заедно с приятелите си започва да издава ръкописния вестник „Надежда“, в който не само пише редакционни статии, но и ръководи отдела за поезия, където публикува стиховете си под псевдонимите Швин, Воло и др.
Вахан Дерян не остава встрани и от веенията на своето време. Под прякото влияние на революцията от 1905-1907 г. той написва цикъл от стихове „Тръненият венец“, в които прославя борците на революцията. И плаща за това свое отношение към царската власт – жилището му в Москва е претърсено, а самият той е арестуван. Освободен е сравнително бързо и постъпва в историко-филологическия факултет на Московския университет, в отдела за руски език и литература, като активно продължава да пише поезия. Успоредно с обучението си се заема с редактирането и издаването на литературно-художествения алманах „Карун“ („Пролет“). През 1913 г. напуска Московския университет и постъпва в Петербургския, където специализира ориенталистика. Но така и не успява да го завърши, защото през 1916 г. се връща в Тбилиси.
Важно е да се отбележи, че през 1914 г. Дерян изнася в Тифлис програмен доклад, озаглавен „Бъдещият ден на арменската литература“, който придобива значението на декларация за развитието на арменската литература през ХХ век. Участва в създаването на антологиите „Поезията на Армения“ и „Сборник на арменската литература“, съставени и публикувани от Валери Брюсов и Максим Горки. Като човек, който владее превъзходно руски език, творецът се заема и с преводаческа дейност, превежда от арменски на руски „Бебо” на Каприел Сундукян, първия том на романа „Искри“ на Рафи, „Зъл дух” на Ширванзаде и други произведения.
Говорейки за Вахан Дерян, В. Топакбашян се спря и върху неговата обществено-политическа дейност. Тя разказа, че макар през 1916 г. да започват да се проявяват първите признаци на туберкулозата, която той отива да лекува в Кавказ, след като започва първата руска революция (март 1917 г.), решава да се върне в Петербург. С идването на власт на болшевиките младият човек е назначен за заместник-председател на Комисариата по арменските въпроси към Народния комисариат по националностите. Влива се и в редиците на Комунистическата партия. Нещо повече: на III-ия и IV-ия Всеруски конгреси на Съветите през 1918 г. е избран за член на Всеруския централен изпълнителен комитет и участва в мирните преговори в Брест-Литовск като съветник на съветската делегация. През същата година написва брошурата „Какво каза Ленин на селяните“ и превежда на арменски произведенията на В. И. Ленин „Държавата и революцията“ и „Карл Маркс“.
Продължавайки с представянето на Дерян, Топакбашян припомни един малко известен факт – активното му участие в написването на указа за Западна Армения, който е издаден през януари 1918 г. и провъзгласява нейното право на свобода на самоопределение. Разказа и за това, че поетът работи усилено за спасяването на хиляди арменски бежанци, попаднали в разгара на гражданската война в Астрахан и Северен Кавказ. Начело на медико-санитарната група той лично настанява в къщите на местни арменци и в други жилища бездомни арменци, осигурява им средства за препитание, създава им работни места, оказва им всякакъв вид помощ, като използва за тези хуманитарни цели повече от 6 милиона рубли и два вагона с лекарства, предоставени му от Комисариата по арменските въпроси.
Като член на Всеруския централен изпълнителен комитет на Съветска Русия Дерян е натоварен с мисия в Туркестан в края на 1919 г., но болестта му се влошава и поетът е принуден да спре за кратко в Оренбург, където умира на 7 януари 1920 г. от туберкулоза. Гробът му остава неизвестен. „Чудната чаша от чувства и мисли беше разбита“, цитира думите на поета и общественика Аведик Исахакян журналистът.
„Може да се каже, че Вахан Дерян е лидер на новото поколение в източноарменската поезия от началото на ХХ век. Започнал литературната си кариера като писател символист, по-късно той развива свой собствен стил на психологически реализъм. Поетът подобрява литературния език и полага основите на силабическата ударна система в националния стил. И създава не само множество музикални, поразяващи с красотата и духовността си стихотворения, но и превежда впечатляващо количество произведения на руски автори. Той владее няколко езика, руски знае безупречно, но винаги пише на родния си език – арменския“, отбеляза също В. Топакбашян.
Завършвайки разказа за този поет, обновил арменската литература с присъствието си в нея, тя напомни, че в Ереван една от централните улици носи неговото име, че има музей „Дерян“, както и че през 1996 г. се създава фонд на неговото име, с цел развиване на арменската култура и изкуство, образование, просвета и благотворителна дейност.
На финала главният редактор на „Ереван“ проследи една интересна родствена връзка. Ето какво каза тя: „Основателят на фамилията, от която произхожда Дерян и за когото са запазени надеждни данни, е Вартан, който живее в Ерзурум в началото на XIX век. Неговият син Микаел емигрира в Джавахк (Грузия) през 1830 г. Синът на Микаел Хазарос, който живее в село Токат, се жени за Вартухи, чиито предци също идват от Ерзурум. От този брак се раждат Бедрос, Крикор и Сехбос. За нас в случая е интересен Крикор, който става свещеник в Ганджа и от когото тръгва фамилията Дер-Крикорян. Свещеникът има седем деца, от които ще споменем само сина му Сукиас и дъщеря му Ехисапет. Сукиас, след като се жени за Юхапер, им се ражда син Вахан, известен под псевдонима Терян.
А сега да се върнем на дъщерята на свещеника Крикор – Ехисапет. Тя се омъжва за Мъгърдич Налбантян, раждат им се две дъщери и двама сина – Степан и Аршак. (те са първи братовчеди на Дерян). През 1903 г. на Степан, който вече е женен, му се ражда дъщеря – Ашхен Налбантян, която се омъжва за виден грузински комунист. Самата тя е обсебена от комунистическата идея. Ашхен става майка на известния руски бард Булат Окуджава. И ето я арменската връзка на този изключителен творец, който до края на дните си поддържа тясна връзка с леля си Силва, която се грижи за него, докато майка му е заточена в Сибир като враг на народа, а бащата е разстрелян по време на сталинските репресии. Любимата баба на Булат е Мария Налбантян, край която той расте и която е постоянно до него, след като Ашхен се връща от заточение“.
Приживе Вахан Дерян издава няколко стихосбирки, сред които „Нощ и спомени“, „Златна приказка“, „Завръщане“, „Тръненият венец“, „Златната верига“, „Станата Наири“ – общо девет.
По време на поетичната среща присъстващите чуха и няколко подробности за вторият автор, представен от отец Кусан – Оник Паникян-Зармуни. Вартануш Топакбашян подчерта, че той е бил не само поет, но и философ, прозаик, преводач, преподавател и не на последно място един от основателите на националната идеология, известна под названието „Цехагрон“, както и близък идеологически съратник на арменския национален герой Карекин Нждех. „Неговият принос към литературата и философията е значителен в контекста на арменската национална идентичност“, отбеляза тя.
Зармуни е роден е в Малгара (Турция) на 19 януари 1905 г. През 1915 г. той и семейството му са заточени в Дейр Ел Зор, спасяват се по чудо и през 1919 г. се завръщат в Малгара, където младежът продължава образованието си. Когато през 1922 г. започват поредните притеснения за арменците в Турция, подобно на много арменски семейства и неговото се преселва в България, установява се в Русе. В периода 1929-1944 г. учителства в арменските училища в Пловдив и Русе. През 1946 г. Зармуни е заточен в Сибир заради принадлежността си към „Цехагрон“ и разпространяването на идеите на това движение. След като е реабилитиран, се връща в Армения и остава там, създава си ново семейство и продължава да твори. Става член на арменските писатели, работи като технически редактор в издателство „Хаястан“ до 1972 г. Умира в Ереван на 20 март 1975 г. Догодина се навършват 50 години от кончината му и 120 години от рождението. Неговите потомци и до днес живеят в Русе и Пловдив.
Докато твори в България той издава поетичните сборници „Откъсвам цвете“, „Под сивото небе“, „Песен завинаги“. Публицистичните му произведения „Императивът на расата“ и „Индивидуализъм“ са издадени в София до 1940 г. А в Ереван бял свят виждат поетични сборници и проза: „От смъртта към живота“, „Лудият войн“, „Бащата и синът“, „Песента на пчелите“, „Пръстенът на радостта“, „Приказката за цветята“, „Царят и робът“, „Синьо небе, Ереван“.
Припомняйки тези кратки детайли от пътя на Зармуни, накрая В. Топакбашян се спря и върху неговото участие в „Цехагрон“ в чисто идеологически план, запознавайки слушателите с платформата, която той прокламира:
„Цехайнацир, цехайнацур
Цехайнацир, за да се обнови арменецът, да се промени душата му, да не остане старият боледуващ, да не се изпълва с омраза и жлъч към подобните нему арменци, да стане нов и съвършен, по-висок тип арменец.
Цехайнацур, така арменският живот ще се реформира, мъглата ще изчезне, любовта и солидарността ще заблестят и животът ни в независимата родина ще процъфтява и развива.
Това е извор на вяра за нашето поколение и всички бъдещи поколения, който ние оставяме като вечна истина“.
Поетичната среща, подкрепа за организирането на която оказаха Координационният съвет на арменските организации в София и Църковното настоятелство към храма „Сурп Аствадзадзин“, се състоя в църквата. Протойерей Кусан Хадавян я посвети на своя преподавател по арменски език Гаро Хайрабедян в знак на почит към неговата памет и на благодарност, защото именно той му е разкрил красотата на поезията на Вахан Дерян. По време на събитието прозвуча и една музикална творба, създадена от свещенослужителя, озаглавена „Признание“. Тя бе изпълнена от пианистката Ани Тошкова, която от десетилетия неизменно акомпанира на църковния хор „Зъвартноц“.
Подготви: Вартануш ТОПАКБАШЯН