Министерството на външните работи на Норвегия ще финансира превода от норвежки на английски и публикуването на ръкописните мемоари и писма (около 1000 ръкописни страници) на норвежката мисионерка Бодил Катарине Бьорн.
Наскоро Музеят-институт за геноцида в Ереван информира норвежката страна за наличието на архив на норвежки очевидец-мисионер, съхраняван в научните му фондове. Писмата и архивните записи бяха дарени на институцията преди много години от внука на мисионерката Юси Бьорн, който предложи сътрудничество по отношение на преводите на английски на мемоарите на своята баба. Той ги открива след много години напълно случайно, чистейки един неин гардероб.
Спомените на Бодил Катарин Бьорн са от първостепенно значение за изследването на геноцида, извършен над арменците и са своеобразен индикатор за вековното приятелство на арменския и норвежкия народ.
Бодил Катрин Бьорн е родена през 1871 г. в норвежкия град Крагерьо. През 1905 г. е изпратена в Османската империя от сдружението „ Жени-мисионерки ”, за което работи като медицинска сестра. Първо тя отива в Мезерех в провинция Харперт, а след това се премества в Муш, където се натъква главно на вдовици и сираци. През 1915-16 г. става свидетел на Геноцида над арменския народ в Османската империя и документира кланетата, като прави снимки и събира разкази от първа ръка. Става очевидец на преследването и избиването на сираците, дори тези, които са под нейно попечителство, както и на убийството на много арменски свещеници, учители и служители. В тези ужасни години, докато много от нейните колеги приемат ролята на странични наблюдатели, Бодил Бьорн се заема да спасява живота на стотици бездомни арменски жени и деца. В своя дневник тя описва видяното, а фотоалбумът ѝ се съдържа изображения на събития и хора с описателни коментари на гърба на всяка снимка.
Освен това мисионерката осиновява 2-годишно арменско сираче, което оцелява след геноцида и през 1917 г. тя взема момчето на име Рафаел със себе си в Норвегия. Когато се връща за кратко в родината си, го кръщава Нансен. Той остава нейният единствен син, тъй като Бьорн никога не се е омъжвала през живота си.
Съдбата на арменците не я оставя спокойна и тя решава да замине за новооснованата Арменска република, където създава сиропиталище и се грижи за арменци, спасили се от геноцида. През 1922 г., след като оставя сина си във френското училище в Бейрут, Бьорн се премества в Съветска Армения и основава сиропиталище в Александрапол (дн. Гюмри), наречено „Lusaghbyur“. В дома тя е известна като „Майка Катарин”. Така я наричат 33-те сираци, за които се грижи.
Когато през 1924 г. правителството на Съветска Армения затваря нейното малко сиропиталище, прехвърляйки сираците в сиропиталищата на Amercom, Бьорн е принудена да се премести в Сирия и да продължи благородната си работа, като помага на арменските бежанци, оцелели и установили се в Сирия и Ливан. До 1935 г. Бодил Бьорн работи с арменските бежанци там. В Сирия създава друго сиропиталище за оцелелите в град Алепо. До 1934 г. тази отдадена жена продължава работата си в полза на арменския народ и останалите сами арменчета.
Бодил Бьорн умира в Осло през 1960 г., оставяйки незаличима памет в сърцата на арменския народ. Благодарение на нейните усилия и грижи биват спасени десетки деца.
На 22 юли 2008 г. в Ереван, в Музея на геноцида на Дзидзернагаперт, беше положен мемориален камък на Бодил Бьорн в Стената за възпоменание.