Заявленията, направени от арменския премиер Никол Пашинян, по време на заседанието на 79-ата Генерална асамблея на ООН, показват за пореден път неговата политика на отстъпки. Основание за подобно твърдение дава изказаното от него виждане, че Армения е готова да промени Конституцията си в името на това да бъде сключен мирен договор с Азербайджан. Според него, ако Ереван и Баку стигнат до подписването му, то документът трябва да бъде изпратен в Конституционния съд на Армения, за да се провери съответствието на съдържанието му с Основния закон на страната.
„Ако нашият Конституционен съд реши, че споразумението противоречи на Конституцията на Армения (макар нашите експерти да уверяват, че това е невъзможно), в този случай ще се окажем изправени пред специфична ситуация, при която ще са необходими конституционни промени за сключване на мир“, декларира Пашинян от високата трибуна на ООН. При положение, че КС прецени, че договорът е в съответствие с Конституцията, няма да има пречки документът да бъде ратифициран, уточни той. И дори назова краен срок за сключване на мир с Азербайджан: преди конференцията на ООН за климата, насрочена за 11-22 ноември в Баку.
Азербайджан, като част от своя мирен план, настоява Армения да внесе поправки в Конституцията си. В чл. 1 от Основния закон на републиката има препратка към Декларацията за независимост на страната, която е приета от Върховния съвет на републиката на 23 август 1990 г. В началото на този документ от своя страна има препратка към съвместната резолюция на Арменска СССР и Планински Карабах „За обединението“ от 1989 г. „С тази клауза в тяхната конституция това е невъзможно (става дума за появата на мирен договор, бел. ред.), защото Конституцията е по-висша от всеки друг документ, включително международен договор. Затова не искаме да се окажем в ситуация, в която един ден те ще премислят и ние отново ще трябва да направим това, което направихме през септември“, така обяснява позицията на страната си президентът на Азербайджан, който многократно повтаря, че Ереван трябва да промени Основния си закон.
Интересното е, че Пашинян е на друго мнение относно това кое е по-висше – Конституцията на една страна или международните договори. Но за това малко по-нататък. Нека да проследим как премина участието на арменския лидер на правителството в 79-ата сесия на Общото събрание на ООН. Той присъства на откриването на общия дебат на сесията в Ню Йорк, където участниците бяха поздравени от генералния секретар на структурата Антониу Гутериш. След това, по време на откриващата сесия речи произнесоха председателят на Общото събрание на ООН Филемон Йънг, Антониу Гутериш, бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва и президентът на САЩ Джо Байдън.
Премиерът Пашинян проведе в Ню Йорк и ред двустранни срещи със свои колеги от различни страни. Сред тях бе президентът на Кипър Никос Христодулидис, с когото бе обсъдено последователното развитие на двустранните отношения и необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството във всички сфери. Лидерът на Армения коментира с кипърския държавен глава и мирния процес между страната си и Баку, отбелязвайки, че 80% от проекта на мирното споразумение са съгласувани и страната му е готова да го подпише на тази база, като се продължи по-нататъшното дискутиране на нерешените моменти. Бе коментиран от двамата и проектът на арменското правителство за „Кръстопът на мира“, насочен към разблокирането на регионалните транспортни комуникации. Бяха обмени виждания и относно сътрудничеството между Армения и Европейския съюз. Пашинян подчерта важността на последователната подкрепа от страна на ЕС за насърчаване на демократичните реформи в страната му и в този контекст беше посочено значението на започването на диалог за либерализиране на визовия режим.
В рамките на срещата на върха на ООН Никол Пашинян проведе среща и с генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе. Министър-председателят подчерта важността на сътрудничеството със Съвета на Европа в контекста на провеждането на демократични реформи в Армения. Подчерта, че развитието на демокрацията е от стратегическо значение за правителството на републиката и тя ще продължи последователно да прави стъпки в тази посока.
От своя страна Барсе подчерта готовността на Съвета на Европа да разшири сътрудничеството си с Ереван в името на ефективната реализация на институционалните реформи. В тази връзка са обсъдени и въпроси от по-нататъшното взаимодействие и програми.
При срещата с генералния секретар на СЕ Пашинян също засегна въпроса относно мирния договор с Баку, подчертавайки ангажираността на Армения с мирния дневен ред и готовността ѝ да подпише мирен договор на базата на съгласуваните точки като бъде продължено и по-нататъшното обсъждане на несъгласуваните. Говорейки за твърдението на азербайджанската страна, че нито един договор не може да противоречи на Конституцията, арменският лидер на правителството отбеляза, че съгласно параграф 3 на член 5 от действащата Конституция на Армения международните договори, ратифицирани от страната, имат предимство пред законодателството на Армения. Т.е. ратифицираният международен договор стои по-високо от Основния закон на страната.
Пред своя събеседник Никол Пашинян засегна и факта, че в Конституцията на Азербайджан има териториални претенции към Армения, но арменската страна не поставя това като тема на преговорите, тъй като в договорения текст на мирния договор има разпоредба, според която никоя от страните може да се позовава на своето вътрешно законодателство, за да оправдае неспазването на разпоредбите в него.
Сред състоялите се в Ню Йорк двустранни срещи се нареждат и тези с президента на Полша Анджей Дуда, с председателя и изпълнителния директор на Международната кризисна група Еро, с принца на Кувайт шейх Сабах ал-Халид ас-Сабах, с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, с президента на Румъния Клаус Йоханис. С всички тях той обсъди аналогични въпроси като споменатите по-горе.
В рамките на сесията на ООН Пашинян взе участие в среща на тема „Глобална коалиция в борбата със синтетичните наркотици“, на която речи произнесоха президентът на САЩ Джо Байдън и американския държавен секретар Антъни Блинкен. Включи се и в организираната от Агенцията на САЩ за международно развитие открита дискусия „Резултатите от демокрацията“, участие в която взеха лидери на различни страни, представители на правителства и международни организации. Администраторът на USAID Саманта Пауер, преди да даде думата на премиера Пашинян, припомни визитата си в Ереван през юли тази година, с цел да се запознае лично с усилията на арменския народ по пътя на демокрацията и да предаде нов импулс на този процес. „Сега бих искала да кажа, че ние работим с Конгреса, USAID и Държавния департамент на САЩ, за да предоставим на Армения 20 млн. долара за оказване на съдействие в сферите на киберсигурността, граничната и енергийната безопасност, както и за повишаване на устойчивостта“, подчерта тя.
В произнесената от Пашинян реч, той акцентира, че иска да сподели какво е дала на Армения демокрацията след революцията от 2018 г. Посочи, че у арменското общество вече няма съмнения, че официалните избори отразяват народната воля, този проблем е разрешен и няма да има връщане към съмнителен вот. Друг важен резултат, посочен от него, бе, че демокрацията е дала свобода на хората за икономическа дейност. Подчерта, че преди промените в Армения са съществували монопол и ограничения за някои икономически дейности, но и този въпрос е решен. Като важен резултат спомена, че обществото в републиката има възможност да повдига въпроси, да преразглежда установени стереотипи, да обсъжда миналото, настоящето и бъдещето.
„Следващият резултат, който също е свързан с ревизия на традиционните възгледи, се отнася до ролята на жените в обществото. Няма съмнение, че жените вече са още по-активни и по-ангажирани в живота на нашата страна, а нашият народ и общество осъзнават, че това е важен компонент от социалното, икономическото и политическото развитие на страната ни. И много се радвам, че насърчаваме жените да бъдат по-активни. Тяхната реакция не е толкова активна, колкото ни се иска, но процесът е започнал и няма съмнение, че реалните промени ни очакват. Това ще бъде истински резултат от демокрацията за нашите жени, също и за мъжете, за нашето общество като цяло“, отбеляза пред участниците в тази среща Пашинян.
Арменският премиер взе участие и в организираното от Съвета за сигурност на ООН обсъждане на тема „Лидерство в името на мира:обединение по отношение на Устава на ООН, в търсене на сигурно бъдеще“. „Глобалната криза в сигурността подкопа многостранната система. Продължаваме да сме свидетели на нарастващ брой конфликти и кризи, които оказват сериозно въздействие върху цивилното население, включително най-уязвимите. ООН трябва да се противопостави на опитите за създаване на ситуации, при които използването на сила в междудържавните отношения, актовете на агресия, грубите нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право се считат за норма.
…Бих искал да споделя убедеността си, че светът се нуждае от лидерство и истинска политическа смелост. Аз и оглавяваното от мен правителство сме изпълнени с решимост да сложим край на конфликта в нашие регион и да преобразуваме настоящата динамика в сътрудничество в името на просперитета, стабилността и мира. Армения е готова да подпише мирен договор с Азербайджан. Арменската страна предложи да се подпишат вече съгласуваните точки от мирния договор до СОР29 в Баку, създавайки по този начин стимулираща среда за придвижването на мирния процес“, каза Пашинян.
В словото си говори и за инициативата „Кръстопът на света“, насочена към разкриването на икономическия потенциал на региона и укрепване на икономическите и културни връзки, което ще способства за политическия диалог и постигането на всеобхватен мир в името на всички народи. Той подчерта, че правителството му е готово да използва „позитивната динамика и да бъде продължен процесът по делимитация на границата на базата на съгласувания от комисиите по делимитация регламент, който се основава на декларацията от Алма Ата от 1991 г.“.
Заслужава си специално да отбележим още една проведена от Пашинян среща – тази с президента на Турция Таип Реджеп Ердоган. Двамата коментираха подробно вече предприетите стъпки и съществуващите договорености в рамките на процеса на нормализиране на арменско-турските отношения. Подчертана бе готовността за продължаване на процеса на нормализация без предварителни условия и за даване на нов тласък на двустранните им отношенията. Страните засегнаха и регионални въпроси. Арменският премиер информира Ердоган за текущата ситуация в процеса на уреждане на отношенията между Армения и Азербайджан, готовността за подписване на споразумение за урегулиране на отношенията, както и инициативата на правителството му „Кръстопът на мира“.
По време на водения разговор с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш акцентът също бе насочен към последните събития в региона – мирния договор с Баку, делимитацията на границата и проекта „Кръстопът на мира“. Пашинян подчерта, че е важна подкрепата на международната структура за постигането на мир и стабилност в Южен Кавказ. Гутериш пък отбеляза, че в рамките на своя мандат е готов да даде своя принос в тази посока.
А сега да се върнем към речта, която произнесе арменският премиер в щаб-квартирата на ООН. Отбелязвайки, че това е четвъртото му изказване на Генералната асамблея, той подчерта, че то ще се отличава съществено от предходните, в които ключовите моменти са били за задънените улици в постигането на мир между Ереван и Баку. „Днес искам да кажа, че мирът между Армения и Азербайджан не само е възможен, но и постижим. Защо мисля така? По няколко конкретни причини. Съвсем наскоро, на 30 август, Армения и Азербайджан подписаха Регламент за съвместната дейност на комисиите по делимитация на държавната граница между двете страни. Това е първият двустранен правен документ, подписан между страните. Но още по-важното в този документ е, че те се съгласиха да приемат Декларацията от Алма Ата от 1991 г. като основен принцип за делимитиране на границата между двете страни и ще се ръководят от нея. Това означава, че Армения и Азербайджан де юре потвърждават принципа на взаимно признаване на териториалната цялост и ненарушимостта на границите, съществувал по времето на Съветския съюз, което е основен фактор за установяването на мир. Сега де юре е потвърдено, че двете страни нямат териториални претенции една към друга“, заяви Пашинян.
По-нататък той допълни своята визия с аргументи, потвърждаващи възможността мирният договор с Баку да стане факт, поне в частта, която вече е съгласувана и приета и от двете страни. В тази връзка посочи, че няма мирен договор или каквото и да било друго споразумение, което да регулира и решава всички въпроси, така че може в бъдеще да се наложи сключването на нови споразумения и приемането на нови договорености. Говори и за твърдението на Азербайджан, че в арменската Конституция има териториални претенции към него. Той отрече това, заявявайки, че Ереван е готов да предостави детайлни писмени доказателства на своите заинтересовани международни партньори в тази връзка. Не пропусна да отбележи и факта, че именно в Конституцията на съседната държава са налице такива претенции към Армения, за което също може да се представи писмена аргументация. Подчерта обаче, че това не е пречка за подписването на мирния договор, след като във вече съгласувана част на проекта има формулировка, която разрешава този проблем. А след това каза: „Според Конституцията на Армения не могат да бъдат ратифицирани споразумения, които противоречат на Конституцията. И както в други случаи, след подписването на мирното споразумение с Азербайджан, трябва да го внесем в Конституционния съд, за да провери съответствието на документа с Конституцията на Република Армения. Ако нашият Конституционен съд реши, че мирното споразумение с Азербайджан противоречи на Конституцията на Република Армения (въпреки че нашите експерти уверяват, че това е малко вероятно), тогава ще бъдем изправени пред специфична ситуация, в която ще са необходими конституционни промени за постигане на мир.
…Съгласно член 5, параграф 3 от Конституцията на Република Армения ратифицираните международни договори имат предимство пред вътрешното законодателство на Република Армения и следователно след подписването и ратифицирането на мирното споразумение с Азербайджан, теоретично, дори ако имаше закони, които биха могли да се тълкуват като съдържащ териториални претенции, тези документи щяха да бъдат подчинени на мирното споразумение между Армения и Азербайджан и автоматично нямаше да имат правна сила. Същата логика, разбира се, важи и за Азербайджан“.
Продължавайки да говори по темата за мира, Пашинян посочи, че просто трябва да се протегне ръка и да се вземе, което не е лесно нито за Ереван, нито за Баку, защото „всеки от нас има своя истина и споровете за тези истини доведоха до вражда, жертви и война“. Спря се и върху проекта „Кръстопът на света“, посветен на бъдещето, според него. Отбеляза, че целта е не само да се открият автомобилни пътища, ж.п. линии и други транспортни комуникации между Армения и Азербайджан, но и да се обезпечи връзка между тях, Турция и всички региони, да се създадат възможности за прокарване на тръбопроводи, кабели, да се гарантират контакти между хората. Според него всичко това е „ключов и критичен фактор за изграждането на мира“ и страната му е готова да предприеме тези стъпки „още днес“, отваряйки транспортните комуникации както за Азербайджан, така и за Турция и други съседи на Армения..
Своята реч Пашинян завърши с арменска пословица: „Нека да говорим за доброто, за да може то да се случи“. „Това не са празни думи. Разбира се, нужно е да се работи много и понякога да се взимат трудни решения“, констатира той.